Решение № 307 от 03.06.2024, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Пещера, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20245240100071 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП и иск по чл.55 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Е. В. Д. с ЕГН-********** от гр.Пещера,ул.“****“ № 6, чрез процесуалния си представител адв. М. М., срещу ответника „СТИК-КРЕДИТ“АД с ЕИК 202557159 , със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,пл.“***“ № 13Б,представлявано от С. Н. Т. управител ,в която твърди,че между страните в настоящото производство е бил сключен Договор за кредит с №825196 от 30.04.2022 година, по силата на който на ищцата е била заета сумата от 1200 лева със задължение да върне сумата от 2532.89 лева,съгласно условията на договора.Сочи се още ,че в процесния договор е фиксиран ГПР от 42.58% ,годишен лихвен процент от 36% и краен срок на издължаване от 12 вноски.Съгласно чл.27 от договора кредитополучателят е следвало да предостави на кредитора обезпечение ,а в случай ,че не представи такова е дължал неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение ,като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.Твърди се още ,че в 1 процесния случай на кредитополучателя е начислена неустойка в общ размер от 1045.22 лева разпредЕ. на 12вноска ,всяка от която добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит,като по този начин общата сума дължима от кредитополучателя нараснала на 2532.89лева.Това обстоятелство се установявало и от предоставения погасителен план към договор за кредит № 708618 от 29.06.2021 година.Сочи още ,че ищцата е погасила по договора сумата от 50 лева –неустойка по договор от

30.04.2022 година .Счита ,че търсената неустойка предвидена в чл.27 от договора е нищожна и недължима на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради неспазване на нормите на чл.143,ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожна клаузата съдържаща се в чл.27 от договор за кредит № 825196 от 30.04.2022 година като противоречаща на добрите нрави на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД и при нарушаване на разпоредбите на чл.143,от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП като да се осъди ответникът да заплати на ищцата сумата от 50 лева ,представляваща недължимо платена сума по недействителна клауза за неустойка по договор за кредит № 825196 от 30.04.2022 година ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се разноски. Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

С определение от 15.05.2024 година на основание чл.214 от ГПК е допуснато изменение в размера на осъдителния иск от 60 лева на 714.90 лева.

В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявените искове със становището ,че действително между страните по делото е имало сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние от 30.04.2022 година,сключен във формата на електронен документ и е съобразен изцяло със ЗЕДЕУУ,ЗПФУР,ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.Сочат още ,че по договора такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството ,но счита че клаузата е валидна и отговаря на действащото законодателство.Същата по смисъла на чл.8,ал.1 от ЗЗД представлявала самостоятелен договор между страните и се материализирала като клауза в договор,т.е неустойката 2 представлявала самостоятелно съглашение,което в случая е обективирано в един и същи документ с договор за потребителски кредит и за него се прилагали общите условия на ЗЗД.Моли да се отхвърлят предявените искове. Сочат доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за кредит предоставен от разстояние №825196 от 30.04.2022година,ведно с погасителен план;ОУ;удостоверение от БНБ;стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация;разписка за извършено плащане се установява ,че на дата 30.04.2022 година между „СТИК-КРЕДИТ“ АД гр.Шумен в качеството му на кредитор и Е. В. Д. от гр.Пещера, в качеството й на кредитополучател е сключен писмен договор за потребителски кредит от разстояние ,по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 1200лева –главница ,като условията за усвояване на кредита са :подаване на заявление за кредит,одобряване от кредитора и сключване на договора за кредит.Посочен е още годишен процент на разходите от 42,58 % и годишен лихвен процент от 36% като обща сума дължима от потребителя към момента на сключване на договора е 1487.67 5лева и договорен срок на погасяване от 12 месеца.Неразделна част от договора е погасителен план ,в който са посочени броя на вноските ,размера и падежа на всяка една.Съгласно клаузите на договора потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да обезпечи същия с поръчител или банкова гаранция.Съгласно чл.27 от договора в случай,че потребителят не изпълни задължението си да предостави обезпечени дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден ,през който не е предоставено договорено обезпечение. Видно от погасителния план към договора за кредит № 825196 от 30.04.2022 година кредитополучателят е следвало да издължи заетата сума за срок от 12 месеца ,чрез месечна погасителна вноска фиксирана от 211.07 лева и включваща: вноска по главница, лихва и неустойка като общата сума е в размер на 2532.84 лева.В 3 общите условия на договора е подробно указано начина на начисляване на неустойка ,а имено ако потребителят не предостави едно от договорените обезпечения като същият заплаща неустойката периодично и тя се начислява заедно с всяка погасителна вноска.

За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че при извършената от него проверка в счетоводството на ответното дружество установил ,че съгласно договор за кредит №825196 от 30.04.32022 година кредитополучателят Е. Д. е получил в заем сумата от 1200лева.Договорен е бил ГЛП от 36% и ГПР от 42.58%,с оглед на което общата сума ,която е следвало да върне заемателя е в размер на 1487.67 лева.Срокът за връщане на заетата сума е определен на 12 месеца като същият следвало да се обезпечи с поръчител или банкова гаранция.В случая на непредставяне на обезпечение заемателят е дължал неустойка в размер на 1045.22 лева.Вещото лице е установило ,че по договора заемателят е направил плащане ,в това число главница от 1200 лева;договорени лихви от 196.76 лева и погасена неустойка в размер на 714.90 лева.

Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.

По делото няма спор,че процесният договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит ЗПК.

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други 4 преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т.

1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В настоящия случай страните не спорят,че в процесния договор неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по договора за кредит. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Предвидената в договора неустойка не обезпечава изпълнението на задълженията от длъжника по Договора за кредит, нито обезпечава вредите от неизпълнението на задълженията по Договора за кредит, а евентуални такива от непредставяне на обезпечение.С нея се цели санкциониране на кредитополучателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на предоставената в кредит сума. От неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размерът на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на 5 договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита,защото както се установи по-горе е заета сума от 1200 лева ,а предвидената неустойка е в размер на 1045.22лева.В процесния случай възнаграждението за непредоставяне на обезпечение не е включено в предвидения по договора ГПР, с което потребителят е заблуден относно действителната стойност на общите разходи по кредитното правоотношение.Пряката и непосредствена цел на така уговорената неустоечна клауза е да доведе до увеличаване на подлежащата на връщане сума и неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя. Процесната клауза за неустойка нарушава съществено принципа на добросъвестност и справедливост в гражданските и търговските взаимоотношения. Съдът намира, че с тази неустойка кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона,поради което е нищожна. Фактът, че същата е включена като част от месечната погасителна вноска е основание да се приеме, че в същност последната има точно такъв характер -скрита печалба за кредитора водеща до необосновано оскъпяване на кредита във вреда на потребителя,поради което посочената клауза е неравноправна и нищожна.

С оглед на изложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като се прогласи за нищожна клаузата на чл.27 от договор за кредит № 825196 от 30.04.2022 година

Разпечатката съдържа 23 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5719f7cf-1119-403b-917f-dc9bb590e602