Решение № 12626 от 11.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12626 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20221110119626 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Т. Т., Т. Б. Т., И. Б. Т. – Д. и В. Б. Т. срещу Е. Г. С. и Е. В. С. – Г..

Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор № ************** с адрес: /населено място/ с площ от 1111 кв. м., с трайно предназначение: урбанизиран – за друг вид застрояване, с номер по предходен план *********, при съседи: поземлени имоти с идентификатори **************, ************, **************, *************, като са придобили имота въз основа на наследствено правоприемство от Г. С. М. /С./. Поддържат, че им е възстановено правото на собственост като наследници на Г. М. върху новообразуван имот в строителните граници в кад. район № 6107, имот № 371. С декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 01.10.2008г. правото на собственост върху имота било декларирано от единия от ищците – И. Т., като в т. 5 бил посочен за собственик и Г. В. М.. Последният починал на 15.05.2021г., като оставил за свои наследници тримата от ищците.

Посочват, че в периода 2008г.-2021г. са плащали редовно дължимите данъци и такси за имота, но за периода 2008г.-2012г. не се съхраняват копия от приходните квитанции от данъчната администрация. След одобряване на кадастралната карта и регистър за района се сдобили със скица от 02.11.2017г., в която като собственик бил посочен наследодателят им Г. М.. През 2022г. обаче в нова скица за имота като собственик бил посочен и ответникът Е. В. С. – Г., която придобила имота от другия ответник – Е. С., която пък се снабдила по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК с констативен нот. акт за имота.

Ищците оспорват ответникът Е. С. да е придобил процесния имот на описаното в него придобивно основание, а именно давностно владение. Твърдят, че в периода до 27.08.2008г. давност за имота не е текла съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, а в периода 27.08.2008г-27.08.2018г. ищците са манифестирали своето право на собственост върху имота, а към настоящия момент били и във владение на същия. Считат, че тъй като Е.

С. не била собственик на имота, то и приобретателят Е. С. не станала собственик.

Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което да бъде 1 признато за установено, че ответниците не са собственици на гореописания поземлен имот и на изградената в него постройка с идентификатор № **************.1 с площ от 9 кв. м., както и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен нот. акт № 1, том 4, рег. № 13231, дело № 441/11.12.2019г., с който Е. С. е призната за собственик на имота.

Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излагат съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на предявения иск. Твърдят, че отрицателен установителен иск е недопустим, когато ответникът владее вещта. Оспорват към момента на подаване на исковата молба ищците да са във владение на имота, като твърдят, че от 1971г. имотът, заедно с постройката, са владени от Е. С. и съпругът й Т.ин С., починал на 07.11.2008г., чийто единствен наследник е тя, като след смъртта му тя владее имота до продажбата му на 20.02.2020г. От този момент имотът се владеел от ответника Е. Г.. Поддържат, че в случая е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост по пар.

4а или пар. 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като имотът бил предоставен за ползване на Т.ин С., който бил в брак с Е. С., по реда на ПМС № 21 от 31.01.1963г., както и на основание ПМС от 21.01.1980г. за по-нататъшно внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищните системи с основни селскостопански продукти. Евентуално твърдят, че имотът е придобит по силата на постоянно, явно, непрекъснато и необезпокоявано владение. Посочват, че имотът е ползван непрекъснато, като в периода поне от 1998г. до 2019г. е заплащан и данъкът за него.

Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявени са за разглеждане кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Съдът намира същите за допустими. В съдебната практика е възприето, че страната решава с какъв иск да защити нарушеното си или смутено право, включително на собственост. Правният интерес от установителния иск за собственост не трябва да се свързва непременно с изискването интензитетът на търсената правна защита да съответства на нарушението. С ТР № 8/2012г. по тълк. дело № 8/2012г., ОСГТК на ВКС, е прието, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, в който смисъл са и Решение № 15/10.09.2014г. по гр. д. № 739/2012г., II ГО на ВКС, Решение № 503/02.05.2012г. по гр. д. № 83/2011г., I ГО на ВКС.

По делото се установява, че със заповед № РД-64-130/29.07.2008г. на Кмета на СО, район Панчарево, е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. С.

М. /С./ върху новообразуван имот в строителни граници в кад. район 6107, имот № 371, местност Т., землище на с. Г., гр. София, с площ от 1112 кв. м., при граници и съседи: север – ПИ № 5168, изток – ПИ № 5168 и ПИ № 5162, юг – ПИ № 372 и запад – ПИ № 5502. Видно от извършеното върху заповедта удостоверяване, същата е влязла в сила на 27.08.2008г., като това обстоятелство не е спорно между страните.

По делото не е спорно, а и се установява от представените удостоверения за наследници, че ищците са наследници по закон на Г. С. М. /С./.

От гореизложеното следва, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот, с оглед на което за тях е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за признаване, че ответниците не са собственици на имота. Последните пък противопоставят самостоятелни собственически права върху 2 имота, с оглед на което е налице спор между страните относно принадлежността на правото на собственост.

При отрицателния установителен иск ответникът е този, който следва да докаже фактите, от които произтича правото му на собственост, като е длъжен да изчерпи всички придобивни способи, осъществени към този момент.

В случая ответниците правят възражение за придобиване правото на собственост върху поземления имот и приращенията по силата на пар. 4а ПЗР от ЗСПЗЗ, а евентуално поради придобивна давност.

Съгласно пар. 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, гражданите, на които е предоставено право на ползване върху земи по § 4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 1 март 1991г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.

36, ал. 2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката. В Решение № 20/04.04.2016г. по гр. д. № 3535/2015г., II ГО на ВКС, е разяснено, че разпоредбата на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ дава възможност на ползвателите, които са построили сграда в имота до 01.03.1991г., да придобият право на собственост, ако заплатят земята на собственика чрез общината в тримесечен срок от влизане в сила на оценката по цени, определени от Министерски съвет. 3а целта § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР ППЗСПЗЗ уреждат нарочна процедура, включваща поредица от действия на ползвателя и на общинската администрация, в резултат на които се стига до придобиване правото на собственост.

Така, първо е нужно ползвателят, който желае да изкупи земята, да подаде до общината заявление за изкупуване в срок до 31.01.1998г.; след това назначена от кмета на общината комисия дава становище относно наличието на законовите представки за придобиване на собствеността; въз основа на становището на тази комисия кметът издава заповед, с която признава или отказва да признае правото да се придобие собствеността; заповедта на кмета подлежи на обжалване по административен ред; ако правото бъде признато се възлага извършване на оценка на имота от техническата служба на общината; изготвената оценка се утвърждава със заповед на кмета; тази заповед също подлежи на обжалване по административен ред; след влизане в сила на оценката в тримесечен срок цената следва да бъде заплатена от ползвателя.

Заплащането на цената е последното действие, с което приключва реализирането на този сложен фактически състав и което води до придобиване правото на собственост.

Ответниците твърдят, че на техния праводател Т.ин Д. С. е предоставен процесния поземлен имот за ползване по силата на ПМС. По делото е представена декларация от 30.09.1981г., подадена от Т.ин С., съгласно която същият заявява, че ще ползва предоставената му земя по реда на ПМС № 1/1981г. за производство на селскостопанска продукция, че ще провежда мероприятия за борба с ерозията, болестите и неприятелите по селскостопанските култури и животни, че няма да извършва незаконно строителство и ще спазва указанията на ОНС в с. Г. за ограждане на мястото. Посочил е, че е запознат с правилата и задълженията на земеползвателите, с реда и условията за строителство върху предоставената земя и със санкциите, които се налагат при тяхното неспазване. Представена е анкетна карта, заведена под вх. № 394/30.09.1981г. пред РНС „Девети септември“ София, кмет на с. Г., попълнена от Т.ин С.. В нея е посочил, че ползваният от него имот се намира в местността „К.“ с номер по кадастралната основа 524А, с площ от 700 кв. м., който се обработва и е залесен.

Посочено е, че в имота е изградена паянтова постройка с размери 3,40/2,80 (9,50) кв. м., едноетажна, за стопански нужди, като същата е изградена на 15.06.1981г. Описано е, че в имота има насаждения от плодни дървета /круши, праскови и др./, цветя, храсти и др., както и че е направена ограда от тел и плет.

3

На 10.08.1988г. пред ОБнС – Панчарево, кметство Г., е подадена нова декларация от Т.ин С. по пар. 1 от ПЗР на МПС № 4/12.02.1988г., с която е заявил, че в землището на Г., Кръста, ползва земя от 900 кв. м., която обработва лично, като до 07.04.1987г. е изградил сграда или постройка за сезонно ползване инвентар от 13 кв. м. застроена площ – паянтови постройки от 9 кв. м. и 4 кв. м. Посочил е, че той и семейството му не притежават и не ползват друг вилен имот, земя за земеделско ползване, земя за лично ползване и селскостопански имот.

Представена е служебна бележка изх. № 67/29.11.1991г., издадена от Кметска ПК – с. Лозен, в уверение на това, че предоставеният на Т.ин С. по МПС № 21 парцел е в размер на 900 кв. м. и се намира в местността Кръста в землището на с. Г. и е от седма категория.

На 19.06.1992г. Т.ин С. е подал молба до Техническата служба на км. Г., в която е посочил, че е ползвател на основание ПМС № 21 на земеделски имот, находящ се в землището на с. Г., местност Кръста от 900кв. м. , граничещ на изток с дере, на запад с път, на юг с В. У. и на север с храсталак. Посочил е, че имотът е застроен на 14 кв. м. С тази молба е поискал да придобие правото на собственост върху описания имот, като е поискал да му бъде определена оценка съгласно пар. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Представена е скица от 28.12.1993г., в която е удостоверено, че имотът е заснет през 1998г. с пл. № 371 и е нанесен в кад. лист № Г-9-6-Г, като съгласно ПМС № 21 се владее от Т.ин Д. С., като по графични данни е с площ от 1010 кв. м. Със заповед от 22.07.1994г. на кметския наместник на ТОА „Панчарево“ по молбата на Т.ин С. от 19.06.1992г. е отказано да се изготви оценка на предоставения за ползване имот, находящ се в с. Г., местност Кръста, от 900кв., защото „не притежава документ за правоползване“.

Заповедта е обжалвана от Т.ин С., като с Решение от 20.10.1995г. по АХД № 1774/1994г. на СГС заповедта е прогласена за нищожна и преписката е върната на кмета на СО за произнасяне по искането на Т.ин С. за определяне оценка на предоставения за ползване имот. С нова молба от 06.12.1995г., подадена до Кметството на с. Г., Т.ин С. е поискал определяне на оценка за закупуване на имота, като е приложил решението на СГС и скица. Представена е и квитанция от 19.01.1998г., с която Т.ин С. е заплатил сумата от 305лв. в полза на СО, р-н Панчарево, приложена към молба до ТОА „Панчарево“, с която иска да му бъде изготвена оценка на имота.

Разпечатката съдържа 34 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5719a48a-384e-473a-af7a-7b1536e7ae4c