Решение № 1000 от 07.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1000 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330201972 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-1030-000171 от 09.02.2023г., издадено от Р. К. П., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х. И. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

В жалбата се сочи, че наказателното постановление е изцяло незаконосъобразно и неправилно, в който смисъл взема становище, че не е ясно дали наказателното постановление е издадено въз основа посочения АУАН № GA717164/13.09.2022г. или в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Още посочва, че автомобилът не е бил собственост на жалбоподателя, който не е знаел, че същият е бил с прекратена регистрация, като в случая отсъства умисъл. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Д. взема становище, че жалбоподателят не е знаел, че регистрацията на автомобила е била 1 прекратена, докато посочената като нарушена норма изисква той да е действал умишлено, също предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 25.02.2023г., видно от приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив на 10.03.2023г., съгласно посочения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.09.2022г., около 13:40 часа, в обл.Пловдив, на път – Втори клас № 86, км. 0 – път, отворен за обществено ползване, свидетелят П. Л. Д. – в качеството му на *** в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР – гр.Пловдив, спрел за проверка движещо се по същия път товарен автомобил „Рено Кангу“, с рег.№ „***“. При това същите установил, че последното МПС било собственост и управлявано от жалбоподателя Х. И. К., както и че същото МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред – предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№ „***“ била прекратена на 29.07.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.

2

След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 26.01.2023г., материалите били изпратени по компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел П. Л. Д.. Същият не помни конкретния случай, което съдът намира за логично предвид изминалото време – близо година и факта, че свидетелят, предвид длъжността му, ежедневно извършва подобна дейност. Въпреки това свидетелят Д. сочи, че поддържа описаното в акта, като съдът намира показанията му за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност.

Горната фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитания свидетел Х. А. В., който също описва, че жалбоподателят е служител на дружеството, како и че му се е наложило да ползва автомобила.

Последната фактическа обстановка се установява от всички материали по преписка № 11558/2022г. по описа на Районна прокуратура – Пловдив, включително писмени обяснения, договор за покупко – продажба на МПС, трудов договор.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че регистрацията на МПС с рег.№ „***“ е била прекратена на 30.03.2022г..

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочените доказателства.

Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна между страните, не се оспорва от жалбоподателя.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложеното по делото наказателно постановление намира, че същото отговарят на формалните изисквания на 3

ЗАНН, като издадено от компетентен орган, притежаващ нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. При издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. Атакуваното наказателно постановление съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което Х. И. К., ЕГН:********** виновно е нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата – за това че на 13.09.2022г., около 13:40 часа, в обл.Пловдив, на път – Втори клас № 86, км. 0 – път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – товарен автомобил „Рено Кангу“, с рег.№ „***“, което не е регистрирано по надлежния ред.

В този смисъл по делото е безспорно установено, че на13.09.2022г., около 13:40 часа, в обл.Пловдив, на път – Втори клас № 86, км. 0 – път, отворен за обществено ползване, жалбоподателят К. е управлявал МПС – товарен автомобил „Рено Кангу“, с рег.№ „***“.

Безспорно още се установява, че товарен автомобил „Рено Кангу“ , с рег.

№ „***“ не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи към датата –13.09.2022г., доколкото регистрацията на същото е било прекратена към 29.07.2022г..

По смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

4

Съдът намери за неоснователни възраженията в жалбата, че не е ясно дали наказателното постановление е издадено въз основа посочения АУАН № GA717164/13.09.2022г. или в хипотезата на чл.36, ал.2 от ЗАНН. В наказателното постановление съвсем ясно е посочено, че административнонаказателно производство е образувано по реда на чл.36, ал.2 от ЗАНН, съгласно постановление на прокурора от 26.01.2023г.. Още изрично е посочено, че административнонаказателното производство по АУАН № GA717164/13.09.2022г е било прекратено по реда на чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН.

На следващо място се установи, че нарушението е извършено и от субективна страна от жалбоподателя К., в който смисъл намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя.

Тук на първо място следва да се посочи, че изцяло неоснователно е становището, че посоченото нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата би могло да бъде извършено само умишлено.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

На следващо място, в тежест на водача на МПС е да се увери, че управлява същото в съответствие с изискванията на ЗДвП, включително – че МПС е регистрирано по надлежния ред, има сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, преминало е технически преглед и т.н..

Обстоятелството, че жалбоподателят „просто се качил“ на автомобила, по никакъв начин не го освобождава от горното задължение.

Не на последно място следва да се отбележи, че нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП изрично задължава водача да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. Поради това за водача не просто не е невъзможно, а напротив – същият е длъжен да знае обстоятелствата около регистрацията на МПС, което управлява, които обстоятелства може да научи от свидетелството за регистрация, което е задължен да носи.

Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение 5 разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая и наказанието е определено в минимален размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1030-000171 от 09.02.2023г., издадено от Р. К. П., на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Х. И. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.