Решение № 144 от 09.04.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Търговище, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20243530101025 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен установителен иск за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, с цена 500,00 лв.

Ищецът твърди в исковата си молба, че между ответника и трето лице „Сити Кеш“ ООД е имало сключен договор за потребителски кредит от 12.05.2020 год., сключен при ОУ, по силата на който третото лице е предоставило на ответника сумата от 500.00 лв. лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата на11 вноски, в размер на по 61,00 лв., в срок до 28.07.2020 год., при уговорен лихвен процент в размер на 40.05 % и ГПР 49.93 % . Ищецът твърди, че сключения договор е породил действие, като сключен в съответствие със законовата уредба на ЗПК, заемната сума е била предоставена на ответника, но последния не е изпълнявал задължението си да възстановява сумата по начините и в сроковете, посочени в договора, като останал задължен със сума в размер на 500,00 лв., представляваща главница по договора. В молбата се твърди също, че вземането по договора за кредит, е прехвърлено от кредитора на ищеца, с Приложение към рамков договор за цесия от 01.04.2022 г. и прехвърлянето на вземането е съобщено на ответника, на посочените от него адреси, както и СМС на посочен от него номер, както и 1 твърди, че ако не се приеме фингираното връчване, то ищеца е приложил уведомление за цесия към исковата молба, с искане същото да бъде връчено на длъжника, ведно с исковата молба. Предвид липсата на изпълнение както към стария, така и към новия кредитор ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 517 / 2024 год. на РСТ, за посочената по-горе сума, ведно със законната лихва от подаване на заявлението и направените разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл. 47 от ГПК и на ищеца били дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение, като се присъдят разноските в заповедното и исково производство. В съдебно заседание представител на ищеца не се явява, но същия чрез писмено становище е заявил, че поддържа предявения иск.

В дадения месечен срок ответникът, чрез назначения от съда особен представител, при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК е упражнил правото си на отговор. Ответникът е оспорил иска, както и обстоятелството, че ищеца е носител на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, тъй като липсвали доказателства за прехвърляне на същото – договор за цесия, оспорил е и размера на претендираните от ищеца разноски в заповедното производство. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното : От Договор за кредит № 419068 / 12.05.2020 г., сключен между длъжника-ответник и „Сити Кеш“ ООД, приложен по делото, ведно с ОУ, се установява, че страните са уговорили предоставяне на паричен заем в размер на 500,00 лв., за срок от 3 месеца, с размер на седмична погасителна вноска – 1 вноски по 3,89 лв. и 10 вноски по 52,17 лв., с първа вноска на 19.05.2020 г. и последна вноска на 28.07.2020 г.; с фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %, ГПР 49.93 %, с обща сума за погасяване в размер на 525,59 лв.; уговорено е усвояване на сумата изцяло в брой при подписване на договора, като е посочено, че с подписването на договора ответникът удостоверява получаване на сумата. В т. 6 от договора е посочено, че ответникът се задължава да предостави едно от следните обезпечения:

2 поръчители, отговарящи на условията по чл. 9, ал.2 от ОУ, или безусловна банкова гаранция; а в т. 8 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, длъжникът ще дължи неустойка в размер на 145,41 лв., която ще се заплаща разсрочено със седмичните вноски по кредита. Видно от погасителния план, съдържащ се в договора след прибавяне на неустойката общата сума дължима от ответника е в размер на 671,00 лв. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., сключен между ищцовото дружество и „Сити Кеш“ ООД се установи, че кредиторът е прехвърлил на ищец редица свои вземания, в това число и вземането към ответника. Към исковата молба е приложено уведомление за цесия, като е направено искане от ищеца същото да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба. Поради неизпълнение на ответникът да заплаща заемната сума по начин и в срок, посочен в договора ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 517 / 2024 год. на РС – Търговище за сумата от 500 лв. главница по посочения по-горе договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от 19.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Заповедта е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което заповедния съд е дал указания на ищеца да установи по исков ред вземането, за което е издадена същата, което определя правния интерес от предявяване на настоящите искове. Няма представени доказателства за погасяване изцяло, или частично на суми от ответника в хода на производството.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Предявеният установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК се обосновава с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за кредит, вземането по който е прехвърлено на ищеца, за заплащане на дължимите седмични вноски. Видно от съдържанието на договора, съдът приема, че доколкото същият е сключен от разстояние, то към него са приложими както регламентацията Закона за потребителския кредит (ЗПК), установяващ императивни изисквания към необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, така и регламентацията по ЗПФУР. Според чл. 18 ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис 3

(ЗЕДЕП). В случая ищецът твърди, че комуникацията между страните е осъществена чрез електронната страница на кредитора, на която ответникът е подал искане за получаване на кредит, предоставена му е била необходимата информация и същият се е съгласил да получи заем. За този тип кредити, освен изискванията по ЗПФУР се прилагат и общите изисквания на ЗПК, според чл. 10 от който договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител, който в случая представлява електронен документ.

Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Според съдебната практика, обективирана в Решение № 70 / 19.02.2014 г. на ВКС по гр. дело № 868 / 2012 г., IV г. о., електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 ЗЕДЕП(ЗЕДЕУУ) - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор, правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл.

293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги(ЗЕДЕУУ).

В настоящия случай, страните не спорят относно валидното сключване на договора от разстояние, както и относно това, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора, а именно да предостави на длъжника договорената сума, получена от последния. Оспорва се валидното прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника за това, като с тези доводи ответникът твърди, че ищецът не е носител на вземането, което обуславя и отхвърляне на иска. Тези възражения съдът счита за неоснователни 4 по следните съображения: По делото са представени доказателства, че ищецът е бил надлежно оправомощен от стария кредитор да уведоми длъжника за извършената цесия. Доколкото цесионерът действа като пълномощник на цедента, а не от свое име, няма законова пречка последният да упълномощи друго лице, в това число и самия цесионер, да извърши уведомяването. При изпълнение на посоченото условие трябва да се приеме, че е било спазено изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД, по следните съображения: Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.З, пр.първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД.

Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.З ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия на длъжника /в т.см. решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г, III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2639/2014 г, II т. о., ТК и др./.

Безспорно препис от исковата молба и доказателствата, към нея, в това число и уведомлението за цесията са връчени на особения представител на ответника. Съобразно съдебната практика, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е Решение на ВКС по т.д.№ 193/2018 г. С връчването на исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл. 99, ал.3 от ЗЗД на особения представител на ответника, връчването е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта на връчване, вкл. и уведомяването на длъжника за извършената цесия. Уведомяването по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД чрез връчването на особен представител представлява надлежно уведомяване на длъжника и цесията е породила действие спрямо длъжника от този момент. Този факт, 5 настъпил в хода на производството, следва да бъде съобразен с оглед разпоредбата на чл.253, ал.3 ГПК. Предвид горното, съдът приема, че цесията е породила действие спрямо ответника, поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска и възражението на ответната страна в този аспект е неоснователно.

При събраните по делото доказателства съдът счита за безспорно установено наличието на облигационна връзка между ответника и „Сити Кеш“ ООД, възникнала от сключения между тях при действие на ОУ Договор за паричен заем от 12.05.2020 год., както и е безспорно, че вземането на кредитора надлежно е прехвърлено на ищеца в производството с договор за цесия, а както беше посочено по-горе цесията е породила действие спрямо длъжника, който има задължение към новия кредитор - ищец по делото.

Разпечатката съдържа 18 от 31 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5718e2db-3455-4df1-bf9e-70c6005c1374