Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 544 от 02.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 408/2026
Вид
Определение № 544
Подписан
02.04.2026
В сила
02.04.2026
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 544 гр. Благоевград, 02.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. А.ова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500408 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 1151/27.01.2026 г., подадена от адв. С. Д., пълномощник на А. А. С., ЕГН **********, със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул. „Г.С.Р.“ № 165, против Определение № 2055/10.11.2025г. постановено по гр.д. № 612/2025 г. по описа на Районен съд Р. С атакувания съдебен акт съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, поради което на осн. чл. 130 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Въз основа на данните по делото се установява следното:

Районен съд Р.е сезиран с искова молба, депозирана от ищеца А. А. С. срещу ответника „Т.“ ЕАД. Първоначално исковата молба е подадена до Софийски районен съд, но впоследствие по правилата за местна подсъдност делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане в Районен съд Р.

Сочи се в исковата молба, че по твърдения на ответника ищецът е титуляр на партида с абонаментен № 063781, инсталация номер 4000006383, открита за апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Х.А.“ № 34, вх. 1. След направена справка при ответника от последния било отговорено, че ищецът дължи суми за доставена топлинна енергия, които ако не бъдат издължени доброволно ще се съберат със съдебен изпълнител. Ответникът представил неофициална детайлна справка – извлечение за начислени за имота суми. По твърдения на ответника дължимите главница от ищеца за периода 05.2018г.04.2019г. е в размер на 6 063,29 лв.

Ищецът твърди, че липсва облигационна връзка между него и ответното топлопреносно предприятие. Първият не е нито собственик, нито ползвател на имота. За исковия период ответникът не е доставял стоки или услуги на процесната стойност, както и не е доставял топлоенергия, отговаряща на българския държавен стандарт. При положение, че се установи че процесното вземане съществува, както и че е ликвидно и изискуемо, то се сочи, че 1 процесната сума е погасена по давност.

Поради това е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е направено искане да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 438,79 лв., представляваща начислена услуга за периода 05.2018г. - 04.2019г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Сочи, че предявеният иск е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от предявеният отрицателен установителен иск, доколкото дружествотоответник никога не е претендирало процесните суми да му бъдат заплатени.

Сочи се, че ищецът е собственик на топлоснабдения имот, следователно е клиент на ТЕ. Не се оспорва, че процесното вземане е погасено по давност.

Въпреки позицията заявена в писмения отговор се прави искане за отхвърляне на предявения иск, а ако същият се уважи като погасен по давност се прави искане в тежест на ответника да не се възлагат разноски, доколкото не е станал причина за завеждане на делото.

С атакувания съдебен акт съдът е приел, че предявеният отрицателен иск е недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес. Липсата на правен интерес е обосновал с това, че ответникът не е предприел каквито и да било действия – съдебни или извънсъдебни за събиране на сумата, липсват и такива твърдения. Приел е, че липсва спор между страните, тъй като ищецът отказва плащане, а ответникът не твърди такова. Поради това е приел иска за недопустим и е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановения съдебен акт е останал жалбоподателят.

В частната си жалба сочи, че на съда е представена справка в табличен вид, от която е видно, че ответникът сочи наличие на неплатени задължени от ищеца, което означава че сумите се третират като дължими. На следващо място ответникът признава погасяване на сумите по давност, но не признава иска.

Освен това дори и самият иск да е признат от ответника това не означава, че е недопустим.

Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

От страна на „Т.“ ЕАД е постъпил писмен отговор, в който се сочи, че жалбата е неоснователна.

След проверка на данните по делото въззивният съд констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна в производство, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Районен съд Р.е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.

1 ГПК, предявен от ищеца А. А. С. срещу ответника „Т.“ ЕАД, за недължимост на сумата в размер на 438,79 лв., представляваща начислена услуга за периода 05.2018г. - 04.2019г. Ищецът твърди, че след направена справка при ответника от последния било отговорно, че първият дължи суми 2 за доставена топлинна енергия, които ако не бъдат издължени доброволно ще се съберат принудително. В тази насока се сочи, че ответникът представил неофициална детайлна справка – извлечение за начислени за имота суми. По твърдения на ответника дължимите главница от ищеца за периода 05.2018г.04.2019г. е в размер на 6 063,29 лв. Ищецът оспорва наличието на облигационна връзка с ответника, поради което не дължи суми, както и сочи че вземането е погасено по давност.

В отговора на исковата молба ответникът не признава иска, сочи че ищецът е клиент на ТЕ, но не оспорва това, че вземането е погасено по давност.

При така заявените твърдения, обективирани в исковата молба, съдът намира, че е сезиран с процесуално допустим иск. Ищецът има правен интерес да установи несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда било то процесуална или извънпроцесуална, тъй като може да иска решение и при признание на иска. Ответникът по предявените отрицателен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес в негова полза да се постанови съдебен акт, с който да се признае, че не съществува вземане в полза на ответника. Това, че ответникът не е предприел действия по събиране на сумата от длъжника не може да гарантира и бездействие за в бъдеще. Ето защо с оглед твърденията на ищеца за него съществува правен интерес да установи недължимостта на вземането си по отношение на ответника.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че предявеният иск е процесуално допустим. Като е приел обратното районния съд е постановил неправилен съдебен акт, който ще следва да се отмени и делото да се върне на районния съд за продължаване на следващите се действия.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 278 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 2055/10.11.2025 г., постановено по гр.д. № 612/2025 г. по описа на Районен съд Р.

ВРЪЩА делото на Районен съд Р.за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3