Решение № 17932 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17932 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110154264 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

21.09.2026 г., гр.София

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на трети септември две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №54264 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.31, ал.2 от ЗС.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц. Д. Ч., чрез адв.Д. Д. от САК, срещу съсобственика Т. В. А., за осъждане на отв. страна да заплати сума от 6 000 евро, представляваща обезщетение за ползване на 1/8 ид.ч. от правото на собственост на ап.20, 1 намиращ се в гр......., за периода: 08.12.2020г.- 08.12.2025г., от по 100 евро/ месечно, ведно със законната лихва от датата на съд. сезиране. Претендира се и осъждане на ответницата да заплати обезщетение по горния ред от по 100 евро/ месечно за бъдещ период до отпадане на основанието за това- предаване на владението върху собствената на ищцата 1/8 ид.ч.

Посочено е, че с Решение по гр.д. №9096/2009г. на СГС, В.О., IV Г състав, е признато по отношение на отв. страна, че ищцата е собственик на 1/8 ид.ч. от горния апартамент.

Посочва се, че ищцата е отправила нот. покана до ответницата чрез Нотариус Р. Д., рег. №...... в НК, район на действие: СРС, с която я е приканила да й предаде владението върху 1/8 ид.ч., която не се е отзовала, извършено е принудително отнемане и предаване на вещ от ЧСИ В. Л., рег. №... в КЧСИ, район на действие: СГС, като е сменен входният патрон на вратата на жилището. Посочва се, че отв. страна самоволно си е възвърнала владението върху имота към момента. Ищцата се позовава на изпратената нотариална покана до отв. страна, чрез Нотариус Р. Д.. Претендират се сторените разноски по делото.

В законен срок е постъпил отговор на искова молба от ответника, с който се оспорва исковата претенция, като неоснователна. Прави се възражение, че ответницата е придобила по давност правото на собственост върху 1/8 ид.ч. с непрекъснато владение, считано от 20.05.2011г. Посочва, че владението върху имота й е било възстановено от наемателите на жилището.

С Определение от 14.04.2026г. е върната исковата молба и е прекратено производството в частта й за обезщетяване на бъдещи вреди по реда на чл.31, ал.2 от ЗС, поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като на защита подлежат само такива материални вреди, които са били накърнени към датата на предявяване на претенцията.

С доклада е прието за безспорно между страните, че процесното жилище се ползва еднолично и изцяло от отв. страна.

Дадените указания на отв. страна да конкретизира лично ли ползва имота от 2011г. до момента или е предоставен на наематели, като представи съотв. договори за наем, както и да представи документи за собственост на проц. имот, вкл. завещателни разпореждания, ако са налице такива и др. документи, с които да установи правото си на собственост върху имота, не са изпълнени.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за частично основателен. Съображенията за това са следните:

Изискано е за послужване гр.д. №21694/2001г. по описа на СРС, 35 състав, по което въззивната инстанция с Решение 03.06.2010г. по в.гр.д. №9096/2009г. по описа на СГС, IV „Г“ Г.О., влязло в законна сила на 20.05.2011г., признава ищцата Ц. Ч. по иск срещу Т. А. и Е. А., за собственик на 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху ап.20, намиращ се в гр......., по силата на наследствено правоприемство по закон и осъжда Т. А. да предаде владението върху 1/8 ид.ч. от имота на Ц. Ч..

Приложен към исковата молба е препис на Нотариална покана, изпратена от ищцата до отв. страна, връчена чрез Нотариус Р. Д., рег. №...... в НК, район на действие: СРС, по реда на чл.47 от ГПК, на 29.09.2011г., с искания за предаване на владението върху 1/8 ид.ч. от имота на 14.10.2011г., както и за заплащането на сумата от по 100 евро/месечно като обезщетение при непредаване на владението, /стр.11/.

Служебно е изискано изп.д. №....... на ЧСИ В. Л., рег. №... в КЧСИ, /стр.70- 173/, образувано по Изпълнителен лист от 17.11.2011г., издаден по в.гр.д. №9096/2009г. на СГС, IV „Г“ Г.О., с който отв.Т. А. е осъдена да предаде на Ц. Ч. владението върху 1/8 ид.ч. от ап.20, намиращ се в гр........ Видно от същото на 21.12.2011г. е отнето от ЧСИ и предадено на взискателя владението от недвижимия имот, чрез смяна на патрона на входната врата. На същия ден е предаден и ключ от новия патрон на входната врата на наемателя на имота И.

2

М., за което в съставен протокол. Производството по делото е прекратено от ЧСИ на 29.07.2023г., на осн. чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По делото са разпитани двама свидетели на ищцата, явяващи се братовчеди и на двете страни по делото Д. А. и Л. М.. И двамата свидетели посочват, че имотът се ползва еднолично от ответницата, която го дава под наем. Посочва се, че след подмяната на патрона на входната врата от ЧСИ В. Л., в рамките на същия ден поставеният патрон е подменен и ищцата е лишена от достъп до имота за нейната идеална част. Посочва се, че свидетелите нямат контакти с ответницата от години и не са я виждали.

По делото е допусната и извършена съдебно- оценителна експертиза, /стр.178 и сл./., без да е извършван оглед на имота, поради неосигуряване на съдействие на вещото лице за това от отв. страна, съгласно която по метода на пазарните сравнения, към м.08.2026г. е дадена средна стойност на месечен наем за проц. 1/8 ид.ч. от недвижимия имот от 78,75 евро, при среден месечен наем за двустаен апартамент в района от 630 евро, без ДДС, към м.08.2026г. или общо от 3 876,95 евро, за периода: 08.12.2020г.- 08.12.2025г. С оглед коефициента на инфлация е използван коефициент на индексация, съобразно който са посочени от вещото лице средни пазарни наемни цени за подобно жилище, за периода от м.11.2020г. до м.12.2025г., в размери от 432,99 евро до 583,87 евро.

Правните изводи на съда са следните:

Разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС е частен случай на общата забрана по чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване. Право да ползва общата вещ има всеки съсобственик. Ако само единият съсобственик ползва общата вещ еднолично, без значение от размера на квотата му в съсобствеността, то той се обогатява неоснователно за сметка на неползващите вещта съсобственици. Последните могат да ангажират отговорността на ползващия съсобственик при кумулативното наличие на следните предпоставки: да е поискано писмено обезщетение за ползите, от които е лишен съотв. неползващ съсобственик и ползващият съсобственик да е отказал да предостави ползването на общата вещ в съответствие с правата на неползващия съсобственик. Съобразно ТР №7/2012г. на ОСГК на ВКС, лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им. Лично ползва този съсобственик, който упражнява фактическа власт върху цялата вещ чрез свои непосредствени или на членовете на семейството си действия или чрез трето лице, на което безвъзмездно е предоставил вещта. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил писмено искане да си служи с общата вещ, което е доведено до знанието му, но въпреки това не се отстъпва частта, съответстваща на дела на претендиращия или не се предоставя възможност да ползва общата вещ заедно с него.

Веднъж отправено писмено поискване има действие за вбъдеще и без ограничение във времето до настъпването на обстоятелства с правопогасяващ ефект. Ако съсобственият имот е отдаден под наем и само единият от съсобствениците събира наема е налице неоснователно получен добив от вещта и лишеният от него съсобственик може да защити правата си по реда на чл.30, ал.3 от ЗС. Съгласно чл.93 от ЗС, добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. С доклада са дадени указания на отв. страна да конкретизира дали лично ползва имота от 2011г. до момента или е предоставен на наематели, като представи съотв. сключени договори за наем, които указания са останали неизпълнени. С оглед на горното следва да се приеме, че пр. квалификация на иска е по реда на чл.31, ал.2 от ЗС.

В случая са налице предвидените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ползващия вещта съсобственик. С горепосоченото съдебно решение на СГС ищцата е призната за съсобственик на имота с квота от 1/8 ид.ч. от правото на собственост върху проц. жилище. С доклада е отделено за безспорно между страните, че проц. жилище се ползва еднолично и изцяло от отв. страна. Последното се установява и от събраните гласни 3 доказателствени средства по делото. Представена е по делото писмена нот. покана от ищцата, връчена надлежно на отв. страна по реда на чл.47 от ГП, с която е направено искане от ищцовия неползващ съсобственик за предаване на владението върху 1/8 ид.ч. от имота или за заплащане на парично обезщетение от по 100 евро/ месечно. От приетата съдебнооценителна експертиза се установява, че средният месечен наем за двустаен апартамент в района към м.08.2026г. възлиза на 630 евро, без ДДС, като за периода: 08.12.2020г.08.12.2025г. вещото лице е изчислило размера на дължимото средно парично наемно обезщетение от общо от 3 876,95 евро, с приложен коефициент на индексация съобразно размера на инфлацията. Размерът на дължимото се обезщетение се определя съобразно 2 критерия- съобразно размера на наема и според дела на лишения от ползването съсобственик. С оглед на гореизложеното искът следва да бъде уважен до сумата от 3 876,85 евро, представляваща размерът на среден месечен наем за подобно жилище в района, съобразно приетото заключение. Иск за заплащането на мораторна лихва по чл.86 от ЗЗД не е предявен от ищеца и съотв. приет за разглеждане, поради което не следва да се присъжда в негова полза сумата от 1 163,94 евро, посочена в изготвеното заключение по експертизата.

Съсобственикът, който владее цялата вещ с намерение за своене, е необходимо да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност. Доказване в тази насока не е проведено успешно от отв. страна, на която са допуснати гласни доказателствени средства, поради което в нейна тежест следва да се присъди заплащане на парично обезщетение за личното ползване на съсобствения имот.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищцата е сторила разноски за следното: заплатена държ. такса от 469,40 лв., депозит за експертиза от 250 евро и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 000 лв., съгласно представен списък на разноските и договор за правна помощ и съдействие, /стр.187/. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да се присъди сумата от общо 977,34 евро или 1 911,52 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Т. В. А.,, ЕГН:**********, да заплати на Ц. Д. Ч., ЕГН:**********, сумата от 3 876,85 /три хиляди осемстотин седемдесет и шест евро и осемдесет и пет стотинки/ евро, представляваща обезщетение за ползването на 1/8 /една осма/ идеална част от правото на собственост върху ап.20, намиращ се в гр......., за периода: 08.12.2020г.- 08.12.2025г., ведно със законната лихва върху присъдената суми от датата на съдебно сезиране08.12.2025г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения размер до пълно предявения му размер от 6 000 /шест хиляди/ евро, като неоснователен.