Решение № 768 от 10.09.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Бургас, 09.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100500614 по описа за 2024 година

С Решение № 80/12.01.2024г., постановено по гр. дело № 2639/2024г. по описа на Районен съд – Бургас са отхвърлени исковете на „Йеттел България“ ЕАД, с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на Й. А. К., съществуването на следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 429/16.02.2023г., постановена по частно гр. дело № 907/2023г. по описа на Районен съд Бургас: 145, 19 лева – сбор от неплатени месечни абонаментни такси и стойност на ползвани услуги по фактури № 7316701520/25.02.2021г. и № 7317874526/25.03.2021г., по договор за мобилни услуги с номер + ***** от 09.02.2021г.; 113 лева – договорни неустойки за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на абоната и законната лихва върху всяка от главниците, начиная от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.02.2023г. до окончателното им изплащане.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Йеттел България“ ЕАД.

1

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата неправилност.

Навеждат се доводи относно изложеното в мотивите на съдебния акт, че ищецът в първоинстанционното производство не провел пълно и главно доказване на изпълнението на договорните си задължения по предоставяне на мобилни услуги през процесния период, както и относно начина на формиране на претендираните парични задължения. Посочва се, че страните са сключили договор за мобилни услуги, като до изтичане крайния срок за ползване на сключения абонаментен план, абонатът дължал месечна такса за избрания пакет услуги (40, 99 лева с допълнителни 2000 МБ за мобилен номер *****).

Подчертава се, че потребителят сключил и договор за лизинг, с клаузите на който страните уговорили, че месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя.

В жалбата се посочва, че абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 145, 19 лева, фактурирани за два последователни отчетни месеца - февруари 2021г. и март 2021г. Изразява се несъгласие с изводите на съда за недължимост на претендираната от оператора на мобилни услуги неустойка и недоказаност на твърдението на ищеца за отправено изявление за предсрочно прекратяване на договорното правоотношение. Излага се становище, че договорът за мобилни услуги бил прекратен съобразно клаузите и условията, предвидени в него и ОУ.

Във въззивната жалба се изразява становище, че клаузата, предоставяща право на оператора едностранно и без предизвестие да прекрати облигационното правоотношение занапред валидно дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Подчертава се, че доколкото не се предвижда особена форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено към длъжника, същото може да бъде и конклудентно - с предприети от доставчика действия по ограничаване на ползваните услуги.

Отбелязва се, че въззивникът неколкократно е изпращал СМС известия на абоната, с оглед предоставяне възможност за изпълнение на задълженията и запазване договорните отношения между страните.

С жалбата се претендира първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение на настоящата инстанция, с което бъдат уважени исковите претенции.

2

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивната страна не изпраща представител и не взима становище по основателността на жалбата.

В предвидения законов срок по делото не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна - Й. А. К..

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – Й. А.

К. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. Не отправя искане за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Окръжен съд - Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове от „Йеттел България“ ЕАД със седалище гр. София (с предходно наименование „Теленор България” ЕАД) против Й. А. К., с които се претендира да бъде прието за установено, че ответната страна – Й. А. К. дължи на ищцовото дружество следните суми:

- 145, 19 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури от 25.02.2021г. и от 25.03.2021г. за периода от 25.01.2021г. до 24.03.2021г., ведно със

- законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане на сумата;

- 113 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата – 09.02.2021г. за мобилен номер *****.

В исковата молба се посочва, че между ищцовото дружество и ответната страна е сключен Договор за мобилни услуги от 09.02.2021г. за ползване на мобилен номер ***** с избран абонаментен план Тотал + с промо абонамент от 36, 99 лева с уговорен срок на действие – 24 месеца до 09.02.2023г. В исковата молба се посочва, че за потребените от ответника – 3 абонат услуги за периода от 25.01.2021г. до 24.03.2021г. ищцовата страна е издала две фактури – от 25.02.2021г. на стойност от 100, 39 лева и от 25.03.2021г. с дължима стойност от 44, 80 лева, но за тези месечни отчетни периоди – месец февруари – 2021г. и месец март – 2021г. длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на Йеттел България дължимите месечни абонаменти, като общия размер на използваните от него услуги възлизат на 145, 19 лева.

В исковата молба се посочва, че неизпълнението на абоната – ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност от 145, 19 лева е ангажирало договорната отговорност на абоната по т. 11 от сключения договор и мобилният оператор е прекратил едностранно индивидуалния договор с ответника и е издал крайна фактура от 25.05.2021г. с начислена обща сума от 258, 19 лева, като в тази сума е начислена и неустойка в размер на 113 лева за предсрочното прекратяване на договора.

По делото не се спори, че за претендираните задължения е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 429 от 16.02.2023г. по частно гр. дело № 907/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, но след като е констатирал, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК с Разпореждане № 3148 от 16.03.2023г., постановено по частно гр. дело № 907/2023г., Районен съд – Бургас е указал на заявителя, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта. Съобщение за постановеното разпореждане е връчено на заявителя на 29.03.2023г., а исковата молба е предявена на 28.04.2023г. – в рамките на предоставения срок, поради което и настоящия състав намира, че предявените искове са допустими.

Ответната страна по предявените искове – Й. А. К. депозира писмен отговор пред първоинстанционния съд, в който оспорва иска и сочи, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. В писмения отговор се посочва, че по отношение на уведомяването на ответника за възникналото му задължение е подходено формално и бланкетно само въз основа на вписана уговорка в договора и не са положени усилия.

За да отхвърли ищцовата претенция, първоинстанционният съд е приел, че ищцовата страна не е провела пълно главно доказване на 4 изпълнението на договорните задължения по предоставяне на мобилни услуги на ответника през процесния период. Съдът в своите мотиви е приел, че по делото е останал недоказан начина на формиране на претендираните парични задължения на стойност от 145, 19 лева, които в последната издадена фактура са описани като задължения от предходен период. Съдът е приел, че недоказано е останало и твърдението на ищеца за отправено изявление за предсрочно прекратяване на договорното правоотношение поради договорно неизпълнение на задълженията на ответника – потребител.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд – Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По отношение на наведените доводи за неправилност на атакувания първоинстанционен акт, въззивната инстанция намира за установено следното:

По делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че ответната страна – Й. А. К. е сключил Договор за мобилни услуги от 09.02.2021г., от който е видно, че ищцовият оператор се е задължил да предоставя на ответника - потребител мобилни услуги при месечен абонаментен план „Тотал+“, срещу месечна такса от 36, 99 лева на месец за първите 24 месеца, а след тези месеци месечната такса става на сума в размер на 41, 99 лева. Видно от постигнатите договорки между страните е определено фактурирането на предоставените услуги, както и дължимост на неустойки при разваляне на договора по вина на абоната, който изрично е заявил, че е запознат и е получил приложимите общи условия.

По отношение на претенцията за заплащане на сума в размер от 145, 19 лева, представляваща натрупани задължения за предходен период, а именно – месец февруари – 2021г. и месец март 2021г., ищцовото дружество в исковата молба посочва, че се касае за задължения за предходни периоди, които са обединени в издадените месечни фактури, както и в издадената крайна Фактура от 25.05.2021г.

5

За да отхвърли претенцията на ищцовото дружество, първоинстанционният съд е приел, че исковете остават недоказани и като такива – следва да се отхвърлят. Съдът е приел в своите мотиви, че липсват доказателства, годни за установят начина на формиране на претендираните парични задължения на стойност от 145, 19 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че претендираната сума се формира от задълженията на ответната страна, произтичаща от сключения между страните договор за мобилни услуги от 09.02.2021г. Видно от представената Фактура от 25.02.2021г. се установява, че цялата дължима сума от ответната страна за отчетен период – от 09.02.2021г. до 24.02.2021г. е в размер на 113, 52 лева, като 48, 42 лева е таксата за абонаментния план Тотал +, а 46, 18 лева са формирани от използвани допълнителни услуги, допълнителни услуги с добавена стойност, както и международни разговори. Видно от представената Фактура от 25.03.2021г. се установява, че дължимата сума от 44, 80 лева за отчетен период от време – 25.02.2021г. до 24.03.2021г. се формира от таксата на абонаментния план от 30, 82 лева и от други услуги с добавена стойност. И двете суми по фактурите са изключително детайлно разбити по пера и формирането на стойността им може да се проследи само от детайлния прочит на представените в първоинстанционното производство две фактури – лист 16 и лист 17, поради което и настоящата инстанция намира, че е незаконосъобразен направения извод от страна на съда, че по делото е останало недоказан начина на формиране на претендираните парични задължения на стойност от 145, 19 лева.

Следва да се отбележи, че ответната страна в своя депозиран писмен отговор пред първоинстанционния съд не оспорва обстоятелството през този период от време да не са му предоставяни услуги, няма възражения, свързани с невъзможността да ползва предоставените му телефонни услуги, както и няма възражения, че не му е осигуряван достъп до мобилната мрежа, нито възражения, че мрежата на оператора въобще не е функционирала на територията, където е пребивавал длъжникът, поради което и настоящата инстанция намира, че ответната страна дължи претендираните суми, произтичащи от месечните задължения по сключените договори за мобилни услуги за отчетния период – месец февруари и месец март 2021г. Като е 6 направил извод, че претенцията на ищцовото дружество остава недоказана, първоинстанционния съд не се е съобразил с обстоятелството, че ответната страна не е направила възражение, че за този период от време услуга не е предоставяна, както и не се е съобразил с факта, че именно ответната страна носи тежестта на доказване в случай, че е изпълнила своите договорни задължения да докаже това, а от друга страна съдът не е съобразил и обстоятелството, че по делото са налице данни как по пера са формирани претендираните суми.