Решение № 238 от 16.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 404/2024
- Вид
- Решение № 238
- Подписан
- 16.12.2024
- Състав
- ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 142 · Наказателен кодекс
- чл. 142, ал. 3, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 144, ал. 3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 238 гр. Велико Търново, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500404 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 231 от 03.06.2024 г. по гр.д. № 204/2023 г. Окръжен съд Русе е отхвърлил предявеният от М. Ю. Ю. иск против Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 100000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение, като неоснователен.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Ю. Ю..
Изложени са съображения, че съдът неправилно е съобразил събраните по делото доказателства и поради това е направил погрешни правни изводи, на които е основал своето решение. Неправилно е възприел от фактическа страна обстоятелствата по казуса и превратно е тълкувал изложените съображения в исковата молба. Решаващият състав не се е съобразил с исканията и становището на ответника досежно прилагането към настоящото дело на цялото наказателно производство, по което ищецът е бил осъден и впоследствие частично оправдан.
1
Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като незаконосъобразно и необосновано, поради това и неправилно, в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор, но в съдебно заседание заема становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от М. Ю. Ю. против Прокуратурата на Република България за репариране на неимуществени вреди, търпени вследствие на несправедливо обвинение за престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК, за което се предвижда наказание, включително и доживотен затвор. Ищецът, заедно с брат му А. Ю., били изпратени в ОЗ Ловеч на специален режим по чл. 248 – пълна запечатка за период от три години. Смята, че са налице основанията на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ да претендира неимуществени вреди, които оценява в размер на 100000 лв. от незаконното обвинение, касаещо наказание доживотен затвор, по което впоследствие е оправдан. Неимуществените вреди, които са му причинени, се изразяват във физически и психически заболявания – започнал да вдига високо кръвно, да хърка, поради недостиг на кислород, получил интеркостална невралгия, често уринирал, имал трета сливица. Навсякъде ги конвоирали с белезници и пранги на краката, ищецът се уплашил, че няма да 2 излезе никога повече на свобода, да прегърне майка си, поради което започнал за изпитва силна болка в сърдечната област под формата на бодеж. Поради това, че по цял ден стоял затворен между четири стени, изложен на 24 часово силно лампово осветление и систематични проверки от надзорния състав на всеки кръгъл час започнала да го бъхти главата отзад, оказало се, че вдигнал кръвно. След многократно обжалване от тяхна страна, ВКС със Заповед № 1132/12.10.2020 г. отменил Заповед № 1398/12.10.2017 г., били признати за невинни и оправдани за извършено престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 4 НК.
Поради това им е сменен режимът и са изкарани от запечатката, защото вече на са 7 – 15 години лишаване от свобода. С уточняваща молба от процесуалния представител на ищеца е посочено, че е налице пряка причинна връзка между привеждането на присъда по НОХД № 674/2017 г. в изпълнение – впоследствие отменена, и нанесените на ищеца неимуществени вреди – многобройни заболявания и причинените от тях болки и страдания.
Настаняването му в постоянно заключено помещение – за осъдени на доживотен затвор, при изпълнението на присъдата е довело до заболяванията, описани от ищеца. Настаняването в такова помещение е продължило три години.
Искането е да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца сумата от 100000 лв. за причинените му неимуществени вреди, представляващи многобройни заболявания, получени в затвора, където е пребивавал невинен – по отменена присъда по НОХД № 647/2017 г. на ОС Русе в постоянно заключено помещение за три години.
С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България оспорва предявения иск за неимуществени вреди. Не са представени доказателства за наличието на оправдателна присъда по отношение на ищеца, не са доказани неблагоприятни последици вследствие на незаконно обвинение. В условията на евентуалност се сочи, че претендираният размер е изключително завишен и несъответен на критериите в чл. 52 ЗЗД.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 142 НК, като е оправдан само по отношение на един квалифициращ признак – деянието да е извършено по особено мъчителен или опасен за здравето на отвлечения начин.
В този случай обвинението не се явява незаконно, не е налице оправдаване за 3 самостоятелно деяние, различно от това, за което е постановена осъдителната присъда. Ищецът е признат за невинен и оправдан само за престъплението по чл. 144, ал. 3 НК – закана с убийство, но по отношение на това деяние не са релевирани доказателства за наличие на претърпени вреди като пряка последица от това незаконно обвинение. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен, като неоснователен.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.
По делото е изискано НОХД № 674/2017 г., преобразувано в НОХД № 18/2019 г. на РОС, но същото е приложено към гр.д. № 200/2022 г. на РОС, поради което на ищеца е издадено съдебно удостоверение, за да се снабди с желаните документи, съдържащи се в наказателното дело, с оглед разпределената му доказателствена тежест. Във връзка с това е приложена Присъда № 23/23.05.2018 г. по НОХД № 674/2017 г. на Окръжен съд Русе, с която Ю. е признат за виновен за това, че на 25.04.2017 г. отвлякъл другиго – С. Б., като деянието е извършено от две или повече лица – с лицата А. Ю., Г.
Д. и Д. М. и деянието е извършено по опасен за здравето на отвлечения начин, поради което на Ю. е наложено наказание за престъпление по чл. 142, ал. 3, т.
4, пр. 2 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК. Ю. е признат за виновен и за извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 за причиняване на средна телесна повреда на С. Б., в съучастие с А. Ю., както и за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 НК – в съучастие с А. Ю. се заканил с убийство на С. Б. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
С Решение № 273/04.01.2019 г. по ВНОХД № 333/2018 г. на ВТАС постановената присъда е отменена и делото е върнато за разглеждане от първата инстанция от друг състав на съда.
С присъда от 08.07.2019 г. по НОХД № 18/2019 г. на Окръжен съд Русе М. Ю. е признат за виновен в това, че на 25.04.2017 г., в съизвършителство с А. Ю. и Г. Д. отвлякъл С. Б., като деянието е извършено от две или повече лица, поради което и на основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал.
1 НК му е наложено наказание. Ю. е признат за виновен и за това, че на същата дата в съизвършителство с А. Ю., Г. Д. и Д. М. противозаконно лишил от свобода С. Б., като деянието е извършено по опасен за здравето на 4 отвлечения начин, поради което и на основание чл. 142а, ал. 5, пр. 1 вр. ал. 1 НК му е наложено наказание. Признат е за виновен още за това, че в съизвършителство с А. Ю. причинил на С. Б. средна телесна повреда и на основание чл. 129, ал. 2, пр. 2 вр. ал. 1 НК му е наложено наказание. С присъдата Ю. е признат за невинен и оправдан по обвиненията по чл. 142, ал.
3, т. 4, пр. 2 и по чл. 144, ал. 3 НК.
От извършената служебна справка е видно, че НОХД № 18/2019 г. на РОС е приключило с влязла в сила присъда на 14.01.2022 г. и е изпратено за прилагане към гр.д. № 200/2022 г. на РОС, което към момента на справката е изпратено във ВТАС по жалба. Повторно е издадено удостоверение на ищеца за снабдяване с материали от наказателното дело, които счита за относими към предмета на спора. Допълнителни материали от наказателното производство не са представени от ищеца.
Според писмо от ГДИН, Затвор Белене М. Ю. е бил приведен от ОСИН Русе в Затвора – Ловеч на 10.10.2017 г., на основание разпореждане от 29.09.2017 г. от прокурор в Окръжна прокуратура Русе. В Затвора – Ловеч Ю. е бил настанен в постоянно заключено помещение – „Разпределител“ І-ва група, със Заповед № 1399/12.10.2017 г. на Началника на Затвора. Със Заповед № 1131/12.10.2020 г. на Началника на затвора, горната заповед е отменена, като периодът, в който Ю. е бил настанен в помещението е от 12.10.2017 г. до 12.10.2020 г. Размерът на наказанието му „лишаване от свобода“ е заменен от строг на общ на 27.01.2023 г. със Заповед № Л-266/27.01.2023 г. на Началника на Затвора – Белене, на основание чл. 66, ал. 2 вр. ал. 1 ЗИНЗС. Ю. е приведен от Затвора – Ловеч в Затвора – Белене на 25.02.2022 г. със Заповед № Л585/11.02.2022 г. на Зам.главния директор на ГД „ИН“, като режимът на изтърпяване на наказанието е бил строг.
По делото са приложени амбулаторни листи, установяващи заболявания – алергичен ринит, причинен от полени /амб.лист от 07.02.2023 г./, хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност /амб.лист от 12.04.2022 г./. Представена е информация от пациентското здравно досие на Ю., от която се установяват извършени консултации и диспансерни прегледи през 2022 – 2023 г., както и през 2019 г., когато ищецът е бил консултиран по повод диагностициран остър външен отит.
От показанията на разпитаната св. С. Ю.а, съпруга на брата на ищеца, 5 се установява, че за периода от 2013 г. до 2017 г. живеели заедно в едно домакинство с М.. Той бил добър, весел човек, не е имал здравословни проблеми. Бил спортист и ходел всяка година на профилактични прегледи. От 2017 г. М. е в затвора, защото е осъден за отвличане. Бил привлечен като обвиняем през м. май 2017 г., когато го задържали под стража. Бил в ареста 8 месеца, а след това бил 5 години в запечатка, затворен в една стая в затвора на гр. Ловеч. Свидетелката почти всеки месец ходила на свиждане. При М. настъпила промяна, здравословното му състояние се влошило, имал проблеми със сърцето, високо кръвно, проблем с очите и не можел да спи, бил с депресия. И до момента продължава да има влошено здравословно състояние.
От миналата или по-миналата година е преместен в затвора на гр. Белене, но там не се чувства по-добре.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ. Съгласно цитирания текст държавата отговаря за вреди, причинени на гражданите от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи за накърняването на правата и неимуществените блага на гражданите – чест, достойнство, добро име, право на свобода, свободно придвижване, които права са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение в извършено престъпление. Престъпното деяние се характеризира с обективни и субективни признаци, които формират основен престъпен състав на съответното престъпление. Квалифициращите състави отразяват специфични особености на дадено престъпление, като те определят по-голяма степен на обществена опасност на деянието и по-тежка наказуемост. Квалифициращите признаци не формират самостоятелен престъпен състав, а имат отношение само към обема на наказателната отговорност. В конкретния случай Ю. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК – квалифициран състав на отвличане, като е оправдан по друг квалифициран състав – отвличане по чл.
Разпечатката съдържа 41 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57158e6f-770a-45c4-9b5c-5729b9bd3345