Решение № 45 от 19.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Стара Загора, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Илкова при участието на секретаря Анастасия П. Балабанова като разгледа докладваното от Таня Илкова Гражданско дело № 20255530102173 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД гр. София, чрез упълномощения си представител, твърди в исковата си молба, че по издадена Заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Р. А. К., последният е депозирал възражение. Така ищецът обосновава правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск, по силата на който съда да признае за установено по отношение на ответника Р. А. К., ЕГН **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ ЕООД вземане, което е предмет на издадената по ч.гр.д № 506/2025г., по описа на Районен съд Стара Загора, заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Твърди, че между „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, в качеството си на кредитодател, и Р. А. К., ЕГН **********, в качеството му на кредитополучател, бил сключен ************* г., по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договорът бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните били 1 използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника била предоставена цялата информация, изискуема по закон.Цитира разп. на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, която счита за приложима. В случай, че съдът премел, че процесните договори не са сключени по електронен път, по силата на ЗПФУР, то моли да се приеме, че Договора за паричен заем е реален договор и същият да се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Договорът за потребителски кредит бил сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование:

Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство.

Цитира разп. на чл. 9 ЗПК, като твърди, че от приложените Общи условия и *************г. по безспорен начин се установявало сключения между страните договор.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентирала договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представяли с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая, представеният по делото Договор за кредит не бил сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновавало извод, че процесният договор бил действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.

Длъжникът бил кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит "Кредисимо", като за целта попълнил заявление за отпускане на кредит от разстояние, в което отразил личните си данни и данни за кореспонденция с него. Пълната преддоговорна информация относно кредита била налице чрез хиперлинкове, в това число ОУ, Стандартен европейски формуляр, договора за кредит, ведно с Приложение № 1 към него и погасителен план. Същата информация била изпратена и на имейл на кредитоискателя и след запознаване с нея, същият отправил към кредитора обвързващо електронно волеизявление по чл. 2 от ЗЕДЕУУ на сайта чрез натискане на бутон 2

"Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен е-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и Договора", като според т. 11 от ОУ, с извършване на горните действия, се считало че заявлението за кредит било подадено, а ОУ и договорът приети и подписани от кандидатстващия. След електронното изявление, договора, Приложение № 1 към него, ОУ и СЕФ автоматично били изпратени на имейла на длъжника, ведно с електронно изявление на кредитора за сключване на договора за кредит и приложенията към него. Така, по реда на ЗЕДЕУУ, между "Кредисимо" ЕАД, като кредитор, и длъжника, като кредитополучател, бил сключен договора, при лихва и условия, подробно уговорени в цитираните по-горе докумети. При кандидатстването за кредита ответникът сам избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си чрез поръчителството на Ай тръст, като договорът за предоставяне на поръчителство не бил задължителен за сключване, и също бил сключен по реда на ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.

Моли, съдът да вземе предвид, че разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на подобно съгласие можело да се направи чрез тълкуване на т.Ш.11, вр.т.Ш.9., б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно които ако кредитополучателят кандидатствал за кредит на сайта и бил съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подавало с въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се считало подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът - приети и подписани от същия.

Дори и съдът да не приемел, че договорите не били сключени по електронен път, то следвало да приеме, че Договора за паричен заем, по своето естество, бил реален договор и същият се считал за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

На 20.09.2018 г. длъжникът Р. А. К., ЕГН **********: с ************* с „КРЕДИСИМО“ АД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, ул. „Якубица“ № 7Б, по силата на който получил сумата от 1200 лв., срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски по 103.72 3 лева в срок до 31.01.2020 г., когато била падежирала последната вноска, съгласно Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Задължението по договора се погасявало на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. В съдебната практика било прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си било еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касаело за периодични плащания по смисъла на чл.

111, б. "в" ЗЗД.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „КРЕДИСИМО“ АД.

В Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 от ОУ страните били постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му.

В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 от ОУ, неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплащал всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 от ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери.

На 20.09.2018г. ответникът Р. А. К., ЕГН **********, сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството Ай Тръст. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се задължило да 4 сключи договор с трето за процеса лице и да отговаря пред „Кредисимо“ солидарно с Р. А. К., ЕГН **********, за всички задължения по Договора за кредит с „Кредисимо“ така, както те са били установени в Договора за кредит и приложенията към него.

Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от „Кредисимо“.

На 20.09.2018 година „Ай Тръст“ и „Кредисимо“ сключили договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ се задължило спрямо „Кредисимо“ за всички задължения на Р. А. К. по Договора за кредит.

Ответникът Р. А. К., ЕГН ********** не задълженията си по Договора за кредит. изпълнил в срок

„Кредисимо“ поканило „Ай Тръст“ да плати всички изискуеми задължения на Р. А. К. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство „Ай Тръст“ изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от „Ай Тръст“.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ погасило дължимите от Р. А. К., ЕГН:

********** на „Кредисимо“ суми, както следва:

1. 1200 лева /главница/ по Договор за кредит;

2. 355.80 лева /договорна лихва/ за период 20.09.2018 г до 31.01.2020 година;

3. 780.49 лева /обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/;

С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се бил суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на „Ай Тръст“ в правата на кредитора „Кредисимо“, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 5

1288.95 лева, ведно със сумата от 714.47 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3.

От представения с настоящата искова молба Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 02.03.2021г., било видно че страните са постигнали договореност цедентът да прехвърля станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключени от Продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които вземания било договорено, че се индивидуализират в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора.

Видно от представената извадка от Приложение № 1 вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към ответника по гореописания Договор за кредит било прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133. Вземането срещу ответника по настоящото производство било посочено в Приложение № 1.

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следвало да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не било титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисквал уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението, обаче, нямало характер на лично и незаместимо действие, поради което било възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика, нямало пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на 6 длъжника за извършената цесия. Законът не бил предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следвало да се счита надлежно извършено.

Разпечатката съдържа 38 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/57154436-4bb1-42f7-add3-95cde0df74d2