Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2783 от 15.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2768/2024
Вид
Определение № 2783
Подписан
15.10.2024
В сила
15.10.2024
Състав
Величка Петрова Белева, Мария Ангелова Ненова, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2783 гр. Пловдив, 15.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300502768 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, подадена чрез пълномощника юрисконсулт И. Н., против Разпореждане № 22705 от 06.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11554/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с., с което е отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против В. Б. Т..

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа се, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ООД не е било задължително условие за предоставяне на заема и договорът за поръчителство е сключен по желание и със съгласието на заемателя.

Неправилно на следващо място се счита, че възнаграждението за поръчителството следва да се включва при изчисление на ГПР, доколкото се касае за клаузи, които съдът приема за нищожни. Оспорва се договорът да е изцяло недействителен по съображения от практиката на СЕС, според която съдът може да отхвърли частично заявлението, при условие, че договорът може да продължи да действа без каквито и да е било други изменения, допълнения или поправки, което заповедният съд следва да провери. Също според практиката на СЕС се твърди, че съдът следи служебно в заповедното производство за нарушение на чл. 22 от ЗПК и прилага последиците на ч 23 от ЗПК, само ако самото нарушение е видно от самия договор и общите условия към него. Иска се отмяна на разпореждането и произнасяне по съществото на спора.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по ч.гр.д. № 11554/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 против длъжника В. Б. Т., ЕГН ********** от гр.

П., ул. „Т. Б.“, бл...., ет. .., ап. .. за заплащане на сумите: 3 035,73 лв., представляваща платена 1 главница на „Кредисимо“ ЕАД, 276,42 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 10.07.2022 г. до 10.06.2023 г. и 350,14 лв., представляваща обезщетение за забава за забава за периода от 11.07.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане, дължими на основание договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 09.03.2023 г. към Договор за продажба на вземания (цесия) от 01.02.2022 г.

С Разпореждане № 19445 от 04.07.2024 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи: конкретното правоотношение, във връзка с което се претендират вземанията; какво вземане му е прехвърлено с договора за цесия; има ли извършени плащания от длъжника – какви и на кого са извършени; дали се твърди поръчителят да е платил и търсеното обезщетение за забава; кога съответната сума е била платена от поръчителя на кредитора; да формулира надлежно искане към съда, като индивидуализира претендираното право чрез посочване на конкретното му съдържание.

С молба от 16.07.2024 г. заявителят чрез пълномощника си е уточнила датата на сключване на договоите; прехвърленото задължение с договора за цесия; вида на извършените плащания от поръчителя и датата им, а по отношение на извършените плащания по процесния договор е заявил, че същото е относимо единствено при възникнал между страните спор, какъвто в настоящото производство няма.

С Разпореждане № 22705 от 06.08.2024 г. съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като е приел договорът за кредит за недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК предвид уговореното възнаграждение за поръчител в размер на 2 339,73 лв. при кредит от 3 000 лв., което се плаща разсрочено, заедно с погасителните вноски, като същите са дължими и се приемат от кредитора, а не от поръчителя, както и наличието на невярна информация относно общите разходи по кредита, което прави клаузата неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Счел е, също така, че разходите за поръчителството са пряко свързани с договора за кредит и е следвало да бъдат включени в размер на ГПР, а с уговарянето на обезпечение под формата на поръчителство е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид отказа на заявителя да посочи платените по договора за кредит суми, е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като се е позовал на засилената защита на интересите на потребителите.

Обжалваното разпореждането е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са вземания по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК заповедният съд дължи служебна проверка за наличие на нищожни или неравноправни клаузи в договорите.

Договорът за предоставяне на поръчителство, сключен между „Ай Тръст“ ЕООД и В.

Б. Т., има за предмет обезпечаване на задълженията на потребителя по договор за потребителски кредит № 2580773, сключен на 31.05.2022 г. между „Кредисимо“ ЕАД и В. Б.

Т.. Изрично в чл. 4, ал. 1 от договора за кредит страните са уговорили задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение под формата на банкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Предоставеният на кредитополучателя кредит е в размер на 3 174,60 лв., от които 3 000 лв. главница и 174,60 лв. застрахователна премия, а дължимото на поръчителя възнаграждение по договора за поръчителство – 2 339,73 лв.

От съдържанието на процесния договор за потребителски кредит може да се направи обоснован извод за недействителност на договора съгласно чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, доколкото дължимото от кредитополучателя възнаграждение за поръчителство представлява разход за потребителя, който е пряко свързан с договора за кредит, поради което стойността му е следвало да бъде включена при изчисляване на размера на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Не са основателни доводите на частния жалбоподател, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за предоставяне на кредита. От съдържанието на чл. 4, ал. 3 от договора за потребителски 2 кредит се установява, че заявяването на кредит без обезпечение е твърде неблагоприятно и неудобно за потребителя, защото предвижда одобрение на заявлението за кредит в 14дневен срок. Това условие на практика принуждава потребителя, имащ нужда от финансов ресурс, да предпочете кредит с обезпечение, което означава, че тези допълнителни разходи за потребителя следва да намерят отражение в общия размер на разходите по кредита. С договореното възнаграждение на поръчителя се достига до допълнителна печалба за кредитора (с оглед плащането му на свързано с кредитора лице), която не е посочена като разход по кредита и с това се цели заобикаляне на изискването за максимален размер на разходите по кредита. Посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, въвежда в заблуждение потребителя за дължимите от него суми по кредита и го поставя в невъзможност да разбере какво е реалното оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Неяснотата относно размера на ГПР лишава потребителя от възможността да извърши реална и обективна преценка за икономическите последици от сключване на договора и конкретната финансова тежест, която следва да поеме при изпълнение, респективно неизпълнение на задълженията по договора. Поради това, следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по отношение на съществен елемент на договора за кредит, което съгласно чл. 22 от ЗПК прави договора за кредит недействителен поради противоречие със закона. Недействителността на договора за кредит води до недействителност и на договора за предоставяне на поръчителство, доколкото не съществува главно задължение, което да бъде обезпечено.

Когото договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят връща единствено чистата сума на кредита. Когато обаче липсват данни какво е платено по договора, въпреки дадените от заповедния съд указания в тази насока, за заповедния съд остава неясен размера на дължимата главница. В такава хипотеза заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло, а въпросът за дължимостта на вземанията следва да бъде разрешен в исковото производство по реда на чл. 422 от ГПК.

Самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението е и липсата на доказателства за прехвърляне на вземането от поръчителя на заявителя, каквито са твърденията на заявителя.

Като е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение, заповедният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22705 от 06.08.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 11554/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3