Определение № 2411 от 27.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2411 гр. Бургас, 27.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501035 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274-279 ГПК.

Образувано е по частната жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, подадена чрез пълномощник юрк.Веселина Йорданова, против определение № 2612 от 26.04.2024 г., постановено по гр.д.№ 5303/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 553/19.03.2024 г. в частта му за разноските.

В жалбата се изразява недоволство от постановеното определение, като същото се счита за неправилно. Счита се за неправилен извода на съда, че не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК, като се сочи, че в случая иска е признат от ответника и същият не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка в жалбата са изложени подробни съображения и се цитира съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на БРС като неправилно.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна Д. Г. Д., ищец по делото пред БРС, подаден чрез пълномощника адв.Владислав Николов. В отговора са изложени съображения за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на постановеното от районния съд определение.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложените в частната жалба доводи, становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С Решение № 553/19.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 5303/2023 г. по описа на РС-Бургас, съдът е уважил иска на Д. Г. Д. с правно основание чл.439 ГПК, предявен против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поради погасяване по давност на вземанията по изпълнителния лист. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца 1 сумата от 1500 лв. за направените от по делото съдебни разноски, като районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.2 ГПК В тази връзка е прието, че по делото не е налице изрично и недвусмислено становище от ответника за признаване на иска, доколкото с отговора на исковата молба претенцията е оспорена като недопустима, а едва в условията на евентуалност е признат иска, а освен това от доказателствата по делото е установено, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, отказвайки да заличи вземанията си към ищеца и приканвайки го да сключи споразумение за доброволно уреждане на отношенията между, като с тези си действия е показал, че счита вземанията за дължими и търси тяхното погасяване чрез плащане.

В срока за обжалване на решението, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало молба по чл.248, ал.1 ГПК с искане за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта му за разноските, като не се присъждат в негова тежест разноските по делото, а същите да останат в тежест на ищеца на основание чл.78, ал.2 ГПК.

С обжалваното понастоящем определение БРС е приел, че молбата на ответника по чл.248, ал.1 ГПК е неоснователна по изложените в мотивите на решението съоражения, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. Поради това и доколкото в молбата си ответникът не е изложил нови твърдения и обстоятелства, а поддържа доводите си в отговора на исковата молба, БРС е приел, че не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските и е отхвърлил искането по чл.248, ал.1 ГПК.

Бургаският окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение от 26.04.2024 г. на БРС за правилно и законосъобразно, като напълно споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд и направените въз основа на тях правни изводи, поради което препраща към тях на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.

По оплакванията в частната жалба следва да се отбележи следното:

Съгласно чл.78 ал.1 ГПК, ищецът има право да иска присъждане в тежест на ответника разноски, съобразно с уважената част от иска. Съгласно чл.78 ал.2 ГПК, разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като двете предпоставки трябва да са налице едновременно. Тълкуването на тези разпоредби налага извода, че в случаите на разрешаване на спора по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор, т.е. от извънпроцесуалното му поведение.

С оглед данните по делото, въззивният съд намира, че в настоящия случай предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК не са налице в тяхната кумулативна даденост, както правилно е приел и районния съд. В писмения отговор на исковата молба, макар и в условията на евентуалност, ответникът е направил признание на иска, поради което БРС неправилно е приел, че липсва такова признание. Правилни са обаче изводите на първата инстанция, че ответникът е дал повод за завеждане на делото. В случая, по делото е безспорно установено, че по повод отправено от Д. Д. искане до „ЕОС Матрикс“ ЕООД за заличаване в информационните масиви на дружеството вземанията като погасени по давност, ответникът му е отговорил с писмо от 02.08.2023 г., че погасителната давност не се отразява на действителността и на дължимостта на задължението, като ищецът е приканен от ответника към сключване на споразумение за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, чрез разсрочено плащане на задълженията. С така изпратеното до ищеца писмо, за съда се налага извода, че 2 извънпроцесуалното поведение на ответника е поводът за завеждането на делото, доколкото същият счита, че процесните вземания са дължими и е поканил ищеца да сключи споразумение за разсроченото им плащане, поради което за ищеца е налице необходимост от съдебната намеса и на търсената с иска защита. Следователно, макар и да е признал иска, ответникът е дал повод за образуване на делото, поради което не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, както правилно е приел и районния съд, като изложените в обратния смисъл доводите от жалбоподателя са неоснователни.

С оглед изложените съображения, БОС намира частната жалба за неоснователна, а поради съвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно..

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2612 от 26.04.2024 г., постановено по гр.д.

№ 5303/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е оставена без уважение молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на постановеното по същото дело решение № 553/19.03.2024 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните (чл.248, ал.3 ГПК).

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3