Решение № 29 от 07.04.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Костинброд, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20241850200137 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по жалба на П. С. Ш., ЕГН **********, подадена чрез упълномощен представител – адвокат К. М., против Електронен фиш серия К № 7422934, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 800 лева.

Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като се твърди издаването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се издаване на ЕФ извън предвидените в чл.

34 от ЗАНН срокове. Твърди липса на данни за органа, установил нарушението и наложил санкцията. Твърди нарушение на ЗАНН предвид липсата на подпис. Твърди нередовност, изразяваща се в липса на реда и срока за обжалването му. Твърди неконкретизиране къде точно е извършено нарушението - по коя част на път ІІ-81. Твърди, че е възможно управление на личното му МПС от съпругата или от покойният му баща. Твърди неяснота предвид издаване на ЕФ срещу него, а автомобила е придобит по време ва брак и е част от СИО.

Твърди, че на мястото липсва означение за осъществуван контрол с технически средства. Оспорва изправността на техническото средство. Оспорва наличие на пътен знак, неговата видимост и правомерното му поставяне. Твърди, че не му е дадена възможност да се запознае със снимките на нарушението. Твърди нередовност – непосочване на категорията МПС. Твърди, че техническото средство е преместваемо, поради което е следвало да бъде спрян на място и да се състави АУАН.

Твърди маловажност по чл. 28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, като се представлява от упълномощения представител, който поддържа жалбата. Претендира разноски по реда на чл.

38 от ЗА.

Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С писмено изложение е направено искане за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че бъдат присъдени такива в полза на жалбоподателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като според жалбоподателя и извадка от АИС АНД, обжалвания ЕФ е връчен на 27.03.2024 г., докато жалбата е заведена в регистратура на съда /първоначално пред СРС/ на 08.04.2024 г. , тоест в цитирания срок.

По същество е неоснователна.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая преносима система ARH CAM S1 с № 120CCA2 /неправилно в ЕФ е обозначено като средство/, на 24.04.2023 г., в 16.34 часа, по път II-81, км. 36+000, с поска на движение от гр.

С. към гр. М., при ограничение на скоростта 40 км.ч., сигнализирано с пътен знак В26, , при отчетен толеранс от 3кмч. за населено място, е заснет автомобил марка/модел „Опел Зафира“ с рег. № ****, докато същият се е движил със скорост от 81 км.ч.

Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 800 лева на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 41 км.ч., а са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч., съгласно приложения протокола за последваща проверка на АТСС от 10.05.2022 г.

В обжалвания ЕФ е посочено, че наказанието се налага при условията на „повторност“ - в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К5830818.

Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, 2 собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост от 84 км.ч., надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ. Неоснователно възражението за липса на справка относно собствеността на заснетото МПС, като такава е налична по преписката и установява, че именно жалбоподателя е собственик на заснетото МПС от регистрацията му в страната през 2020 г. до 2024 г., когато е изготвена справката.

Не съставлява нередовност съставяне на ЕФ срещу жалбоподателя, след като той е вписан като собственик, независимо, че е в брак от 1999 г. и вероятно автомобила е част от СИО. При такава собственост ЕФ се съставя на лицето, вписано като собственик, а времето за заявяване, че друго лице е управлявало МПС-то при извършване на нарушението е в рамките на предвидения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което не сторено в случая.

Неоснователно е възражението относно установяване на ограничението в района на нарушението. Видно е от изричната справка от АПИ, които са стопани на пътя /принципно държавна собственост като част от републиканската пътна мрежа/, че в района е установено ограничение за движение със скорост до 40км.ч. и в двете посоки, като съдът ние намира никакви основания за съмнение, че знаците са поставени правомерно, предвид факта, че върху схемата за района е отбелязано одобрение от страна на МРРБ. В същата насока следва да се отчете, че няма нередовност и що се отнася до посочване на точното място, след като е обозначен конкретния път от републиканската пътна мрежа, както и конкретния участък от този път /под формата на разстояние от началото му/, където е извършено нарушението.

Без значение е конкретната категория МПС. В обжалвания ЕФ е посочено, че автомобила е лек, като при наличие на общо ограничение е без значение конкретната категория.

Няма основание за съмнение и в установените конкретни стойности на скоростта, с която се движило МПС-то, собственост на жалбоподателя на посочената дата, час и място, след като тези обстоятелства, както и снимката са заснети/установени/регистрирани с посочената АТСС, която е одобрен тип техническо средство, преминало необходимия последващ контрол, съгласно представените удостоверение и протокол за тези обстоятелства, в каквато насока няма основание за съмнение, което е изразено от жалбоподателя в жалбата относно техническото средство.

Сроковете по чл. 34 от ЗАНН не се отнасят до ЕФ, а само за съставяне на АУАН и издаване на НП. Макар и да е без значение, видно от справката АИС АНД обжалвания ЕФ е съставен на 11.05.2023 г., а периода на забавеното връчване е част от общите давностни срокове, но не засяга законосъобразното съставяне на ЕФ, за който закона не изисква да бъде подписан или да съдържа данни за контролен орган и издател, в каквато насока са без основание възраженията. Неоснователно се твърди липса на указание за срок и орган, пред който подлежи на обжалване, след като тези обстоятелства са налице в представения ЕФ, като е възможно да са видими при връчване от органи на МВР при друга проверка, но тази 3 информация е част от законови разпоредби и би следвало да се знае от гражданите, ощи повече от правоспособните водачи.

Няма законово задължение за обозначаване на мястото, на което се осъщестява контрол с технически средства.

Неоснователно е възражението, че е необходимо да бъде спрян на място и да бъде съставен АУАН, след като това е предвидено само за нарушения, установени от мобилно техническо средство, предвидено в момент на движение да осъществява контрол над скоростта на останалите се движещи ПС. Случаят не е такъв, след като е използвано преносимо АТСС, което не е монтирано в автомобил и предвидено да контролира скорост докато се движи.

Твърди маловажност по чл. 28 от ЗАНН.

Всички параметри за конкретното движение, дата, място, ограничение, скорост и конкретно МПС са отразени в обжалвания ЕФ по начин, напълно идентичен с данните от приложената снимка, справката за регистрация на МПС, както и протокола, съставен на основание чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, в който е отразено конкретното място, където е заснето нарушението.

Налице е протокол за използване на АТСС, издаден на 28.04.2023 г. от служител на ОД на МВР С. РУ Костинброд, в който е отбелязано словесното описание на мястото на извършване на нарушението, както и отразено в ЕФ, а именно ВП II-81 36+000 км.

При тези обстоятелства, установени по несъмнен начин от приобщените писмени доказателства – ЕФ, Протокол за последваща проверка, удостоверение за одобрен тип, заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. ведно с образец, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. ведно с образец, снимка, протокол за използване на АТСС, справка регистрация на МПС съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушението на правилата за движение, заснето с предвидена в закона автоматизирана система, използвана съобразно специфичните изисквания в цитираната наредба.

Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая мобилна система ARH CAM S1 с № 120CCA2, на 28.04.2023 г., в 16.34 часа, по път II-81, км.

36+000, с поска на движение от гр. С. към гр. М., при ограничение на скоростта 40 км.ч., установено с пътен знак В26, автомобилът „Опел Зафира“ с рег. № ****, собственост на жалбоподателя, е заснет докато се е движил със скорост от 81 км.ч.

Правилно и законосъобразно ЕФ е съставен срещу жалбоподателя Й.И.П., след като той е собственик на автомобила.

Изложеното дава основание за извод, че от страна на жалбоподателя е осъществен състава на нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, установяващи забрана за водача на пътно превозно средство, при избиране скоростта на 4 движение, да превишава стойността от 40 км.ч. за движение в конкретния участък от ВП 81, за който чрез пътен знак В26 е установена тази максимална скорост на движение.

Законосъобразно е определено и конкретното административно наказание, след като видно от приложената справка за жалбоподателя е налице предходно санкциониране з движение с превишена скорост – нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което е съставен ЕФ К/5830818 на ОДМВР Кюстендил, за който е отбелязано влизане в сила на 13.07.2022 г., предвид което е налице повторност по смисъла на §6, т. 33, пр. 1 от ДР на ЗДвП, след като обжалвания ЕФ е съставен за нарушение, извършено на 28.04.2023 г., тоест преди да е изтекла една година от влизане в сила на цитирания ЕФ на ОДМВР Кюстендил, която е обозначен надлежно в обжалвания ЕФ.

Предвид всичко изложено обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.

С оглед изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.

Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ: