Решение № 719 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. Варна, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20243100500841 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №12219/13.02.2024г. от Н. П. А. ЕГН **********, с адрес:

****** срещу решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело № 20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която са отхвърлени иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът "КОНСТРУМАКС" ООД ЕИК 148143322, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9000 , р-н Младост , бул. „Академик Андрей Сахаров“ № 19, офис № 1 сумата от 2493.81лв., формирана като разликата над присъдените 902.19 лв. до пълния предявен размер от 3396.00лв., представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от 24.11.2017 г. до 17.08.2019 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да 1 бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 812.20 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 3396.00 лв. за периода от 24.11.2017г. до 02.04.2020г. на основание чл.86 от ЗЗД.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че вземането за периода 24.11.2017 г. до 17.08.2019 г. е погасено по давност. Счита се, че е приложима пет годишната давност /а не три годишната такава, тъй като не се касае за месечни наемни вноски/, която започва да тече на 24.11.2017г. /датата на влизане в сила на разрешението за строеж/ и ще изтече на 24.11.2022г. По гр. дело №12129/2019г. по описа на ВРС е направено възражението за прихващане от страна на въззивника А. с отговора на исковата молба от 07.01.2021г., преди да изтече пет годишната давност. Давността е спряла да тече от датата на предявяване на възражението за прихващане, а настоящият иск е предявени един месец след влизане в сила на решението по гр. дело №12129/2019г. по описа на ВРС. Ако се приеме, че с възражението за прихващане е прекъснало давността, тя ще започне да тече от влизане в сила на решението по гр. дело №12129/2019г. по описа на ВРС.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявените искове в тяхната цялост.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „КОНСТРУМАКС“ ООД по жалбата, с което счита, че решението е правилно и законосъобразно. Поддържа се, че претенцията на ищеца е касаела наемни вноски, поради което за нея важи три годишната давност и за процесния период, тя е погасена по давност. Тя е била погасена по давност и към момента на предявяване на възражението за прихващане по гр. дело №12129/2019г. по описа на ВРС.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован поддържа подадената жалба. Въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за 2 обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от Н. П. А. срещу "КОНСТРУМАКС" ООД иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 3360лв., представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация за периода от 24.11.2017 г. до 02.04.2020 г. и иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 797.07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 3360.00 лв. за периода от 02.04.2020г. до 18.08.2022г.

В исковата молба ищецът твърди, че e сключен предварителен договор от 05.04.2016г. между страните, по силата който ответникът, в качеството си на строител следвало да построи жилищна сграда в срок от 36 месеца, считано от влизане в сила на разрешението за строеж. Разрешението за строеж е влязло в законна сила на 24.11.2016г. Сградата е била построена и е получено разрешение за ползване №СТ-05574/31.07.2020г.

Съгласно предварителния договор /чл.15, ал.2/ ищецът е бил длъжен да предаде владението на имота, в срок до седем дни, считано от датата на издаване на разрешението за строеж – 23.10.2017г. Ищецът е освободил имота на 24.11.2017г. По силата на чл.12 от анекс от 24.02.2017г. строителят се е задължил да заплаща обезщетение от 120.00лв. след събаряне на сградата до акт, обр.15 за подпис. Същият е подписан на 02.04.2020г.

Твърди се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимото по анекса.

Изпаднал е в забава и дължи и обезщетение за това за периода 02.04.2020г. до датата на подаване на исковата молба – 18.08.2022г.

По изложените съображения е формулиран петитум за осъждане на ответника да заплати процесните суми.

По делото е постъпил отговор в чл.131 от ГПК от ответника, в който оспорва предявените искове. Не се оспорва сключения договор за строителство, както и анекс, с уговорката за заплащане на 120.00лв. на месец.

3

Тази сума обаче се дължи от датата на събаряне на сградата. Сградата е съборена през м.5.2018г., което се установява с протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа от 16.05.2018г., съгласно, който в зоната на строителната площадка няма постройки подлежащи на събаряне. Отделно от това акт обр.15 е предоставен на ищеца за подпис от 09.01.2020г., но той е отказал недобросъвестно. С оглед на изложеното периода, за който строителят се задължил да заплаща на собственика месечен наем от 120.00лв. е за периода 05.2018г. до 09.01.2020г.

Прави се възражение за изтекла ти годишна погасителна давност за вземанията по 120.00лв. за периода 24.11.2017г. до 17.08.2019г., както и претендираната лихва за забава.

В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане за сумата от 3320 евро, представляваща общо уговорено с т. 3 от писмен анекс от 17.04.2018г. доплащане за надвишението между реално застроената площ на самостоятелните обекти на ответника и площта на предвидените за него обекти по писмен предварителен договор от 05.04.2016г. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и въвеждането й в експлоатация.

По изложените съображения моли съдът да отхвърли предявените искове.

С протоколно определение от 12.12.2023г. е допуснато изменение на предявените искове посредством увеличаване на техния размер като искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД да се счита за предявен за сумата от 3396.00лв. за периода 24.11.2017г. до 02.04.2020г. и искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да се счита предявен за сумата от 812.20лв. за периода 24.11.2017г. до 02.04.2020г.

Решение

№88/08.01.2024г., постановено по гр.дело

№

20223110111283/2022г. на Варненския районен съд, в частта, с която е осъден ответникът да заплати сумата от 902.19 лв., представляваща сбор от дължимо плащане за покриване на наем по чл.12 от Анекс, сключен на 24.02.2017г. към Предварителен договор от 05.04.2016 год. за проектиране на жилищна сграда, прехвърляне на идеални части от дворно място, учредяване право на строеж и запазване право на строеж, извършване на строеж, завършване на сграда и 4 въвеждането й в експлоатация за периода от 18.08.2019 г. до 02.04.2020г. е влязло в законна сила.

При така очертаните предмет на предявения иск, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение частично е недопустимо.

Претенцията по акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е заявена за сумата 797.07 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата в размер на 3360.00 лв. за периода от 02.04.2020г. до 18.08.2022г. , съгласно петитума на исковата молба.

С протоколното определение искът освен по размер е изменен и за период, различен от първоначалния такъв - 24.11.2017г. до 02.04.2020г.

Така заявеното изменение за периода е недопустимо, тъй като се заявява нова претенция, каквато първоначално не е предявявана, няма и твърдения за изпадане на забава от тази начална дата.

Следователно съдът се произнесъл по непредявена претенция. В тази връзка решението в частта, с която е отхвърлен предявения акцесорния иск следва да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от нов състав, доколкото има произнасяне по основанието на иска.

В останалата част решението е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

По фактите за наличие на валидно сключен договор и анекс между страните, с уговорката в чл. 12 в анекса за заплащане на сумата от 120.00лв. месечно, както и дължимостта й за периода 18.08.2019г. до 02.04.2020г. има формирана сила на пресъдено нещо, доколкото е налице влязло в сила решение №88/08.01.2024г., постановено по гр.дело № 20223110111283/2022г. на Варненския районен съд в тази част.

За периода 24.11.2017г. до 17.08.2019г. в първоинстанционното решение е прието, че искът е доказан по своето основание и размер, но същият е отхвърлен като погасен по давност, съответно и спорният въпрос пренесен пред въззивната инстанция е правилно ли е приложен материалния закон по отношение на този институт.

5

Преди съдът да пристъпи към разглеждане на този въпрос следва да отбележи, че възражението за прихващане направено от ответника за сумата от 3320 евро, представляваща общо уговорено с т. 3 от писмен анекс от 17.04.2018г. доплащане за надвишението между реално застроената площ на самостоятелните обекти на ответника и площта на предвидените за него обекти по писмен предварителен договор от 05.04.2016г. е недопустимо.

С влязло в сила решение №955/18.07.2022г., постановено по в.гр. дело №20223100500441 по описа на Окръжен съд – Варна, е отменено решение №262990/23.12.2020г., постановено по гр. дело №12129/2020г. по описа на Окръжен съд – Варна и е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД от ответника „Конструмакс“ ООД срещу настоящия ищец Н. П. А. за осъждане на последния да заплати сумата от 4093.40лв., представляваща остатъчно плащане от общо уговореното от 3320.00 евро или 6493.40лв. по т.3 от анекс от 17.04.2018г., към договор от 05.04.2016г.

Искът не е предявен като частичен от цялата сума, а като неплатен остатък, в следствие на твърдяното в исковата молба от ответника „Конструмакс“ ООД извършено прихващане с дължимите месечни суми от по 120.00лв.

След като претенцията не е предявена като частична, то съществуването на вземането в целия му размер от 6493.40лв. или 3320.00 евро в полза на ответника „Конструмакс“ ООД е отречено със сила на пресъдено за този размер.

Следователно с използването на възражението за прихващане, като средство за защита се прави опит за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането, което както съдът посочи е недопустимо.

По отношение на давността и коя давност /тази по чл.110 или по чл.111 от ЗЗД/ следва да се приложи съдът извърши анализ на уговорката на чл.12 от процесния анекс.