Определение № 4612 от 29.10.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4612 гр. Варна, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20243100502015 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу разпореждане № 34074/19.08.2024 год. по ч.гр.д. № 9469/2024 год. на ВРС, 20-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул. „Московска” № 19 срещу С. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Е. Г.“ № **, вх. *, ет. *, ап. **, В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 60,68 лв., представляваща обезщетение за забава начислено на основание т. 16.1 от ОУ към договора върху главницата за периода 28.09.2023 г. - 20.06.2024 г. и за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем кредит, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

Твърди се в сезиралата съда жалба неправилност на обжалваното определение, тъй като заявеното обезщетение не е начислено въз основа на недействителна уговорка и в размер, който надхвърля нормативно установените лимити, а е ограничена до размер отговарящ на изискванията на чл.33, ал.2 от ЗПК. Развивайки доводи в подкрепа на изложеното, се претендира отмяна на атакуваният съдебен акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи заявлението и издаде исканата заповед за изпълнение, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

1

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление подадено от заявителя „БАНКА ДСК” АД срещу С. В. З. за задължения по договор за кредит за текущо потребление от 20.04.2022 г., сред които задължения за сумата от сумата 60,68 лв., представляваща обезщетение за забава начислено на основание т. 16.1 от ОУ към договора върху главницата за периода 28.09.2023 г. - 20.06.2024 г.

Като е приел, че размера на предвиденото в т.18.1 от ОУ към договора обезщетение за забава върху главницата от забавената вноска, влиза в колизия с чл. 33 от ЗПК и като основано на недействителна клауза от потребителски договор не се дължи, първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази му част, което е и предмет на настоящото произнасяне.

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С оглед предназначението на заповедното производство да изключи именно исковия ред за установяване на безспорни вземания, съдът приема, че същото може да има за предмет само съдебно защитими права /арг. от чл. 410 ал.3 и чл. 422 ал.1 ГПК/. Поради горното, разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда съдът д а отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, като съдът следи служебно за наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка. Съдът още на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, предвиждайки възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 ГПК съгласно която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Същевременно, съгласно императивната норма на чл.425 ГПК заповедното производство е строго формално и образуването му предпоставя надлежно попълнен образец на заявление /съобразно поддържаното основание – чл.410 или чл.417 ГПК/.

Неговата редовност от външна страна, съгласно чл.411, ал.2 т.1 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предвид изричното препращане в чл.410, ал.2 ГПК към чл.127, ал.1 ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът /чл.127, ал.1 т.4 ГПК/. Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и 2 изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата трябва да е в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу вземането или да не го оспорва. Или, претенцията в заповедното производство следва да бъдат конкретизирана по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково производство, ако такова бъде образувано въз основа на предявен от кредитора установителен иск.

В конкретния случай, при изпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на нередовности по депозираното заявление, заявителят в уточняваща молба е посочил, че основанието на претенцията му за обезщетение /лихвена надбавка/ за забава, е клаузата на т.16.1 от ОУ към договора и представлява 10 % върху главницата. Въпросната клауза предвижда, че при забавено плащане на месечна вноска по кредита, частта от вноската представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от десет процентни пункта. Последното представлява противоречие в заявлението досежно начина на формиране на процесното вземане, квалифицирано като уговорена компенсация за вредите от неизпълнение на задължения на кредитополучател. От една страна заявителя поддържа, че основанието на претенцията му е горецитираният текст от общите условия, който предвижда размер от над 17.40 %, а от друга страна се сочи, че размера на обезщетението е 10 %.

Липсата на индивидуализация на правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно право препятства правото на защита на длъжника, от една страна и от друга, не позволява на съда и служебно да приложи ограничителната норма на чл.33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Макар и по различни от изложените от заповедния съд изводи, се налага извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 34074/19.08.2024 год. по ч.гр.д. № 9469/2024 год. на ВРС, 20-ти състав В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Оборище, ул.

„Московска” № 19 срещу С. В. З., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Е. Г.“ № **, вх. *, ет.

*, ап. **, В ЧАСТТА за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по реда на чл.417 от ГПК за сумата 60,68 лв., представляваща обезщетение за забава начислено на основание т. 16.1 от ОУ към договора върху главницата за периода 28.09.2023 г. - 20.06.2024 г. и за сумата от 120,00 лв., представляваща разходи при изискуем 3 кредит, на основание чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4