Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 499 от 27.11.2024, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 801/2024
Вид
Решение № 499
Подписан
27.11.2024
В сила
27.11.2024
Състав
Аглика Гавраилова, Палма Тараланска, Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Русе, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Антоанета Атанасова при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20244500500801 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Г. П. У., чрез процесуалния си представител адв.К. Б., от АК-Русе, е обжалвал решение №1037 от 17.07.2024г. на Русенския районен съд, постановено по гр.д.№ 1938/24г., с което е отхвърлен предявеният от него установителен иск да се признае за установено, че не дължи на „Топлофикация Русе” АД- Русе сумата в размер на 57,98лв.-неплатена цена за доставена топлинна енергия за битова гореща вода по фактура №6359750 от 30.09.2023г.Излага доводи за неправилност на решението и моли окръжният съд да го отмени и да уважи иска, при законните последици.

Ответникът по жалбата „Топлофикация Русе”- АД-Русе, ЕИК 117005106, представлявано от изп.директор СЖ, не изразява становище по основателността на жалбата.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна по спора, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Г. П. У., от 1 гр.Русе против „Топлофикация Русе” АД- Русе , с която е предявен отрицателен установителен иск да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 57,98лв.начислена по фактура №6359750/30.09.2023г., с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да установи правоизключващите, правопогасяващите или други възражения срещу правото на ответника. С оглед разпределението на доказателствената тежест при предявения иск и предвид становището в отговора на исковата молба, в тежест на ответното дружество е в процеса на доказване да установи доставката на услугата след като ищецът е придобил правото на собственост, респ. право на ползване на имота и стойността на услугата, както всъщност правилно първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест в доклада си по чл. 146, ал. 1 ГПК.

С исковата молба е представено заверено копие от фактура за топлинна енергия № **********/30.09.2023г. за период 11.09.2023г.-29.09.2023г. издадена от „Топлофикация Русе“-АД като доставчик на потребител Г. П. У. с абонатен № ***.във фактурата е посочено, че „общата сума за плащане за отчетния период е 59,54лв“, от които дължима сума за топлинна енергия за гореща вода 57,98лв с вкл.ДДС и услуга дялово разпределение – 1,56лв.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №55 от 24.03.2023г. на пом.нотариус по заместване при нотариус рег.№*** на НК, с район на действие РСРусе, вписан с вх.рег.№3196/24.03.2023г., акт №124, т.8 по описа на СлВп-Русе, се установява, че ищецът по делото Г. У. има учредено право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр.Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес гр.Русе, ул.***, подробно описан в нотариалния акт, както и че е купил имота от ДГС в полза на трето лице. Със заявление от 04.04.2023г. до изп.директор на „Топлофикация Русе“-АД, ищецът е поискал да му бъде открита партида за плащане на топлоенергия на посочения адрес-представил е горецитирания нотариален акт.

От констативно – съобразителната част на приетата в първоинстанционното производство експертиза се установява, че процесният имот е разположен в сграда, която е присъединена към топлопроводната мрежа на ответното дружество.В експертизата е посочено, че измерването на топлоенергията за отопление в отделните имоти се извършва чрез индивидуални разпределители на топлинна енергия.

Подготовката на БГВ (битова гореща вода) се извършва в груповата абонатна станция, измерването й по отделните имоти е с индивидуални водомери.При изготвяне на заключението вещото лице е съобразило данните по справка от „Водоснабдяване и 2 канализация“-ООД-Русе за консумация на абонат 193008 по фактури издадени от 01.01.2019 до 28.02.2024 г. – справката е представена с исковата молба. Справката съдържа информация за два водомера - единият отчитан по карнет №193, другият - по №168. Според показанията вещото лице установява, че единият е за студена вода, другият - за БГВ / битова гореща вода/.По карнет №168 (който вероятно е за БГВ) има издадени фактури само през периода 10.12.2018 - 10.08.2021, които са на собственик ЗТС.За периода 15.04.2022 - 12.04.2023 е издадена само една фактура по карнет №193 на собственик ДГС. По карнет № 168 не му е издавана фактура. За периода 12.05.23 10.10.2023 г. по карнет №193 са издадени 5 фактури на собственик Г. П. У., по карнет № 168 не му е издавана фактура - т.е. от ВиК не е регистрирано потребление на БГВ.

От издадените 5 фактури за студена вода 4 са сторнирани, не е сторнирана фактурата за периода 14.08.2023 - 10.10.2023г. Показанието на водомера за БГВ - 88 м.куб., е регистрирано като отчетено за периода 13.04.2020 - 13.05.2020 г. (по карнет 168 фактура № **********/01.06.2020г.-вж.л.6-а от гр.д.№1938/24г. на РРС.

Пред първоинстанционния съд е представен

Протокол № 0000000286 от

03.10.2023 г. за демонтаж и монтаж на водомер за БГВ, издаден от „Дикей-Л“ ООД – Русе. От протокола е видно, че е демонтиран и монтиран един и същ водомер с фабричен № 53604332 и показание 88 м.куб. Като причина за демонтажа е записано „Нова инсталация“.Вещото лице посочва, че 6куб.м битова гореща вода / разликата от 82 до

88куб.м/ са заплатени на

ВиК-ООД с фактура

№

**********/01.06.2020г.Експертизата констатира, че представените от ответника карнети обхващат периода м.май 2020г.-м.февруари 2022г. За целият обхванат период като собственик е записана ЗТС.

От заключението по съдебно-техническата експертиза се установява, че ВиК – ООД – Русе е регистрирало показание 88куб.м на водомера за БГВ към 13.05.2020г., когато собственик е ЗТС.В съдебно заседание вещото лице е заявило, че единственият отчет от страна на „Топлофикация-Русе“-АД екогато са снели водомера /03.10.2023г./.

При така изложената фактическа обстановка въззивният съд приема за установено следното : Жалбоподателят не е бил абонат на ответното търговско дружество към момента на издаване на фактура №**********/01.06.2020г. за 6куб.м битова гореща вода / разликата от 82 до 88 куб.м/.От данните в справката е видно, че се касае за показания за периода м.04-м.05.2020г., когато собственик е друго лице ЗС.Съгласно разпоредбата на чл.76 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители от системата на „Топлофикация Русе“-ЕАД при неуреждане на взаимоотношенията между предишния собственик или ползвател и новия собственик или ползвател, съгласно чл.73, ал.1 и 2, продавачът събира дължимите суми от стария собственик до датата на промяна на партидата.От справките и от експертизата безспорно е установено, че потреблението на процесните 3

6куб.м е от 2020г. и данните в протокола от 3.10.2023г. не променят този извод.На 3.10.2023г. е демонтиран и монтиран един и същ водомер. Партидата е променена след промяна на собственика и подаване на заявлението от 04.04.2023г.

Предвид изложеното искът е основателен и отрицателния установителен иск за недължимост на вземането на ответника за сумата 57,98лв следва да бъде уважен.

Съгласно чл.78 от ГПК решението следва да бъде отменено и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на ответното дружество разноски.

Ответникът по жалбата дължи на жалбоподателя 75лв деловодни разноски за двете инстанции.

Разноски се претендират и от адв. К. Б. за осъщественото от нея безплатно процесуално представителство на жалбоподателя, ищец по делото, по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, в размер от по 400лв за двете инстанции. В договорите за правна помощ, сключени между жалбоподателя и упълномощения адвокат, е удостоверено, че е оказана безплатна правна помощ, на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не понисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Съгласно трайно установената практика на ВКС, основана на разясненията в мотивите към т. 3 от ТР № 6/2012г. от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, основният критерий, от който изхожда съдът когато определя размер на адвокатско възнаграждение /респ. – размер на разноски за такова/, е законоустановеният критерий в чл. 78, ал. 5 от ГПК – действителната правна и фактическа сложност на делото, съотнесена към цената на предоставената по него адвокатска защита. Съгласно актуалната съдебна практика, формирана въз основа на приетото в решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС /също задължително за съдилищата съгласно чл.

633 от ГПК/ при определяне размера на адвокатското възнаграждение /респ. – размера на разноските за такова/ съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, установени с НМРАВ№ 1/09.07.2004 г. Минималните размери по НМРАВ и по НЗПП могат да служат единствено като ориентир, но без да обвързват съда, т. е. те не са задължителен критерий, а от значение като такива за определяне цената на предоставените адвокатски услуги са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото – вж. Опр. №638 от 18.03.2024г. по ч. т. д. № 757/2023 г. на I т.о. на ВКС.

В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е разяснено още, че не следва да се извършват произволни, под пазарните нива, намаления на разноските 4 за адвокатско възнаграждение, тъй като би се достигнало до обратен на целения с чл.

101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. Тези разяснения са в съответствие с трайно възприетия в практиката на СЕС принцип за разумност и пропорционалност, като именно въз основа на тази практика – решението от 28.07.2016 г. по дело C-57/15 на СЕС и решение от 28.04.2022 г. по дело C-531/20 на СЕС, в мотивите към т. 2 от ТР № 3/2022 от 01.08.2024 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че разноските за адвокатско възнаграждение са разумни, когато не са ненужно скъпи и прекомерни (поради необичайно висок хонорар или предоставяне на услуги, които не са необходими), а пропорционални – когато са значителна и подходяща част от разноските, следващи се на спечелилата страна. В случая, като съобразява стойността на защитимия интерес, респ. – цената на иска – 57,98лв., липсата на фактическа и правна сложност на делото, липсата на усложнени и многобройни процесуални действия – в първоинстанционното и във въззивното производство са проведени по едно съдебно заседание, съдът определя възнаграждение от по 200лв за всяка инстанция.

Мотивиран така въззивният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1037 от 17.VII.2024г. постановено по гр.д.№ 1938/24г. на Русенския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация Русе“-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. ТЕЦ Изток №1, представлявано от изп.директор СЖ, че Г. П. У., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Русе“ – АД, ЕИК 117005106, сумата 57,98лв. по партида с абонатен № ***, начислена по фактура №6359750/30.09.2023г.

ОСЪЖДА „Топлофикация Русе”-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес гр.Русе, представлявано от изп.директор СЖ да заплати на Г. П. У., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*** сумата 75лв разноски по делото за двете инстанции.

ОСЪЖДА „Топлофикация Русе”-АД, ЕИК 117005106, със седалище и адрес гр.Русе, представлявано от изп.директор СЖ да заплати на адв.К. И. Б., от АК-Русе, ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.“***, адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.