Решение № 4410 от 18.06.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 18.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-16 състав, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Екатерина Стоева като разгледа гр.д. № 11551 по описа за 2017г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.250 ГПК.

Подадена е молба от ищцата М.Й.И., чрез пълномощника адв.К., за допълване на постановеното по делото съдебно решение от 05.04.2019г. с произнасяне от съда чрез обявяване в диспозитива, че ищцата оттегля депозираното за съхранение саморъчно завещание под № ОР 11729/2015г. от 24.04.2015г. при нотариус Р.Д., с район на действие СРС, което направила в полза на ответницата, и в този смисъл то да се счита оттеглено и невалидно.

В молбата сочи, че това искане било направено още с исковата молба и съдът бил длъжен да го отрази в съдебното решение.

Ответницата изразява становище за неоснователност на молбата и развива доводи, че съдът се е произнесъл по цялото искане на ищцата. Изявлението за оттегляне на завещание няма връзка с предмета на спора и е без значение относно преценката за разваляне на договора за издръжка и гледане, още повече, че в Закона за наследството е предвиден специален ред за оттегляне или отменяване на завещания. Отделно от това сочи, че доколкото нотариус Р.Д. е починал, и ищцата среща затруднения във връзка с упражняване правото да оттегли завещанието, конкретно не знае къде се съхранява архива, то би могла да се обърне към Нотариалната камара за съдействие и да узнае на кой нотариус е прехвърлен архива, който се явява и компетентния орган в тази връзка, но не и съда.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Основание за допълване на съдебното решение по чл.250 ГПК е налице, когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право, т.е. липсва формирана воля в диспозитива изцяло или за част от предмета на делото, въведен от страните, който се обхваща от силата на пресъдено нещо. В случая такова основание не е налице. С исковата молба ищцата е предявила конститутивен иск по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на сключен с ответницата договор за издръжка и гледане поради неговото неизпълнение. Обстоятелствената част съдържа в необходимата според чл.127, ал.1 ГПК пълнота на обстоятелствата, въз основа на които се основава този иск, а формулирания петитум указва по недвусмислен начин търсената защита и по него съдът се е произнесъл със съдебното решение. Наред с твърденията за неизпълнение на договора в исковата молба ищцата е посочила, че съставила саморъчно завещание, което оставила на съхранение при нотариус Р.Д., с район на действие СРС, и което решила да оттегли, но при посещение в кантората през м.09.2017г. разбрала, че нотариусът е починал. По тази причина и при липсата на телефонна връзка обективирала изявлението си за оттегляне на завещанието с исковата молба. Това изявление обаче няма връзка с предмета спора-дали договорът е неизпълнен и подлежи ли на разваляне, не е въведено по начин, от който може да се приеме някаква преюдициалност спрямо него и в този смисъл да подлежи на преценка, нито е формулиран петитум. То не представлява отправено до съда искане за защита на накърнено субективно право /иск по чл.124, ал.1-5 ГПК/, а по правната си същност е едностранно волеизявление насочено към съвсем различни спрямо спорния предмет правни последици. По тези съображения съдът намира, че не дължи произнасяне със съдебното решение, поради което и не е налице основание за допълването му по чл.250 ГПК.

Водим от горното съдът

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на М.Й.И., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв.М.К.-САК, за допълване по реда на чл.250 ГПК на съдебно решение 05.04.2019г. по гр.д.№ 11551/2017г. по описа на СГС, І-1 състав.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

СЪДИЯ: