Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1243 от 20.09.2022, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 1235/2022
Вид
Протокол № 1243
Подписан
20.09.2022
В сила
20.09.2022
Състав
Христо Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 36 · Наказателен кодекс
  • чл. 203 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.226 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1243 гр. Пазарджик, 16.09.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЧАМОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20225220101235 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Л. Р. И., редовно призован, се явява лично и с адв. И. Г., надлежно упълномощен да го представлява по делото.

Ответникът Д. Д. З., редовно призован за настоящото съдебно заседание, явява се лично и с адв. П. М., надлежно упълномощена да го представлява.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че към настоящият момент не са налице процесуални пречки по даване ход на делото, с оглед редовното призоваване на страните, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО :

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора.

АДВ. Г.: Поддържам подадената молба. Моля да допуснете до разпит водените от нас свидетели Ф. А. Х. и М. И.С.

АДВ. М.: Оспорваме исковата молба и по основание и по размер. Да се приемат доказателствата приложени по НОХД 461/2022 г. по описа на РС Пазарджик. Да се приеме като доказателство и свидетелството за съдимост на 1

Л. Р. И.. Водим трима свидетели и моля да бъдат разпитани в днешното съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ. 3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА

СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

АДВ. Г.: Не сме водили такива разговори. Бихме могли да сключим спогодба, ако се намалят претенциите наполовина.

АДВ. М.: Не сме водили такива разговори. Не сме съгласни при тези параметри да сключваме спогодба, тъй като ответникът не се чувства виновен и счита, че сумата е прекомерна.

Спогодба не бе постигната.

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ПРИСТЪПИ КЪМ ДОКЛАДВАНЕ

НА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД.

В исковата молба против ответника Д. Д. З., ищецът Л. Р. И.. твърди, че с протоколно Определение от 11.04.2022 г. по НОХД № 461/2022 год. на Пазарджишкия районен съд ответникът Д. Д. З. бил признат за виновен в това, че на 06.06.2020 год. в ......................, обл. Пазарджик, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 във вр. ал.2 от НК, изразяваща се в закрито пълно счупване на левия ъгъл на долната челюст и открито пълно на тялото на долната челюст в дясно, като това увреждане е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „счупване на челюст”.

В резултат на престъпното деяние на 06.06.2020 г. му били нанесени имуществени вреди за медикаментозно лечение и неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните болки и психически страдания в един не малък период от време. Близо месец бил с шина на челюстта и не можел да се храни, а това ставало със сламка, изпитвал страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, а и близо година не можел да работи, тъй като не му позволявали лекарите да вдига тежки предмети.

Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Д. Д. З. да му заплати сумата в размер на 120 /сто и дадесет/ лв. имуществени вреди за медикаментозно лечение и да заплати сумата в размер на 12 000 /дванадесет хиляди/ лв. неимуществени вреди, 2 изразяващи се в преживяните от него болки и психически страдания в един не малък период от време, близо месец бил с шина на на челюстта и не можел да се храни, за изпитаните от него страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.06.2020 год., до окончателното изплащане на задължението, а така също претендира и направените от него по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Счита предявения иск срещу него иск за неоснователен изцяло. Твърди се, че липсва причинна връзка между уврежданията на ищеца и поведението на ответника, както и с твърдения период на преживените болки и страдания. Напротив - самият ищец сам бил допринесъл с поведението си за настъпването на този резултат, поставил се бил в ситуация, като следвало да съзнава, че могли да възникнат евентуални вредн последици за него. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат от деянието.

Моли да се има предвид, че наказателният съд в протоколното определение, е което било постигнато споразумение, бил приел за установено, че пострадалият И. имал „провокативно поведение“ спрямо ответника и същото било отчетено от съда в посока на определяне на едно полеко по вид и размер наказание, както било посочено в самото определение.

Съдът бил счел в мотивите си, че по този начин щели да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК, вземайки предвид всички обстоятелства, включително „предшестващите престъпното деяние“. Наложено било наказание пробация за срок от 10 месеца, а не лишаване от свобода, което като значително по-леко също следвало да се преценява с оглед определяне размера на вредите по справедливост от съда в посока на намаляването им.

Сочи се в отговора, че в показанията на почти всички от разпитаните девет свидетели в досъдебното производство и в производството по НОХД № 461/2022г. на PC Пазарджик се съдържали твърденията, че ищецът бил под въздействието на алкохол -„беше пил“, „пиян“, „пиеше“ и др.п. В голяма част от показанията, а така също било прието за установено от разследващите органи в доклада по чл.226 от НПК и в доклада по чл. 203 ал.4 от НПК, че ищецът И. пръв осъществил физически контакт с ответника, като го бутнал с 3 ръка назад, а последният нанесъл удар в защита на това нападение. Ищецът допринесъл обективно за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си неговото настъпване. С оглед на това твърденията за накърнено достойнство и унижение в исковата молба били неоснователни и не следвало да се вземат предвид, тъй като самият пострадал бил допринесъл за тези последици. Същият следвало да осъзнава евентуалните последици от поставянето си в алкохолно опиянение и оттам на агресивното си поведение. В противен случай щяло да се окаже, че претендира права от собственото си противоправно поведение, което не било допустимо.

Сочи се, че в досъдебното производство се съдържали данни и за това, че З. бил нанесъл само един удар, след което ищецът продължил да пие и пуши и дори да си говори с останалите, което говорило за една не особено голяма степен на интензивност на нанесената травма и липса на причинна връзка на деянието с настъпилите последици и продължителността им. Едва на другия ден същият посетил бърза помощ.

Излагат се твърдения, че предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответствал на установените в хода на наказателното производство факти, които по силата на чл.300 от ГПК били задължителни за съда в гражданското дело и на установената съдебна практика в тази насока.

Съдът не следвало да отчита и твърденията на ищеца за оставането му без работа, тъй като претенция за пропусната полза не била предявена и освен това нямало медицински документи, въз основа на които да се приеме, че този факт бил пряк и непосредствен резултат от деликта и не се дължи на други причини.

Не на последно място този размер бил прекомерен за ответника и с оглед на факта, че същият работил на минимална заплата в строителството и осигурявал освен собствената си издръжка и тази на жената, с която живее на семейни начала от няколко години и десетгодишното й дете, което гледа като свое.

Моли да се отчете в тази връзка и добрата характеристична справка на ответника, съдържаща се в кориците на наказателното дело. Обратно на това ищецът бил известен с агресивното си поведение, често в разрез със закона, 4 както и това на неговото обкръжение.

С оглед на изложеното моли съда да отхвърли иска като неоснователен, алтернативно - да бъде намален размера на претендираните вреди. Моли да му бъдат присъдени сторените разноски в производството.

По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. Ищцовата страна следва да докаже твърдените имуществени и неимуществени вреди, които са били причинена на Л. И. в резултат от извършеното от ответникът престъпно деяние.

АДВ. Г.: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.

АДВ. М.: Нямам възражения по доклада и по правната квалификация.

СЪДЪТ с Определение № 1438/14.07.2022 г. е приел представените към молбата писмени доказателства. Допуснал е по делото да бъдат изслушани двама свидетели при режим на довеждане от ищцовата страна и трима свидетели при режим на довеждане от страна на ответника. Изискали сме НОХД 461/2022 г. по описа на РС-Пазарджик и сме разпоредили да се извърши служебна справка за съдимост на ищеца Л. Р. И..

Съдът докладва на страните, че по делото е извършена служебна справка за съдимост на ищеца Л. Р. И., от която се установява, че ищецът не е осъждан.

Съдът докладва на страните, че са постъпили материалите по НОХД 461/2022 г. по описа на РС Пазарджик, които се били изискани от съда.

АДВ. Г.: Да се приемат.

АДВ. М.: Да се приемат.

Съдът счита, че следва да приеме материалите по НОХД 461/2022 г. по описа на РС Пазарджик, както и изготвената от съда справка за съдимост на Л. Р. И..

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА постъпилите материалите по НОХД 461/2022 г. по описа на РС Пазарджик.

5

ПРИЕМА извършената служебна справка за съдимост на ищеца Л. Р.

И., от която се установява, че ищецът не е осъждан.

СЪДЪТ счита, че следва да пристъпи към разпит на допуснатите свидетели.

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ НА

ИЩЦОВАТА СТРАНА.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Ф. А. Х.– ЕГН **********, на 28 години, българка, български гражданин, с основно образование, неомъжена, неосъждан, Живея на съпружески начала с ищеца Л. И.. Безработна.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.