Решение № 129 от 22.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Наказателно дело за възобновяване № 20245000600298 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

С протоколно определение от 05.01.2024 г. по НОХД № 11/2024 г., на РС – Свиленград е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП – Свиленград и защитника на обвиняемия Р. Н. – адв. Г. Б. от АК – *.

С одобреното споразумение обвиняемият Р. Н. от Р* се е признал за виновен в това, че на 25.10.2023 г. на ГКПП *, обл. *, при излизане от Р България за Р *, не е изпълнил задължението си да декларира пред митническите органи писмено във Валутна митническа декларация придружени парични средства – сумата от 20 000 евро на обща стойност 39 116,60 лева и 280 000 щатски долара на обща стойност 517 923,40 лева, всички с обща левова равностойност, съгласно валутните курсове на БНБ към 25.10.2023 г., възлизаща на 556 923,40 лева, като е нарушил разпоредбите на Валутния закон по чл.10а, ал.2, ал.3, чл.10д, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и Регламент /ЕС/2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от 1 него и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1889/2005 – чл.3, §1, §2 и §3 и стойността на престъплението е в особено големи размери - престъпление по чл. 251, ал.1 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на 1/5 от стойността на предмета на престъплението за сумата от 111 384,68 лева.

За веществените доказателства е постановено, парите, представляващи сумата от 20 000 евро и 280 000 щатски долара, всички на обща левова равностойност, съгласно валутните курсове на БНБ към 25.10.2023 г. от 556 923,40 лева, находящи се на съхранение в отдел ФУСРС на МП „*“ при ТД *, да се върнат на собственика или на правоимащия, от когото са отнети или на упълномощено лице, а приложения по делото диск, изпратен от ГПУ – * и съдържащ записи от видеонаблюдение на ГКПП *, да остане приложен по делото, а след изтичане на срока за съхранение, да бъде унищожен.

Направените разноски в размер на 345 лева за извършен превод, на основание чл.189, ал.2 от НПК е постановено да останат за сметка на органа, който ги е направил по БП, а от 50 лева по съдебното производство - за сметка на съда.

Определението е окончателно и е влязло в сила на 05.01.2024 г., като и не подлежи на проверка по реда на касационното производство.

С допълнителни протоколни определения от 05.01.2024 г. на РС Свиленград е отменена взетата на ДП мярка за неотклонение спрямо подсъдимия Р. Н. „Гаранция“ в размер на 6000 лева и е освободена внесената парична сума, а на основание чл.72, ал.2, вр. ал.1 от НПК, вр. чл.391 и чл. 397, ал.1, т.2 от ГПК е допусната мярка за обезпечаване на наложеното наказание „Глоба“ на подсъдимия Р. Н., чрез налагане на ЗАПОР върху сумата от 62 377,32 щатски долара, намиращи се на съхранение в ТД * представляваща част от веществените доказателства по ДП № 113/23 г. по описа на *, с левова равностойност 111 384,68 лева.

В шестмесечен срок от влизане на определението за одобряване на споразумението в сила, на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК, на 03.06.2024 г. е подадено искане от адв. Г. Б. и адв. И. И., двамата от АК – *, като защитници на осъдения Р. Н. за възобновяване на наказателното 2 производство по НОХД № 11/2024 г., по което е постановено определение № 10/05.01.2024 г. на РС – Свиленград, в частта за одобряване на споразумение спрямо обвиняемия, влязло в законна сила на същата дата.

В 0искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебния акт, при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила – основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното приложение на разпоредбата на чл.251, ал.1 от НК, тъй като деянието е било извършено от осъденото лице по непредпазливост и понеже не е умишлено, това го прави несъставомерно.

Отделно не е констатирано противоречие с действащото право на ЕС, което е приложимо материално право и за България като държава -членка, а именно чл. 14, изр.2 от Регламент /ЕС/2018/1672 на Европейския парламент и на Съвета от 23.10.2018 г. относно контрола на паричните средства, които се внасят в Съюза или се изнасят от него и за отмяната на Регламент /ЕО/ № 1889/2005, защото предвидените наказания по чл.251, ал.1 от НК са в нарушение на изискването за пропорционалност на санкциите и на чл.49, §3 от Хартата за основните права на ЕС.

Съдът е следвало да упражни правомощията си по чл.382, ал.5 от НПК, да предложи промяна в споразумението, като съобрази чл.14 от Регламента и да не предложи националната уредба в чл.251, ал.1 от НПК в действащата редакция, без да налага едно от двете предвидени наказания или при несъгласие от страна на прокуратурата, да откаже да одобри споразумението.

Алтернативно, като последна инстанция, е бил длъжен на основание чл.486, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.385 от НПК и чл.267 от ДФЕС да отправи до Съда на ЕС преюдициално запитване за тълкуване на възникналото противоречие. Вместо това съдът е одобрил споразумението в предложения вид в нарушение на материалния закон, като е допуснал и нарушение на процесуалните правила.

В тази връзка се иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на РС – Свиленград за одобряване на споразумението за решаване на делото в 3 досъдебното производство, в частта относно обв. Р. Н. от Р * и да се върне делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на първоинстанционния съд.

Осъденият Р. Н. не се явява редовно призован, като се представлява от своите защитници - адв. Б. и адв. И., които молят да бъде възобновено наказателното производство по изложените съображения в направеното искане.

На първо място поставят акцент на това, че считат деянието по чл.251, ал.1 от НК за несъставомерно от обективна и субективна страна, тъй като осъденият е декларирал в митническа декларация носената парична сума още при влизането си от Р * в Р *, като е нямал съзнанието, че при излизането си от митническата система на ЕС на границата на Р * с Р *, ще следва отново да я декларира, съгласно чл.3 от Регламент 2018/1672.

На второ място твърдят, че въпреки многобройните решения по преюдициални запитвания и конкретното такова на същия районен съд по дело С 707, приложената от съда разпоредба на чл.251, ал.1 от НК след изменението й през 2023 г., отново е в противоречие с правото на ЕС и поспециално с Регламент 2018/1672, тъй като вместо предвидените алтернативни наказания лишаване от свобода или глоба в размер до една пета от стойността на предмета на престъплението, предвижда да бъдат наложени кумулативно. Вместо да одобрява споразумението с предложените за налагане едновременно наказания, съдът е следвало да отправи преюдициално запитване относно противоречията относно нормата на чл.251, ал.1 от НК с разпоредбата на чл.3 от горепосочения регламент. Представят в оригинал, подписаното от осъденото лице пълномощно да го представляват в производството по възобновяване.

Прокурорът от АП - Пловдив намира искането за неоснователно, тъй като от районния съд не е било допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, което да налага отмяна на определението за одобряване на споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено следното:

4

Искането на осъдения Р. Н., подадено чрез неговите двама защитници, е неоснователно.

Основните оплаквания са насочени към неправилното приложение на материалния закон, във връзка с което е допуснато съществено нарушение и на процесуалните правила, в произнесеното определение на районния съд спрямо осъдения Р. Н..

В Районен съд – Свиленград е образувано НОХД № 11/2024 г. по внесен проект за сключено споразумение на досъдебното производство между прокурор от РП - Свиленград, защитника – адв. Г. Б. от * и обвиняемия Р. Н. от Р *, с участието на преводач от български на * език, с което обвиняемият се признава за виновен в извършването на престъпление по чл.251, ал.1 от НК и във връзка с чл. 54 от НК е изразил съгласието си да му се определят наказания – „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години и „Глоба“ в размер на една пета от стойността на предмета на престъплението от 111 384,68 лева.

На проведеното открито съдебно заседание на 05.01.2024 г. след изслушването на страните по реда на чл. 382, ал.4 от НПК, вкл. единият от защитниците в настоящото производство на обв. Н. и съответния преводач, съпроводено с разясняване на правата по чл.55, ал.4, вр. чл. 395а и чл.395в от НПК, с протоколното си определение съдът е вписал текста на постигнатото на досъдебното производство споразумение, считайки че същото не противоречи на закона и морала, като на основание чл.382, ал.7 от НПК го е одобрил. Определението е влязло в сила на същата дата и не подлежи на проверка по реда на касационното производство.

Не е допуснато нарушение на материалния закон.

Първоначално с Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, всяко физическо лице, което влиза или излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 евро или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата - членка, през която влиза или излиза от Съюза. И ако задължението за деклариране не е изпълнено, парите в брой могат да бъдат задържани по административен ред, 5 като всяка държава-членка има правото да въвежда санкции при неспазване на задълженията за деклариране, но те трябва да са ефективни, съразмерни, възпиращи.

По отправените последователно преюдициални запитвания на българските наказателни съдилища за тълкуването на чл.65 от ДФЕС, чл.4 и чл.9 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, Съдът на ЕС с Определение от 12.07.2018 г. по дело С-707/17;

Определение от 30.01.2019 г. по съединени дела С-335/18 и С-336/18 е преценил, че горепосочените разпоредби от Регламента в контекста на действащите до този момент норми на чл.251 от българския НК трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото от този регламент задължение за деклариране на парични средства в особено големи размери, през границата на страната, която е външна граница на ЕС, да предвижда по първото дело от една страна, отнемане на недекларираната сума в полза на държавата, а от друга - и наказание лишаване от свобода до шест години или глоба в размер на двойната сума на предмета на престъплението[1]. По следващите две обединени дела, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, да предвижда и отнемането в полза на държавата предмета на престъплението, респ. недекларираната парична сума[2].

Впоследствие през 2019 г. [3] във връзка с произнасянето по горепосочените дела на Съда на ЕС е направено отново изменение в санкционната част на чл.251, ал.1 от НК с предвидени наказания лишаване от свобода до пет години или с глоба до една пета от стойността на престъплението, като е отменена ал.2, свързана с отнемане предмета на престъплението.