Определение № 14 от 13.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ ПЕЕВА

Членове:

АНЕТА ИЛИНСКА

ЖЕНЯ ИВАНОВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500663 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК във връзка с чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. И. С. К. – Д., като процесуален представител на Ф. А. Т., против определение № 878/06.11.2024 г. по в. гр. д.

№ 498/2024 г. по описа на ОС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на решение № 197/10.10.2024 г. по в. гр. д. № 498/2024 г. по описа на ОС - Ловеч в частта, с която „Лескомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК 107558891, е осъдено да заплати на адвокат И. С. К. - Д.

- ЛАК, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 ЗА, сумата от 45,89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в производството по в. гр. д. № 498/2024 г. по описа на ОС - Ловеч.

В частната жалба се излагат доводи за обжалваемост на атакуваното определение въпреки липсата на предоставена възможност за това от въззивния съд – ОС - Ловеч. Излагат се още съображения по същество – за неправилно определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.

Прави се искане за отмяна на определението по чл.248 ГПК на въззивния съд и за присъждане в полза на адвоката за процесуално представителство по в. гр. д. № 498/2024г. по описа на ОС - Ловеч адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна „Лескомерс Трейдинг“ ООД за неоснователност на подадената частна жалба с изложени съображения, че правилно въззивният съд е определил разноските съобразно правилата на чл. 78 ГПК.

1

Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата частна жалба, отговора й и доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, но срещу акт, който не подлежи на съдебно обжалване, поради което частната жалба е процесуално недопустима.

Съображенията за това са следните:

С решение № 197/10.10.2024г. по в. гр. д. № 498/2024 по описа на ОС Ловеч е отменено решение №110/10.06.2024 г. по гр. д. № 432/2023 г. по описа на РС-Троян, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. А. Т., ЕГН **********, против „Лескомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК 107558891, иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за сумата над 4642,70 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.12.2022 г. до 04.07.2023 г., до пълния предявен размер от 4999,82 лв. и за периода от 01.11.2022г. до 30.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и в частта, с която Ф. А. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Лескомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК 107558891, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата над 2593,67 лв. до присъдения размер от 2686 лв., представляващи сторени разноски в първоинстанционното производство, като вместо това „Лескомерс Трейдинг“ ООД е осъдено да заплати на Ф. А. Т., на основание чл. 128, т.2 КТ, сумата от 357,12 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода 01.11.2022 г. - 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 34,37 лв., представляваща сторените разноски в производството по гр.д.

№432/2023 по описа на РС -Троян. С решението на въззивния съд е потвърдено първоинстанционното решение, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Ф. А. Т., ЕГН **********, против „Лескомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК 107558891, иск с правно основание чл. 128, т.2 КТ за сумата над 357,12 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода 01.11.2022 г.

- 30.11.2022 г., до пълния предявен размер от 4999,82 лв. и за периода от 01.12.2022 г. до 04.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и в частта, с която Ф. А. Т., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Лескомерс Трейдинг“ ООД, ЕИК 107558891, сумата от 2593,67 лв., представляващи разноски, сторени в производството по гр. д. №432/2023 г. по описа на РС - Троян. С решението на въззивния съд е обезсилено първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от Ф. А. Т., против „Лескомерс Трейдинг“ ООД, при условията на евентуалност искове с правно основание чл.

226, ал. 1 КТ и чл. 221 КТ за сумата от 4999,82 лв., представляваща обезщетение за неиздаване на необходимите документи при прекратяване на 2 трудов договор №183/10.06.2021 г. и сумата от 390 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор без предизвестие. С въззивното решение „Лескомерс Трейдинг“ ООД е осъдено да заплати на адвокат И. С. К. - Д. - ЛАК, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т.2 ЗА, сумата от 45,89 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в производството по в.гр.д.

№498/2024 по описа на ОС – Ловеч, съразмерно с уважената част от иска. В решението е посочено, че същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

В едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от адв. И.

С. К. – Д., като процесуален представител на Ф. А. Т., с искане да бъде изменено горепосоченото въззивно решение в частта относно присъдените, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

С обжалваното в настоящото производство определение на ОС – Ловеч така подадената молба по чл.248 ГПК е оставена без уважение, като неоснователна. В определението не е посочено дали същото е окончателно или подлежи на обжалване.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира:

В случая се обжалва определение на въззивния съд, произнесено от него за първи път по реда на чл.248 ГПК, който въпрос е разрешен с т.24 от ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Със същото ТР е разяснено, че когато въззивния съд за първи път се е произнесъл по отправено към него искане по чл.248 ГПК, т.е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.247, ал.2 ГПК. След изменението на чл.274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., посочената в т.24 от горното ТР компетентност на ВКС като втора инстанция по чл.274, ал.2 ГПК, е заменена с функционалната компетентност на апелативен съд, която компетентност на апелативния съд се разпростира и върху определенията по чл.248 ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, доколкото същите попадат в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК и не е била подадена касационна жалба срещу въззивното решение. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. В този смисъл определение № 30/26.01.2022 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2751/2021г., II г.о., определение № 4350/08.12.2022 г. на ВКС по ч. к. гр. дело № 20228003103700 /2022 г., II г.о., определение № 60162/17.12.2021 г. на ВКС по ч. гр. дело № 4538 /2021 г., II г.о. и др.

3

Съгласно чл. 248, ал.3 ГПК определението за разноски по чл. 248, ал.1 ГПК може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

Следователно определението по чл. 248, ал.1 от ГПК подлежи на обжалване единствено и само в случай, че на обжалване подлежи самото решение, чието изменение или допълване се иска в частта за разноските.

Задължителните указания по т. 24 от горецитираното ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, се отнасят до реда за обжалване на това определение чрез директен контрол, но не и до неговата обжалваемост. Дали това определение подлежи на обжалване или не, се регламентира от разпоредбата на чл. 248, ал.3 ГПК. Действително нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК предвижда възможност да се изменят и допълват в частта за разноските и необжалваемите решения, но само от постановилия ги съд, а не предвижда, както неправилно счита жалбоподателят, възможност за обжалване на определението по чл.248 ГПК, когато решението е необжалваемо. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК, на която се позовава жалбоподателят, определя компетентния съд във връзка с инстанционността при разглеждане на частните жалби против подлежащите на обжалване определения, а не регламентира друга специална категория определения, които да подлежат на обжалване, извън предвидените в чл.274, ал. 1, т. 1 и т.2 от ГПК. В този смисъл определение № 280/05.08.2024г. на ПАС по ч.гр.д. № 362/2024г., определение № 28/07.05.2021г. на ПАС по в.ч.гр.д. № 220/2021г. и др.

В случая решението на ОС - Ловеч е постановено по въззивно гражданско дело с цена на всеки от исковете с правни основания чл.128, т.2, чл. 226, ал. 1 КТ и чл. 221 КТ под 5000 лева, с оглед на което и на основание чл.280, ал.3, т.3 ГПК, то не подлежи на касационно обжалване, както правилно е посочено в него.

След като въззивното решение не подлежи на обжалване, не подлежи на обжалване и определението на въззивния съд, постановено от него за първи път по реда на чл.248 ГПК в частта относно разноските.

Предвид гореизложеното, следва, че подадената частна жалба е недопустима, тъй като е подадената срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Водим от горните мотиви, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, вх. № 7435/12.11.2024г., 4 подадена от адв. И. С. К. – Д., като процесуален представител на Ф. А. Т., против определение № 878 / 06.11.2024г. по в. гр. д. № 498 / 2024 г. по описа на ОС – Ловеч, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 197/10.10.2024г. по в. гр. д. № 498 / 2024г. по описа на ОС - Ловеч в частта относно присъдените й, на основание чл. 38, ал.

2 ЗА, разноски във въззивната инстанция и ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. дело № 663 / 2024г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5