Решение № 951 от 30.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 951 гр. Пловдив, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20235330200689 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на К. Р. В., против Наказателно постановление № 22-1030-005919/15.08.2022г., издадено от Началник група в ОДМВРПловдив, С-Р Пътна Полиция - Пловдив, В ЧАСТТА, с която на К. Р. В., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата и в допълнителни молби се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване (НП е връчено на 30.12.2022г., а жалбата е подадена на 12.01.2023г. по пощата, с клеймо от 11.01.2023г.), от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. По отношение на обхвата на съдебния контрол, съдът съобрази, че с допълнителните си молби жалбоподателят е изложил аргументи по същество 1 както за процесното нарушение по пункт 2 от наказателното постановление, описано в жалбата, така и за нарушението по пункт 1 от наказателното постановление по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Същевременно обаче дължимата проверка на съда се определя от документа, с който е сезиран – в случая жалбата, наименувана „възражение“, входирана в Сектор „Пътна полиция“ с вх. № УРИ 103000-886/12.01.2023г. В същата изрично е посочено, че се обжалва вмененото нарушение за изменение на конструкцията на автомобила, като формулираното с жалбата искане е да бъде отменена наложената глоба 2 по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Поради това и последващо изложените аргументи и искания във връзка с другото нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, не подлежат на разглеждане от съда по същество, доколкото същите се явяват подадени след изтичане на срока на обжалване на наказателното постановление, като същото в тази си част се явява влязло в сила с изтичането на срока за обжалване – на 14.01.2023г.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна в обжалваната част, по следните съображения:

АУАН и НП в обжалваната им част са издадени за това, че на 16.07.2022г. в 13,20ч. в гр. Пловдив, на бул. Шести Септември, жалб. В. управлява лек автомобил Форд Фиеста с рег. № ****, чужда собственост, като автомобилът е с променена конструкция – към момента на проверката липсват задна и предна дясна седалки (същите са демонтирани от автомобила). С така описаното деяние се твърди, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, предвиждащо налагането на санкция за собственик или длъжностно лице , което допуска в движението по пътищата ППС, чиято конструкция е изменена без съответното това разрешение.

В случая, видно от текста на наказателното постановление, същото е издадено спрямо жалб. В. в качеството му на водач на лекия автомобил, като изпълнителното деяние според административнонаказващия орган се състои в управлението на процесния автомобил. Същевременно обаче, в чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидено налагането на санкция на лицето, което допуска (т.е. на попречва) за осъществяване на движението на съответното ППС с 2 променена не по съответния ред конструкция. Липсата на описание в АУАН и НП на конкретното изпълнително деяние, с което се вменява извършването на съответното административно нарушение, се явява нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което по своя характер е съществено такова и е безусловно основание за отмяна на наказателното постановление.

Нещо повече, в случая законодателят е предвидил особен субект на отговорността, а именно – собственик или длъжностно лице. Няма спор, че жалбоподателят не е длъжностно лице по смисъла на ЗДвП, като такива твърдения или данни не са изложени нито в АУАН, нито в НП. По отношение на въпроса дали същият е собственик на автомобила, съдът съобрази, че в самите АУАН и НП този факт е опроверган от контролните органи, които са посочили, че водачът е управлявал автомобил чужда собственост.

Собствеността на автомобила, и по-конкретно че същият към датата на процесното деяние е бил собствен на жалбоподателя, не се установява и от изисканите в хода на производството справки от МВР, нито от показанията на св. Т., който сочи, че в представения талон на МПС-то не е било вписано името на жалбоподателя. Обстоятелството, че лицето е собственик на автомобила или че има качеството длъжностно лице, следва да е безспорно установено, за да може същото да бъде годен субект на наказателна отговорност и да му бъде наложена съответната санкция по чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, а в случая фактът МПС-то да е било собствено на жалбоподателя е отречен още с АУАН и НП.

При така изложеното, съдът намери, че обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно в обжалваната му част, поради което и същото следва в тази част да бъде отменено.

От жалбоподателя не са претендирани разноски в производството, нито има доказателства такива да са извършвани, поради което и разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1030-005919/15.08.2022г., издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив, С-Р Пътна Полиция 3 Пловдив, В ЧАСТТА, с която на К. Р. В., ЕГН ********** е наложена на основание чл. 179, ал. 1, т. 3 от ЗДвП глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4