Решение № 880 от 25.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 880 гр. Бургас, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д. при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Д. Гражданско дело № 20232100100283 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Обединена Българска банка“АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Възраждане“, ул.“Света София“ №5, представлявано от Радка Тончева и Стилиян Вътев против Ж. Г. Г., ЕГН ********** от *********, с която се моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, произтичащи от договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 24.04.2007г. : 66 932,09 лв.- главница, 15 002,15 лв.- договорна лихва за периода 10.04.2009г.- 10.03.2011г., 132, 15 лв.- наказателна лихва за периода 10.04.2009г.- 10.03.2011г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 24.08.2020г. до окончателното изплащане. Претендират и разноските в настоящото производство.

Ответникът оспорва иска, на първо място като недопустим с твърдението, че ищецът не е легитимиран по иска за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.417 по ч.гр.д.№303/2011г. по описа на Районен съд- Айтос, тъй като вземането е прехвърлено.

По първото възражение на ответника за недопустимост на иска, въпросът е бил разгледан от три инстанции, като с Определение №136/08.04.2022г. по ч.гр.д.№1269/22г., ВКС е отменил прекратителното определение на БОС и потвърденото с него определение на АРС и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. По първото възражение за липса на представителна власт на банката е прието и не е възразено срещу приетото от въззивния съд, споделяно и от настоящия съд, че пълномощното, с което „ОББ“ АД упълномощава за процесуално представителство „ЕОС Матрикс“ ЕООД включва освен клаузи за процесуално представителство, също и клаузи, свързани с търговската дейност, осъществявана от банката и упълномощеното дружество. Поради това, пълномощното има характер на търговско пълномощно по смисъла на чл.26 ТЗ. Търговският пълномощник изрично е лице, предвидено в закона според чл.32, т.5 ГПК вр. чл.26, ал.2 ТЗ, което може да осъществява процесуално представителство, ако е изрично упълномощен за това. В настоящия случай, „ЕОС Матрикс“ ООД изрично е упълномощено да представлява банката и да преупълномощава други лица, както е и сторено.

По другото процесуално основание за прекратяване на делото- връчване на съобщение по изпълнителното дело на правилния адресат- ответника, ВКС е счел за неоснователни твърденията за недопустимо заявено възражение на длъжника срещу вземането на кредитора, а оттам е счел за допустим и иска по чл.422 ГПК, отменил 1 прекратителното определение на БОС и потвърденото с него определение на АРС, и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

При продължаване на съдопроизводствените действия, Айтоският районен съд е постановил решение, обезсилено от въззивната инстанция, поради родова неподсъдност на делото.

Ответникът е възразил по редовността на исковата молба и, поради липсата на приложена справка за размера на паричното вземане и погасителен план, което затруднявало защитата.

Ответникът оспорва иска като неоснователен, по следните съображения:

На първо място твърди, че не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на кредита.

На следващо, че претендираното вземане е погасено по давност, поради плащане. В продължение на три години от сключване на договора, погасителните вноски били плащани изцяло и в срок. Недвижимият имот, за който е предоставен кредита е бил продаден на публична продан по изп.д.№476/2011г., а получената от продажбата сума е послужила за погасяване на задължението.

На трето място се твърди, че всички вземания, предмет на иска са погасени по давност, след като вземането по договора е станало предсрочно изискуемо.

На следващо място се оспорва дължимостта на начислената договорна лихва.

Обосновава подробно доводите си, свързани с липсата на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер при предсрочна изискуемост на кредита.

На последно място се твърди, че претенцията на банката е формирана на база неясни и неравноправни клаузи, съдържащи се в процесния договор, което ги прави нищожни по смисъла на ЗЗП. Сочи чл.5, ал.1, ал.2 и ал.4 от договора като неясни, съдържащи противоречиви условия за олихвяване на главницата; клаузата по чл.5, ал.3, защото предвижда едностранна промяна на лихвения процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия; клаузата по чл.6, ал.1 и ал.2 от договора- заради олихвяване на просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения лихвен процент, както и неустойка; клаузата на чл.7, ал.1- ал.4 от договора, поради определяне и начисляване на такса за разрешаване и усвояване на кредита, и годишни такси за управлението и обслужването му, чиито размер също не е определен. Нищожността на посочените клаузи довела до нищожност на клаузите в раздел V “издължаване на кредита“ относно месечната анюитетна вноска, включваща главница, лихви и съответната годишна такса за управление и обслужване, както и клаузите по чл.14, ал.3 и ал.4 от договора. Нищожна се твърди, че е и клаузата на чл.18 от договора, даваща право на банката да обяви кредита автоматично за предсрочно изискуем при неплащане на две вноски, без да е необходимо уведомяване на кредитополучателя. При сключване на договора кредитополучателят не е бил наясно с наложените такси, комисионни, наказателни и договорни лихви, налагани като условия едностранно от банката.

С оглед изложеното, на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, твърди, че цитираните клаузи от договора са нищожни, като месечните погасителни вноски са формирани в противоречие със закона и добрите нрави. Твърди намаление на всички пазарни индекси след 2009г., но банката не е актуализирала дължимите лихви по договора.

В подкрепа на твърденията си, ангажира доказателства.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК.

Страните не спорят, че на 24.04.2007г. между ищеца „Обединена Българска Банка“АД- в качеството й на кредитор и ответника Ж. Г. Г. –като кредитополучател е сключен договор за кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 67 600 лева, като кредитът е бил усвоен на 17.05.2007г.

2

Страните са се договорили сумата да бъде върната на 360 месечни анюитетни вноски в размер на 681,02 лв., включващ главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване на кредита, считан от 10.05.2007г., платима на 10-то число от месеца. При промяна на лихвения процент или на годишната такса за управление и обслужване на кредита, банката е поела задължение да уведомява кредитополучателя за новия размер на анюитетната вноска, без да е нужно да се подписва анекс към договора.

Крайният срок за заплащане на кредита е 10.04.2037г.

Съгласно чл.5, ал.1 от договора, страните са се съгласили, че главницата по кредита се олихвява с лихвен процент в размер на 11,25% годишно, но олихвяването се извършва ежемесечно. В ал.3 на същия член страните са се договорили, че Банката едностранно може да променя размера на годишния лихвен процент в зависимост от размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което е следвало да уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната, без да се подписва анекс към процесния договор.

При забава на плащането на месечните анюитетни вноски по договора, банката олихвява просрочените суми от главницата с наказателна лихва в размер на 5 пункта над договорения в чл.5, ал.1 лихвен процент.

Страните са се договорили също, че при друго неизпълнение на клаузите от договора от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по чл.5, ал.1 лихвен процент и наказателна надбавка в размер на 5 пункта.

В чл.18 от договора, страните са приели, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

На 16.05.2007г. страните са сключили анекс към договора, с който са приели изменение на чл.12 от договора, а именно, че кредитът се издължава на 359 месечни анюитетни вноски в размер на 682 лв., включващ главница, лихва и съответна част от годишната такса за управление и обслужване, считано от 10.06.2007г., на 10-то число на месеца.

Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като целият незаплатен остатък е станал изискуем на 10.03.2021г., поради което и е провел заповедно производство по чл.417 ГПК. По заявление на ищеца е било образувано ч.гр.д.

№303/2011г. по описа на Районен съд- Айтос, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против ответника по делото за сумата от 66 932,09 лв.главница, 15 002,15 лв- договорна лихва за периода 10.04.2009г.- 10.03.2011г., 132,15 лв.наказателна лихва за периода 10.04.2009г.- 10.03.2011г., ведно със законната лихва от 11.03.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в размер на общо 3166, 12лв.

Частното гражданско дело №303/2011г. по описа на РС- Айтос е прието като доказателство по настоящото дело.

По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след запознаване с книжата по делото и анализ на предоставените от банката справки за плащанията, извършени от кредитополучателя по договора е установило, че те са в общ размер от 16 346,07 лв., от които 15 670,07 лв.- общ размер на погасителните вноски по кредита, в т.ч. 667,91 лв.- погасена редовна главница, 14 981,98 лв.- погасена договорна лихва, 20,18 лв.- погасена наказателна лихва за просрочени главници и 676 лв.първоначална такса 1% върху размера на разрешения кредит. Вещото лице е установило просрочие на погасителни плащания съгласно договора и погасителния план към него, като кредитът е станал предсрочно изискуем на 10.03.2011г. Макар и да е възникнал спор относно погасителния план, тъй като същият не е бил представен по делото като самостоятелно доказателство, той е бил предоставен на вещото лице, което е работило по него и изследвало всички данни по въпросния кредит, отразени не само в погасителния план. Липсата на погасителен план не препятства погасяването на месечните вноски, доколкото в договора е посочен техния размер. Съдът няма основание да не приеме експертизата за обоснована и обективна. Вещото лице е установило, че размерът на целия 3 кредит е 66 932, 09 лв.- дължима просрочена главница, 15002, 15лв.- дължима просрочена договорна лихва, 132,15 лв.- дължима наказателна лихва или общо дължимата от ответника сума е 82 066,39 лв. Според представеното Приложение №1 към експертизата, в таблицата за заплатените вноски е посочено, че последната заплатена от ответника вноска е на дата 06.08.2009г. Кредитът е станал предсрочно изискуем на 10.03.2011г./страните не спорят за тази дата/ и банката е поискала издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесната сума, издадени на 07.04.2011г. Към датата на заявлението, дългът на ответника е бил в размерите, посочени по-горе, установени от вещото лице. След датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение доброволно погасяване на вземането не е извършвано.

Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело №20118020400476, по което ипотекираният в полза на банката имот е продаден на публична продан. От нея са постъпили средства в размер на 22 484,48 лв., разпределени, както следва:

3166,12 лв. разноски по заповедното произвовдство, 2055 лв.- разноски по изпълнителното производство, дължими присъдени лихви в размер на 15 134,30 лв., присъдена законна лихва от 11.03.2011г. до 01.03.2015г. в размер на 2129,06лв. Съдът обаче не следва да съобразява факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес /т.9, ТР №4/2013/.