Решение № 6176 от 14.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6176 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря Йоана П. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100112733 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3, пр. І-во от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по искова молба от А. В. А. ЕГН ********** чрез адв. Л. Н. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, предл. първо ЗОДОВ, за заплащане на сума в размер на 30 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, по което ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от 22.02.2021г. - датата, на която е влязла в сила оправдателната присъда до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ищецът твърди, че през месец септември 2012г. му е било повдигнато обвинение по досъдебно производство №1687/2012г. за извършени престъпления по чл.131, ал.1, т. 12 от НК. Била му е определена мярка за неотклонение „подписка“. През 2013 г. наказателното производство срещу ищеца е внесено в СРС с обвинителен акт. Сочи се, че в СРС било образувано съдебно наказателно производство НОХД №19981/2013г. по описа на CPC, НО, 103-ти състав.

Съдебното производство продължило до 02.03.2018г., когато СРС постановил оправдателна присъда по повдигнатото срещу ищеца обвинение. Присъдата е била протестирала от прокуратурата. С решение на СГС от 22.02.2021г. постановено по ВНОХД №353/2021 г. е била потвърдена присъдата на СРС и последната е влязла в сила на 22.02.2021г.

Твърди се, че в хода на делото ищецът е изпитвал страх, че може да бъде осъден, без да е виновен. Заради продължителния срок, в който се е водело разследването и който ищецът смята са необосновано дълъг, довело до нарушаване правото му за разглеждане на делото в разумен срок настъпили и значителни 1 негативни промени в психиката на ищеца. Той е изпитвал страх да живее в България и заминал за чужбина, като все още изпитва страх да се прибира в страната. Настъпило влошаване на отношенията със семейството на ищеца, поради съмнения в невинността му. Наведен е довод, че в следствие на воденото от СРП наказателно производство срещу него, ищецът е претъпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени, доколкото обвинението е незаконно.

По изложените обстоятелства ищецът моли да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 30 000 лв.. представляващи обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се в причинените му от страна на органите на прокуратурата страдания, в резултата на психическия тормоз от неоснователно воденото спрямо него наказателно производство. Претендира и присъждане на законната лихва върху цитираната по-горе сума, считано от 22.02.2021г. до датата на окончателното изплащане на главницата, както и направените от ищеца в хода на настоящото производство съдебни разноски, в това число и адвокатски хонорар.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал отговор на исковата молба, в който оспорва по основание предявената искова претенция за неимуществени вреди. Навежда възражение за прекомерност на исковата претенция. Оспорва заявените в исковата молба неимуществени вреди, както и те да са понесени от ищеца в изискуемата се пряка и непосредствена причинна връзка с неоснователните обвинения. Не са подкрепени с доказателства твърденията на ищеца в исковата молба, че е търпял вреди, изразяващи се в влошаване на психичното му състояние. Претенцията на ищеца според ПРБ е завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, включително тази на ЕСПЧ. Оспорва като неоснователна искова претенция за присъждане на законна лихва. Ответникът твърди, че към настоящата искова молба не е представен договор за правна помощ и в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава минималният размер, оспорва същият като прекомерен. Също така поддържа тезата, че искането на ищеца за разпит на един свидетел е в несъответствие със законовите изисквания поради това че не са посочени трите имена на свидетеля и за кои конкретни факти ще бъде разпитван.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв. Н. поддържа предявения иск.

В съдебно заседание Прокуратурата на Р България, чрез прокурор – Спасова от СГП поддържа възраженията наведени в отговора.

Софийски градски съд, I – 7 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

От материалите на приетото н.о.х.д. № 19981/2013г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав и приложеното към него ДП № 1687/2012г. на СДВР, 04 РПУ, се 2 установява, че с постановление за привличане на обвиняем от 19.09.2012г. А. В. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр- чл. 130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Образувано е ДП № 1687/2012 по описа на 04 РПУ на СДВР, пр.пр. № 25763/2012г. На същата дата – 19.09.2012г., спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“.

С Обвинителен акт на СРП от 17.01.2013г. спрямо ищеца А. В. А. било повдигнато обвинение за това, че на 01.09.2012г., около 00:00 часа, в гр. София, в праковото пространство на НДК, от към бул. „Патриарх Евтимий“, в съучастие с К.В.Я., като съизвършител, нанесъл удари с ръце е крака по главата и тялото на М.В.П., в резултат на което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив под конюктивата на лява очна ябълка, кръвосанядания на лицето, на дясна ръка, които са причинили на Полеганов временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди. По внесения обвинителен акт е образувано н.о.х.д. № 1011/2013г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав. С протоколно определение от 07.11.2013г., съдът е прекратил производството по делото и върнал на СРП за отстраняване на нередовности.

С обвинителен акт на СРП от 21.11.2013г. спрямо ищеца А. В. А. е било повдигнато обвинение за това, че на 01.09.2012г. около 00.00 часа в гр. София, в парковото пространство на НДК, от към бул. "П. Евтимий", в съучастие с К.В.Я., като съизвършител, е нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото на М.В.П., в резултат на което му причинил лека телесна повреда изразяваща се в кръвоизлив под конюктивата на лява очна ябълка, кръвонасядания на лицето и дясна ръка, които са причинили на св. М.П. - временно разстройство на здравето неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди /гореописаните действия са извършени на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството и при липса на личен мотив във взаимоотношенията между него и М.П./ - престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 вр ал.1 от НК. Образувано е н.о.х.д.

№ 19981/2013г. по описа на СРС, 103-ти състав.

С присъда от 02.03.2018г., постановено по н.о.х.д. № 19981/2013г. по описа на СРС, НО, 103-ти състав, А. В. А. е признат за невиновен за повдигнатото му обвинение.

След внесен протест от Софийска районна прокуратура в СГС е образувано въззивно съдебно производство, като оправдателната присъда е потвърдена с решение № 260 018 от 22.02.2021г., постановено по в.н.о.х.д. №353/2021г. по описа 3 на СГС, НО, 1 състав.

От представената и приета по делото справка за съдимост издадена от СРС към 16.12.2024г. се установява, че ищецът А. А. е осъден със споразумение № 126 от 21.01.2011г., по н.о.х.д. № 42/2011г. по описа н Районен съд – Шумен за престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, вр. 55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, като е наложено наказание „пробация“ за срок от 8 месеца, на основание чл. 343г НК, вр. чл. 37, ал.1, т.7 е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. /л. 29 от делото/ Други релевантни към предмета на спора доказателства не са ангажирани.

Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:

Отговорността на държавата по чл.1 и чл.2 от ЗОДОВ е обективна.

Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на техни задължения. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ:

Законодателят е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно легитимирана да отговаря по претенцията за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение е Прокуратурата на Република България. С оглед наличието на правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява допустим.

По основателността:

Относно иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ:

Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на следствието, прокуратурата и съда вследствие незаконно обвинение за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието 4 не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали вредите.

Съгласно задължителните за съда указания дадени в Тълкувателно решение № 1 от 27.11.2023г. по тълк.дело № 1/2022г. на ОСГК на ВКС обезщетение за неимуществени вреди от неразумен срок на наказателно производство може да се претендира и по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, защото при този деликт обезщетение се дължи за накърняването на всички права и неимуществени блага - чест, достойнство, право на добро име, право на свобода, право на свободно придвижване и др., които са нарушени от неоснователно упражнената държавна принуда във връзка с незаконно обвинение за извършено престъпление. В цитирания тълкувателен акт ОСГК на ВКС прие, че съдът определя глобално обезщетение за нарушението на всички тези права. Когато неоснователната принуда е осъществена извън разумния срок за прилагането и, тя нарушава и правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което глобалното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ще включва и обезщетение за накърняване на това право. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1 от 27.11.2023г. по тълк.д.№ 1/2022г. на ОСГК на ВКС, обезщетението за неимуществени вреди, претендирани по чл. 2, ал. 1, т. 3 и по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално, като в мотивите съдът следва да обсъди и критериите за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Предвид цитираните тълкувателни указания, решаващият състав намира, че в случая обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи глобално, като същото репарира вредите, като от повдигнатото срещу ищеца неоснователно обвинение, така и неимуществените вреди от неразумен срок на наказателно производство и накърняване правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен срок