Решение № 646 от 19.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. Благоевград, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Габриела Тричкова при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20221200500586 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. Т.

Н., Т. Д. Г. и С. Д. С. против решение № 122/20.05.2022 г., постановено по гр.д. 1079 /2021 г. по описа на РС-П.

Жалбоподателите считат решението за незаконосъобразно и неправилно.Според тях РС не е съобразил, че след влизане в сила на 18.6.2009 г. на решение № 349/2.3.2007 г. постановено по гр.д 138/2006 г. по описа на ПРС, с което е развален договора за прехвърляне на И. Г. срещу задължението за издръжка и гледане на имотите предмет на делото, И. Г. не е демонстрирал намерението си за своене на частта на останалите наследници пред самите тях. Не се доказвало преобръщане на държането на идеалните части на останалите наследници във владение. Оспорват и извода на РС, че съсобствеността между страните не е възникнала на основание наследство.

Молят решението да се отмени и се постанови допускане на делбата.

Представя се писмена защита.

Насрещната страна оспорва доводите във въззивната жалба.

Акцентира, че основанието на което И. Г. е установил фактическата си власт спрямо прехвърлените му имоти е от договорен тип и то не се е променило 1 от последващото частично разваляне на сделката. Затова след влизането в сила на решението, И. Г. е продължил да упражнява фактическа власт досежно вещните права, за които се отнася съдебното разваляне, т.е. презумпцията в чл. 69 ЗСоб. не е оборена. Затова и извода на РС за придобиване от И. Г. на имотите по давност са правилни и законосъобразни.

Моли решението да се потвърди.

БлОС счита подадената жалба за допустима. Подадена е от лица с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

С атакуваното решение е отхвърлен иска по чл. 34, ал. 1 от ЗСоб. за допускане до делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. П. ведно с по ½ ид.ч. от общите части и от мазето на сградата, както и от поземления имот с идентификатор ***, в който тя е построена при съседи на поземления имот – поземлени имоти с идентификатори *** , ***,

***, *** и ***.

Страните спорят за възможността имотите, предмет на делбата да се придобият по давност от И. Г., след като е продължил упражняването на фактическа власт върху етажа след влизане в сила на съдебно решение, с което е развален договора за прехвърлянето им срещу задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите му /общите на страните по настоящото дело наследодатели/.

За преценка на доводите в жалбата, въз основа на тезите на страните, закона и събраните по делото доказателства БлОС приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Страните по делото са наследници на Т. Д. Г., починал на 20.01.2006 г. и съпругата му В.И. Г., починала през 2001 г. Видно от удостоверение за наследници същите са наследени от дъщеря си М. Т. Н., от сина си И. Т. Г. и от Т. и С. Д.и С. - двете деца на починалия преди тях на 12.11.1992 г. техен син Д..

Установява се, че наследодателя им Т. Г. с нотариален акт № 130/1962 г. е закупил недвижим имот – дворно място – имот с пл. № 2382, съставляващо п. 13 в кв. 201.

2

Страните не спорят, че в имота е построена двуетажна сграда.

Видно от нотариален акт № 63/1993 г., че на 03.08.1993 г. Т. и В.

Г.и прехвърлят на сина си И. Т. Г. ½ ид.ч. от дворното място, представляващо п. 11, в кв. 201, имот с пл. № 2277, ведно с 1-вия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в същия и ½ ид.ч. от мазето на същата сграда срещу задължението да ги издръжа и гледа.

Със съдебно решение № 349/2.3.2007 г., по гр.д. № 138 по описа за 2006 г. на ПРС, влязло сила на 18.6.2009 г. договорът обективиран в нотариалния акт с № 63/1993 г. е развален в частта досежно 2/6 идеални части от дворното място и мазето и 2/3 от първия етаж от двуетажната жилищна сграда. Договорът е развален по отношение на Т. и М. Д. Г.и и М. Т. Н..

След изтичане на 10 години, считано от 18.6.2009 г., когато влиза в сила на съдебното решение, И. Т. Г. на 18.8.2019 г. с нотариален акт № 5/2019 г. прехвърля имотите на съпругата си К. К. Г. срещу задължението за издръжка и гледане като си е запазил правото на ползване.

Установява се, че с нотариален акт № 194/1975 г. общите на страните наследодатели – Т. и В. Г.и са дарили на починалия си син Д. Т. Г. – втория етаж от двуетажната жилищна сграда, заедно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и едно мазе от север, без дворното място.

На 29.07.2004 г. Т. Д. Г. и М. Т. Н. с нотариален акт № 57/2004 г. даряват на Т. Д. Г., техен внук и племенник съответно първият дарител - 5/16 ид.ч., а вторият - 1/16 ид.ч. от дворното място / или му даряват общо 6/16/.

В имота се намира и търговски обект /заведение за хранене/ масивна едноетажна сграда, построена в югоизточната част на дворното място, видно от констативен нотариален акт № 96/1993 г., с който Т. Д. Г. е признат за негов собственик.

От свидетелските показания се установява, че И. и К. Г.и са съпрузи от 2000 г. като и от тогава двамата живеят в жилището на първия етаж, което е предмет на делбата. Св. Св. Р., на която К. Г. е леля, сочи че жилището е претърпяло огромни ремонтни работи, което е станало в течение на годините; както и че през 2008 г. те са направили голям ремонт – сменили дограмата, вратите, сложили ламинат, направили ново обзавеждане.

Св. И.К. сочи, че откакто помни първият етаж е на И., а втория е на 3 починалия му брат, като И. откакто го помни все си живее в това жилище.

Сочи, че ремонти са извършвани, като такива са извършвани и след 2010 г., когато жената на И. е била в Г. на сезонна работа. Сменили са пода, заедно с дограмата и прозорците.

Правни изводи:

Съобразно чл. 34, ал. 1 от ЗСоб., всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. С решението по допускане на делбата в съответствие с чл. 344, ал. 1 ГПК съдът се произнася по въпросите между кои лица, за кои имоти да се извърши делбата и каква е частта на всеки съделител.

По спорния по делото въпрос за възможността ответникът да е придобил по давност изцяло първия етаж, БлОС счита следното:

Доказването на условията на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗСоб. - владеене в продължение на 10 г. - следва да е пряко и пълно.

Необходимо е да се докаже обективния признак на владението, изразяващо се във фактически действия, които недвусмислено манифестират власт като на собственик върху имота, като с доказването им предвид установената в чл. 69 ЗСоб. законова оборима презумпция се счита за доказано и намерението за своенето му, защото като израз на психическо състояние, то е трудно доказуемо. Според чл. 69 от ЗСоб. се предполага, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго.

Презумпцията ползва владелеца и е приложима в отношенията между сънаследници.

Предаването на владението от предишния собственик не е формален акт. То може да се изрази словесно, или чрез конклудентни действия , в която насока е Р.3/19.1.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3973/2015 г., І г.о. В настоящия случай владението на етажа е предадено от общите наследодатели, тъй като те са го прехвърлили на сина си И. Г. чрез сделка, с която той е поел задължение да ги издържа и гледа. Впоследствие след смъртта им със съдебно решение по иск на останалите наследници, договорът е развален за следващите им се на останалите наследници по наследство идеални части, като от влизане на решението в сила на 18.06.2009 г. И. Г. и съпругата му К.

4

Г. са продължили да живеят в него и да го ползват по същия начин както до тогава.

Свидетелите потвърждават, че в етажа се живее и ползва от И. и съпругата му до настоящия момент по същия начин, както когато са били изключителни негови собственици, като са му сменяли дограмата, прозорците, пода.

От продължаване на осъществяваната фактическа власт върху имота по същия начин, както до разваляне на договора, с който ответниците са го придобили в собственост, БлОС счита, че те са продължили да владеят не само своята си наследствена част /частта на И. Г./, но и наследствените части на останалите наследници, които са ищци по делото, каквито са били и по другото.

За извода си БлОС съобрази, че по въпроса дали владението на един съсобственик се разпростира върху цялата вещ или само върху неговата идеална част като за частите на другите съсобственици упражнява държане, според ТР 1/2012 г. на ОСГК и Р.3/19.1.2016 г. на ВКС по гр.д. № 3973/2015 г., І г.о. – е от значение начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта.

В настоящия казус фактическата власт е установена от ответниците на основание договор за издържка и гледане, което изключва владението на другите съсобственици, поради което намерението на владеещия съсобственик, ответник по делото от 18.6.2009 г., когато е развален договора - по отношение на цялата вещ се предполага. Основанието на установената фактическа власт не води до извод, че владеещия съсобственик в който и да е момент да е имал като намерение да е държател на идеалните части на останалите съсобственици.

В този контекст, несъстоятелно се сочи в жалбата, че не е съобразено съдебната практика и постановките от ТР1/2012 г. , тъй като нямало преобръщане на намерението. В случая ответниците са били собственици и след като са продължили да ползват етажа по същия начин и след като И. Г. е станал собственик само на идеална част от него, то продълженото осъществяване на фактическата власт върху него по същия начин, е достатъчен израз и демонстрация за останалите съсобственици за намерението му да свои и техните части.

5

Нелогично е да се изисква изява на друга демонстрация за владението на идеалните части на останалите съсобствениците, различна от проявяваната до 18.06.2009 г., до когато И. Г. е бил изключителен собственик на целия първи етаж. Каква друга по-ясна и недвусмислена демонстрация на собственическите му намерения за своене на целия имот, на идеалните части на ищците, от тази на продълженото ползване по начина, по който го е осъществявал до момента, до който е бил изключителен негов собственик.

Ето защо в настоящия случай намира приложение презумпцията на чл. 69 ЗСоб., която не е оборена, поради което следва да се приеме, че имотът се владял изцяло от владелеца за себе си. Затова идеалните части на останалите наследници от етажа са придобити от И. Г. по давност към 18.8.2019 г. - датата, на която той го е прехвърлил на съпругата си. Същият е осъществявал владеение, върху него в продължение на 10 години, считано от 18.06.2009г.

По отношение на осъществявано владение спрямо дворното място и на ½ ид.ч. от мазето, ответниците не ангажират доказателства.

Според БлОС приетото спрямо жилището е относимо и следва да намери приложение и спрямо мазето като принадлежаща част към етажа, по арг. от чл. 97, ал. 2, т. 2 и чл. 98, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, според които многофамилни са жилищните сгради, които са с повече от едно жилище и в тях следва да се осигури най-малко по едно складово помещение, което може да се намира във или извън жилището.

То обаче е неприложимо спрямо дворното място.

Дворното място не е обща част, тъй като то според съдебната практика е такова по естеството си по см. на чл. 38, ал. 1 от ЗСоб. само в случай на пълна идентичност, каквато в случая между част от наследниците като етажни собственици и собственици на земята няма, като се съобрази и че в дворното място съществува и друга сграда, като правно ирелевантно е в чия собственост е тя.

Предвид изложеното до делба следва да се допусне само ½ ид.ч. от дворното място.

6

По отношение между кои лица да се допусне делбата, съдът съобрази направеното възражение от ищците по чл. 76 от ЗН срещу извършената продажба от наследника И. Г. на съпругата си.