Определение № 13124 от 23.08.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6863/2023
- Вид
- Определение № 13124
- Подписан
- 23.08.2024
- В сила
- 23.08.2024
- Състав
- Елена Андреева, Елена Маврова, Стилияна Григорова
Цитирани разпоредби
- чл.435 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.460 · Граждански процесуален кодекс
- чл.468 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.485 · Граждански процесуален кодекс
- чл.495 · Граждански процесуален кодекс
- чл.510 · Граждански процесуален кодекс
- чл.65 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.3 · Закон за особените залози
- чл.32 · Закон за особените залози
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13124 гр. София, 23.08.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Елена Андреева
Членове:
Елена Маврова
Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Елена Андреева Въззивно гражданско дело № 20231100506863 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.436 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Първа инвестиционна банка“ АД /ПИБ АД/, ЕИК 831094393, подадена чрез пълномощник, срещу Отказ за вдигаие на запор и извършване на разпределеиие обективиранн в съобшение с изх. № 19837/24.03.2023г. по изп. дело № 20228600400555 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е присъединен взискател на изп.дело, въз основа на Разпореждане с изх.№ 14172/02.03.2023г.
Излага се, че в полза на банката е учреден залог съгласно Договор за залог върху вземания от 16.11.2017г., изменен и допълнен с Анекс 1/12.03.2018г., Анекс 2/11.07.2018г., Анекс 3/05.11.2018г., Анекс 4/02.04.2019г., Анекс 5/02.09.2019г., Анекс 6/21.02.2020г. и Анекс 7/07.12.2020г., като първоначално залогът е вписан в ЦРОЗ с № 2017112102396 и № 2022100300732 на подновеното вписване. Банката е пристъпила към изпълнение по реда на Закона за особените залози/ЗОЗ/, като е вписала пристъпване към изпълнение в ЦРОЗ с № 2023021501548 на вписване, като в изпълнение на задължението по чл.32 от ЗОЗ, длъжникът е уведомен с нарочно уведомление.
Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОЗ ПИБ АД е уведомила на 24.02.2023г. ЧСИ В.М. с молба вх. № 8372/24.02.2023г. за учредения залог и за вписаното пристъпване към изпълнение, като към молбата банката е приложила декларация по чл.10 ал.3 от ЗОЗ за актуалния размер на вземането на банката – оригинал, първоначално вписване рег.№ 2017112102396 на договора за залог, допълнителни вписвания, заявление за вписване на пристъпване към изпълнение към първоначално вписване рег.№ 2017112102396, Опис-приложение № 1 към заявлението и потвърждение за вписваие с рег.№ 2023021501548 –копие, договора за особен залог върху вземания от 16.11.2017г„ ведно с анексите, представляващи неразделна част от договора.
Съгласно договора за залог, в полза на ПИБ АД са заложени вземания в полза на „С.**“ ЕООД, ЕИК ****, които дружеството-длъжник има по търговски договори, сключени с „Б.“ АД, ЕИК ****. Последното е уведомено, че ПИБ АД е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ върху вземанията, които „С.**“ ЕООД има от него с уведомление, получено на 23.02.2023г.
На 08.03.2023г. ПИБ АД е уведомено от „Б.“ АД, че е получило уведомителио писмо от „Д.Е.Д.-**“ ЕООД, ЕИК ****, с което това дружество уведомява „Б.“ АД, че 1 задълженията, които има към „С.**“ ЕООД следва да бъдат плашани директно на „Д.Е.Д.**“ ЕООД. Към това уведомление било приложено и Постановление от 02.03.2023г. по изп.дело № 20228600400555 по описа на ЧСИ В.М., с което на ,Д.Е.Д.-**“ ЕООД е възложено вместо плащане вземането на длъжника „С.**“ ЕООД от третото задължено лиие по изпълнителното дело «.Б.“ АД в размер на 251 572,65лв., от които: 237 477,77лв. главница, олихвявана от 07.07.2022г. до окончателното й погасяване, която законна лихва до 02.30.2023г. възлиза на 14 095,46лв. и което вземане произтича от изп. лист от 19.07.2022г. по ч.гр.дело № 36998/2022г. по описа на СРС, 179 състав.
Твърди се, че в постановлението изрично е посочено, че вземането на кредитора ,Д.Е.Д.-**“ ЕООД се погасява и изпълнителното дело се приключва до размера на сумата, възложена вместо плащане в размер на 251 572,65лв., като продължава по отношение на вземанията на останалите взискатели по делото.
На 08.03.2023г. при направена справка на място от пълномощник на ПИБ АД е установено от жалбоподателя, че действително на 02.03.2023г. е изготвено постановление за възлагане на вземане вместо плащане по реда на чл.510 от ГПК, като възложеното вземане е било запорирано от ЧСИ М. със запорно съобщение от 20.09.2022г.
Твърди се, че банката не е била уведомявана, в качеството й на присъединен кредитор по изп.дело за изготвеното постаиовление за възлагане на вземане, както и за разпореждането, с което ЧСИ присъединява ПИБ АД като взискател по делото.
С молба вх.№ 11897/20.03.2023г. банката е поискала от ЧСИ да вдигне запора на вземането на „Б.“ АД, в изпълнение на Постановлението за възлагане на вземане вместо плащане от 02.03.2023 г., от което е видно, че изпълнителното производство е приключено до сумата, възложена вместо плащане в размер на 251 572,65лв., като се поддържа, че съгласно Тълкувателно рещение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК, във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани.
С молбата банката е поискала и изготвяне на разпределение, на основание чл.510 вр.чл.495 и чл.460 от ГПК по отнощение на възложеното вместо плащане вземане, в което съгласно закона съдебният изпълнител следва да отчете привилегиите на взискателите по делото и което би представлявало предпоставка за влизането на постановлението за възлагане в сила.
На 29.03.2023г. банката е уведомена от ЧСИ с писмо изх.№ 19837/24.03.2023г. за отказа да бъде вдигнат запора, който ще бъде „редуциран“ с определения в Постановлението размер, но впоследствие ще бъде увеличен с размера на задълженията на „С.**“ ЕООД към НАП. Отказано е и изготвянето на разпределение, поради невъзможност с оглед императивния характер на нормата на чл. 495, в която не е предвиден ред за изготвяне на разпределение в конкретната хипотеза.
Излага се, че постановените откази са незаконосъобразни. Изпълнителното производство е приключило за сумата на вземането, възложено вместо плащане, поради което ЧСИ следва служебно да вдигне запора, който вече е изпълнил целта си. Ако запорът продължи да съществува, то по смисъла на закона третото задължено лице би следвало да продължи да дължи плащане към съдебния изпълнител по запора, а не към новия кредитор, комуто е възложено вземането, иначе би нарушил действаща обезпечителна мярка. По този начин взаимно противоречащите си актове на съдебния изпълнител създават една нерешима конкуренция на права.
Излага се, че правният интерес на банката да иска вдигане на запора до размера на сумата, възложена вместо плащане, произтича от установената в разпоредбата на чл.32а от ЗОЗ конкуренция между стартиралите изпълнения. Изпълнението по ГПК, започнало пред ЧСИ, предхожда вписването на пристъпване към изпълнение от страна на банката, като при 2 отмяна на наложения запор, ПИБ АД би могла да събере вземането си от „Б.“ АД със способите, предвидени в закона.
Поддържа се, че отказа за изготвяне на разпределение е незаконосъобразен, тъй като условие за изготвяне и влизане в законна сила на Постановлението за възлагане на вземане вместо плащане, е извършването на разпределение, когато има множество кредитори. Ако разпределение не бъде извършено, а в същото време се приеме, че постановлението за възлагане е влязло в сила с постановяването му, то няма да бъдат отчетени привилегиите на всички присъединени взискатели и би се постигнал нежелан от закона правен резултат, а именно удовлетворяването на кредитори от по-заден ред, за сметка на обезпечени такива.
В настоящия случай е възложено заложено вземане, върху което е вписано и пристъпване към изпълнение от друг кредитор. ПИБ АД е привилегирован кредитор, който е пристъпил към изпълнение по реда на ЗОЗ върху възложеното за събиране вземане на длъжника „С.**“ ЕООД преди съдебният изпълнител да издаде постановлението за възлагане. ЧСИ М. е била уведомена за претенцията на банката върху това вземане с изрична молба от 24.02.2023г. – една седмица преди издаването на обжалвания акт.
Твърди се, че в случая банката е ощетена, предвид правните последици на постановлението за възлагане. Възлагането на вземане вместо плащане има гражданските последици на цесия вместо плащане или на принудителна цесия - чл.65 ал.3 от ЗЗД, като взискателят става притежател на вземането и го упражнява в това качество, като може да извършва и действия на разпореждане с вземането.
Твърди се, че с издаването на обжалвания акт ЧСИ дерогира действието на ЗОЗ.
Поддържа се, че преди да бъде извършено разпределение по реда на чл.495 вр. чл.460 от ГПК и взискателят, който иска възлагане да привнесе сумите, необходими за удовлетворяване на привилегированите кредитори, съдебният изпълнител не би могъл да издаде постановление за възлагане по реда на чл.510 от ГПК, респ. издаденото такова не би могло да влезе в законна сила, поради което и действията на ЧСИ, изразяващи се в отказ за извършване на разпределение, са неправилни и незаконосъобразни.
В срока за възражения не са постъпили такива от останалите страни в изп.дело.
Представени са мотиви на ЧСИ, като се сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна.
Съдът, като взе предвид изложеното, намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на съдебен контрол акт на ЧСИ. Съгласно чл.435 ал.1 от ГПК взискателят може да обжалва само отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468 ал. 4 и чл.485 от ГПК, спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. Изброяването на подлежащите на обжалване действия от взискателя е изчерпателно, като сред тях не са отказ за вдигане на наложен запор по изпълнително дело и отказ за извършване на разпределение, а и съгласно разясненията в т.10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпределението не представлява същинско изпълнително действие, тъй като то следва по време осъществяването на съответния изпълнителен способ, при който е осребрено имущество на длъжника и е получена сумата, предмет на разпределението.
Доколкото основните възражения в жалбата се отнасят до наличието на възможност за възлагане на заложено по ЗОЗ вземане на длъжника на друг взискател, а с Постановление изх.№ 914034/02.03.2023г. това е сторено, като със същото е приключено принудителното изпълнение върху възложеното вземане, то и това е подлежащият на обжалване акт на ЧСИ, като видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е подал жалба срещу това постановление, подлежаща на разглеждане в друго производство..
3
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК 831094393, подадена чрез пълномощник, срещу Отказ за вдигаие на запор и извършване на разпределеиие, обективиранн в съобшение с изх. № 19837/24.03.2023г. по изп. дело № 20228600400555 по описа на ЧСИ В.М., рег.№ 860 на КЧСИ, с район на действие СГС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - София, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4