Определение № 3790 от 23.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3790 гр. София, 23.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Мария Христова Касационно гражданско дело № 20248002104967 по описа за 2024 година

Производството е образувано по касационна жалба от Българската национална телевизия, чрез адвокат С. Н., срещу въззивно решение № 4490/25.07.2024г. постановено по в. гр. д. № 5981/2023г. на Софийски градски съд.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна Р. С. Ф. с писмен отговор, чрез адв. Н. П., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Твърди, че поставените от касатора въпроси са принципни, липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС и същите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване са посочени решения, които не са относими към процесния случай. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният съд е потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, с което 1 са уважени предявените от Р. С. Ф. срещу Българската национална телевизия (БНТ) искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед № ЧР-06-01-468/24.06.2020г. на Генералния директор на БНТ, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, считано от 02.07.2020г.; за възстановяване на Р. Ф. на заеманата преди уволнението длъжност „Изпълнителен продуцент“ в БНТ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и за осъждане на БНТ да плати на ищцата сумата 6 600 лева –обезщетение за оставането без работа за периода от м.07.2020г. до м.12.2020г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба от 27.07.2020г. до окончателното плащане.

За да постанови този резултат, съдът приел от фактическа страна следното: Страните са били в трудово правоотношение въз основа на безсрочен трудов договор № 4304/27.11.2002г., като ищцата Р. Ф. заемала длъжността „Изпълнителен продуцент“ в Дирекция „Програма БНТ 1“, Направление „Култура и образование“. Съществувалото между страните правоотношение било прекратено с оспорената Заповед № ЧР06-01-468/24.06.2020г. на Генералния директор на БНТ, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата. Заповедта била връчена на работника на 01.07.2020г.

Въззивният съд установил, че с решения по Протокол № 28 от проведено на 11.06.2020 г. заседание на УС на БНТ била извършена промяна в структурата и длъжностното щатно разписание на работодателя, считано от 22.06.2020г. Със същото били закрити няколко структурни звена: 1/ Направление „Чужди програми“ с обща численост 11 щатни бройки; 2/ Дирекция „Програма БНТ 1“ с обща численост 46 щатни бройки по основен щат и 4 щатни бройки по ПМС № 66/1996г. (общо 50 щ. бр.), в това число по длъжности: 1 щатна бройка за секретар; 24 щатни бройки за редактор; 2 щатни бройки за главен продуцент; 4 щатни бройки за делегиран продуцент; 15 щатни бройки за изпълнителен продуцент; 4 щатни бройки технически сътрудник по ПМС № 66/1996 г.; 3/ Дирекция „БНТ Свят и региони" с обща численост 10 щатни бройки по основен щат и 1 щатна бройка по ПМС № 66/1996 г.

(общо 11 щ. бр.), в това число по длъжности: директор 1 щатна бройка, секретар 1 щатна бройка, главен продуцент 2 щатни бройки, делегиран продуцент 1 щатна бройка, изпълнителен продуцент 2 щатни бройки, редактор 3 щатни бройки, технически сътрудник 1 щатна бройка по ПМС № 66.

На същото заседание било взето решение за създаване на структурно звено Дирекция „Програмно съдържание“ с обща численост от 58 щатни бройки по основен щат и 5 щатни бройки по ПМС № 66/1996 г., в това число по длъжности: директор 1 щатна бройка, заместник-директор 2 щатни бройки, секретар 1 щатна бройка, изпълнителен продуцент 15 щатни бройки, отговорен редактор 6 щатни бройки, редактор 24 щатни бройки, отговорен редактор-чужди програми 1 щатна бройка, редактор-чужди програми 4 щатни бройки, експерт- чужди програми 1 щатна бройка, организатор продукция-чужди програми 2 щатни бройки и технически сътрудник по ПМС № 66/1996 год. 5 щатни бройки. Съдът установил, че с решенията било извършено намаляване на общата численост на щатните бройки в БНТ от 1321 на 1312. С решението по т. 9 от същото заседание, Управителният съвет възложил на Генералния директор да издаде заповед за създаване на комисия за вътрешен подбор на 2 служителите за заемане на новосъздадените длъжности.

Въззивният съд установил, че съставът на комисията по подбор била определена със Заповед №РД-10-245/15.06.2020г. на Генералния директор на БНТ и на същата било възложено извършване на вътрешен подбор на служителите от дирекции „Програма БНТ 1“, „БНТ свят и региони“ и направление „Чужди програми“ за заемане на длъжностите в новосъздадената дирекция „Програмно съдържание". Със заповедта били определени и критериите за подбора: 1. квалификация на служителите; 2. начин на изпълнение на служебните задължения, справяне с поставените им задачи в трудовия процес съобразно годишната оценка за 2019 год., извършена съгласно Правила за оценяване на трудовото изпълнение на служителите в БНТ; 3. Изслушване мнението на прекия им ръководител.

Съдът констатирал, че подборът бил извършен с Протокол на Комисията, Приложение № 1 и Приложение № 2 към него, за служителите подлежащи на вътрешен подбор и преназначените на новите длъжности. Посочил, че при подбора били оценени 15 служители, изпълняващи длъжността „изпълнителен продуцент“, а не 17, каквато била общата щатна бройка за тази длъжност от двете дирекции. Установил, че след провеждането му, в новосъздадената Дирекция „Програмно съдържание“ на длъжността на ищцата „изпълнителен продуцент“ били преназначени служители, които според Приложение № 1 получили по-ниски общи оценки по критериите за подбор от страна на работодателя от общата оценка, получена от ищцата Р. Ф..

Въззивният съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетелка М. П. П.

(началник „Управление на човешките ресурси“ в Дирекция „Икономическа“ и член на комисията по подбор), от които приел за установено, че оценяването било извършено с крайна средно аритметична оценка по критериите: образование, годишно изпълнение на задачите и мнение на преките ръководители на служителите. Годишната оценка била усреднена от месечните оценки, които се правели на служителите в телевизията, като решаващо значение било отдадено на изпълнението на преките задължения на служителите, въз основа на дадените становища от преките им ръководители.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направил извод, че предвид установеното пълно закриване на две дирекции при ответника БНТ („Програма БНТ 1“, „БНТ свят и региони“) и създадената на тяхно място нова Дирекция „Програмно съдържание“, с длъжности, идентични на тези в закритите дирекции, е налице вътрешна реорганизация на предприятието, при която дейността на двете дирекции продължава да съществува, но обединена в дирекция „Програмно съдържание“. Съдът споделил изводите на първостепенния съд, че при извършеното преструктуриране в предприятието било извършено и намаляване на общия брой служители за длъжността „изпълнителен продуцент“, съществувала в двете обединени дирекции от 17 щатни бройки на 15 щатни бройки, което представлявало съкращаване на част от щатните бройки за длъжността.

Направил извод, че от доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод, че работодателят е оставил на работа служителите, които се справяли със задълженията си на длъжност „изпълнителен продуцент“ по-добре от ищцата, поради което заключил, че по делото не е установено, при условията на пълно и главно доказване, 3 законосъобразното упражняване на правото на подбор и приложение на критериите, установени с разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ.

Въззивният съд намерил за основателно и възражението на ищцата за допуснато нарушение на изискванията на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор. В тази връзка изложил съображения, че при уволнението на Р. Ф. работодателят е изискал сведения от ищцата за обстоятелствата по чл. 333 КТ само формално, доколкото декларацията за закрила по чл.333 от КТ била предоставена заедно със заповедта за прекратяване на договора на 24.06.2020г. Посочил, че по делото е установен факта, че ищцата страда от исхемична болест, което обстоятелство било посочено и в декларация по чл. 333 КТ, подадена до работодателя. С оглед на това направил извод, че по отношение на ищцата била приложима закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ и за законосъобразното уволнение било необходимо предварително разрешение от Инспекцията по труда. Приел, че неизпълнението на задължението на работодателя по чл. 1, ал. 2 от Наредба №5/87г., да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болести, посочени в ал. 1 от Наредбата, също представлява порок на процедурата по уволнение.

В заключение, съдът направил извод за незаконосъобразност на уволнението на ищцата и основателност на иска за неговата отмяна по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Основателността на този иск обусловила извода на съда за основателност на съединените с него искове за възстановяване на Р. Ф. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането без работа за срок от шест месеца след уволнението. Съдът намерил за неоснователно възражението за прихващане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ с изплатеното на служителя обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ, доколкото по делото не били представени доказателства за изплащането му.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и да вземе отношение към всички доводи, изложени от страните?; 2/ Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги приема за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това? Навел е довод за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №75/20.06.2016г. по т.д.№1608/2015г. и решение №65/30.07.2014г. по т.д.

№1656/2013г. на І т.о.; 3/ Следва ли съдът при мотивиране на крайния си извод да обсъди всички представени по делото доказателства и да обоснове на какво основание ги кредитира или не? Твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС в решение №112 по гр.д.№3356/2016г. на ІV г.о.; решение №44 по т.д.№1368/2018г. на І т.о.; решение №186 по гр.д.№4465/2014г. на ІV г.о.; решение №183 по т.д.№542/2018г. на І т.о.

Основанията за допускане на касационното обжалване са регламентирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Според нея и разясненията по приложението дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато касационното обжалване, е необходимо касаторът да е посочил точно и ясно въпросите, по които въззивният съд се е 4 произнесъл в решението си, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, и по отношение на които са налице предвидените в чл. 280 от ГПК допълнителни основания по чл. 280, ал. 1 т. 1 – т.3 ГПК. Същите следва да са от такова естество, че разглеждането им да доведе до промяна на крайния резултат по спора (ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС). Доколкото касационната инстанция е ограничена до конкретните касационни доводи, поставеният въпрос за приложението на чл.12 и чл.236 от ГПК следва да се разглежда в рамките на касационните оплаквания на касатора за допуснати нарушения, а именно: кои доказателства, доводи и възражения въведени във въззивното производство, представляващи част от предмета на въззивния спор, не са били разгледани от въззивния съд.