Решение № 170 от 08.05.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Пловдив, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20265001000117 по описа за 2026 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 351 от 12.12.2025 година, постановено по т. дело № 405/2024 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, са отхвърлени субективно съединените искове, предявени от И. Н. Н., ЕГН ********** и Д.

Н. М., ЕГН **********, двамата с адрес гр. ***, кв. „К.“ № 25, вх. Д, ет. 3, ап.

128, против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Студентски“, бул.

„Симеоновско шосе” №67А, за заплащане на обезщетения в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, по частични искове от общо по 150 000 лв., за претърпените болки и страдания в резултат на ПТП, станало на 23.05.2022г., при което е загинала тяхната баба Н.Д.Т., причинено от С.Ш.С. при управление на товарен автомобил „Мерцедес“, модел Спринтер 313 CDI с рег. № ***, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.11.2023г. /датата, на която е изтекъл предвиденият в чл. 496 от КЗ срок за плащане от застрахователя/, до окончателното изплащане на главниците.

1

Осъдени са И. Н. Н., ЕГН **********, и Д. Н. М., ЕГН **********, да заплатят на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, направените по делото разноски в размер на 1 750 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от адвокат С. Ч., процесуален представител на И. Н. Н. и Д. Н. М., с оплакване за неправилност. Оспорени са изводите на съда, че отношенията между ищците и тяхната баба не били изключителни, не надхвърляли обичайните отношения между такива родственици. Твърди се, че са игнорирани свидетелските показания на свидетелите Х.М. и М. Н., сочещи на изключителна връзка между бабата и нейните внуци. Показанията не били анализирани, доказателствата не били преценени и съпоставени едно с друго и липсвали конкретни изводи, от които да се разбере защо съдът смята, че отношенията между ищците и баба им не излизат извън обичайните такива. Не били взети предвид показанията на свидетелката Л. Н., че ищците са отгледани от своята баба, че дори като пълнолетни те не са прекъснали връзката си с нея, редовно са я посещавали, грижели се за стопанството и дори я приели да живее с тях, че реално цялото си свободно време като деца, а и след това те прекарвали с баба си. В жалбата се поддържа, че с доказателствата е установено, че не става дума за случайни и изолирани контакти по задължение, а за силна връзка, присъща по-скоро на отношенията родител – деца, надхвърляща обичайната връзка баба- внуци. Не били съобразени и доказателствата, че смъртта на Н.Т. се е отразила изключително негативно и тежко на ищците.

Искането е да се отмени решението и да се постанови ново по същество, с което да се уважат предявените искове, като се присъдят разноски на жалбоподателите, включително адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ЗК „Лев Инс“ АД с изразено становище за нейната неоснователност, с искане за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция. При условията на евентуалност, ако се уважи въззивната жалба, се иска от съда да се произнесе по направеното възражение за принос от пострадалата за настъпване на ПТП. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на оплакванията на жалбоподателите.

2

Пред въззивната инстанция не са направени нови доказателствени искания.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лица, имащи правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, а именно от ищците срещу решението, с което са отхвърлени предявените от тях искове. При подаването й е спазен предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По отношение на правилността на решението въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/. С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените от жалбоподателите оплаквания, подробно посочени по-горе. Те са свързани с неправилност и липса на мотиви за изводите на съда, че ищците не са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба Н.Д.Т..

Обстоятелствата, с които ищците обосновават материалноправната си легитимация, изложени в исковата молба, са следните:

Посочено е, че смъртта на тяхната баба е причинила на ищците огромни болки и страдания, че ще преживяват мъката от загубата през целия си живот, че са лишени от вниманието и подкрепата на един от най-скъпите си хора. Твърди се, че между тях е съществувала изключително силна емоционална връзка, обич и привързаност

- между баба и внуци. Тази връзка съществувала още от времето, когато били малки деца. Ищците живеели в едно домакинство с баба си, споделяли с нея всичко, което ги вълнува. В периода на израстването им тя била човекът, който ги подкрепял по всякакъв начин. Баба им била за тях пример за успял, уважаван и достоен човек. Те били в отлични отношения с нея, тя им помагала морално и била човекът, на когото можели да разчитат винаги. Ищците били заедно почти всеки ден, отношенията им били трайни и пълноценни. През 2021 година Н.Т.

3 заживяла при ищцата Д. М. в град ***, където се чувствала спокойна, обичана и обгрижвана. Тъй като животът на село й липсвал, тя се прибрала там, за да прекара остатъка от живота си, но ищците продължавали да поддържат с нея отношения на любов, обич и привързаност. Въпреки че била над 80 годишна, баба им била изключително жизнена, оправна и трудоспособна. Ищците редовно поддържали връзка с нея, посещавали я, за да я видят и евентуално да й помогнат в домакинството, като срещите им били изпълнени с обич и щастие. Смъртта на Н.Т. съкрушила ищците, причинени им били мъка и страдание, които не били преодолени и до момента, непрекъснато говорели за баба си, припомняли си случки от детството си, когато им четяла, учела ги на добро и зло, на чест и достойнство. Липсата на любимия човек, който полагал почти ежедневно грижи за ищците, била травмираща и им причинявала болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за такава родствена връзка.

Баба им им липсвала всеки ден, особено на семейни празници.

Със събраните по делото доказателства е установено, че Н.Д.Т. е баба на двамата ищци по бащина линия. От удостоверението за наследници / стр.

13/ е видно, че тя е била на навършени 85 години към датата на смъртта си – 21.06.2022 година, настъпила при ПТП. Ищцата Д. М. е била на 45 години, а ищецът И. Н. – на 43 години. Двамата са деца на Н. И. Н., син на Н.Т., починал на 04.02.1985 година, като Н.Т. има и дъщеря – Ж. Н..

Обстоятелствата, свързани с наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника ЗК „Лев Инс“ АД за автомобила, с който е причинено ПТП, при което е загинала Н.Т. – товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер 313 CDI с рег. № ***, управляван от С.Ш.С., са безспорни между страните. Безспорно е също, че вина за настъпването на ПТП има С.Ш.С.. По този въпрос и съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК съдът е обвързан от влязлата в сила присъда по НОХ дело № 322/2022 година на Окръжен съд – Ямбол, препис от която е приложен по делото.

С представените доказателства е установено, че двамата ищци са предявили пред ответника застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба Н.Т., които са заведени с вх. № 7459/01.08.2023 година. С писмо изх. № 4

7732/ 08.09.2023година адвокат Ч., пълномощник на ищците, е уведомен за отказа на застрахователя да им заплати обезщетение, поради липса на доказателства за особено близка връзка на ищците с тяхната баба и за действително претърпени вреди от смъртта й. При тези доказателства са налице предвидените в чл. 498, ал. 3 от КЗ предпоставки за разглеждане на предявените субективно съединени искове на двамата ищци от съда.

Във връзка с отношенията между ищците и тяхната починала баба и с начина, по който им се е отразила нейната смърт, по делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Л. Н., Х.М. и М. Н., разпитани в съдебно заседание на 06.06.2025 година и Ж. Н., разпитана в съдебно заседание на 02.10.2025 година. Всички свидетели са в близки отношения с ищците. Л. Н. е тяхна майка, Х.М. е съпруг на ищцата Д. М., М. Н. – дъщеря на ищеца И. Н. и Ж. Н. – тяхна леля, дъщеря на загиналата при ПТП Н.Т.. При преценка на техните показания съдът, с оглед задължението си по чл. 172 от ГПК, взема предвид възможната им заинтересованост и ги възприема, съпоставяйки ги помежду им и с останалите събрани доказателства, като съобразява фактите и обстоятелствата, изложени от самите ищци в исковата молба.

От показанията на майката на ищците Л. Н. се установява, че ищците като деца „почти“ са били отгледани от своята баба. Свидетелката уточнява, че тя и ищците, когато се били деца, са живеели в град ***. Свидетелката и родителите й работели, а ищците прекарвали при баба си на село / с. С./ ваканциите, ходели при нея, помагали й в отглеждането на животни. След като пораснали и започнали работа, ищците ходели и помагали, когато били свободни. Ищецът И. Н. имал една дъщеря, а ищцата Д. М. – три деца.

Посочила е, че в месеца те ходили при баба си най-много два пъти. Ищците много обичали баба си, която ги отгледала, тя също много ги обичала, живеела за тях. Свидетелката установява, че през 2020-2021 година Н.Т. се преместила да живее при ищцата Д. М. в жилището й в град *** и останала там около шест месеца, като причината била конфликт с дъщеря й. Л. Н. твърди, че свекърва й Н.Т. е живяла сама в къщата си в село С., била здрава, жизнена, работела в градината. Свидетелката отрича дъщерята на Н.Т. - Ж. Н., да е живяла заедно с нея в къщата на село и да я е посещавала често.От нейните показания се установява, че ищците много тежко са преживели смъртта на баба си, не били на себе си няколко месеца, не очаквали, че може да им се 5 случи нещо такова. 4-5 месеца след смъртта на Н.Т. починала и другата баба на ищците – майката на свидетелката, което било допълнителен удар за тях.

Ищците продължавали да говорят за баба си, липсвала им възможността да й отидат на гости, да заведат децата си при нея, ходели на гроба й в село С..

От показанията на свидетеката Л. Н. е видно, че тя е загубила съпруга си / бащата на ищците/, когато И. е бил на шест години, а Д. малко по-голяма.

След негова смърт свекър й и свекърва й помагали в отглеждането на децата.

Докато бил жив съпругът й, Н. гледала децата за по ден-два в жилището в град ***, когато се налагало родителите им да отсъстват. Родителите на свидетелката също помагали при отглеждането на децата, децата били оставяни и при тях, като те работели, а свекърва й работела сезонно на полето.

Свидетелката Ж. Н. депозира показания, че през 2019 година е заживяла с майка си в къщата в село С.. Преди това живеела в апартамента на родителите си в град ***, но апартаментът, в който живеели и децата на Д.

М. от първия й брак, бил прехвърлен от майка й на племенника й И. Н..

Свидетелката разбрала за сделката едва след сключването й през месец май 2019 година. Това била причината да се премести в къщата в село С.. Според свидетелката, връзката между ищците и тяхната баба била финансова, починалата Н.Т. им давала цялата си пенсия. Свидетелката Ж. Н. се грижела за майка си, пазарувала и й носела необходимите неща. След като апартаментът бил прехвърлен на И. Н., Д. М. започнала да иска пари от баба си, като ходела при нея в село С. със съпруга си . Тъй като на тях не им било удобно да пътуват всеки месец, по-удобно било майка й да се премести при внучката си в град ***. Малко след като отишла там през 2021 година, майка й искала да се върне в къщата си в село С.. Когато се върнала, казала, че по цял ден е била заключена в апартамента, тъй като ищцата и съпругът й били на работа, не познавала никого, била гладна, отоплявала се на електрическа печка, а била свикнала на дърва, искала да си тръгне, но нямала телефон, за да се обади. И. Н. я върнал на село, след като починалата изявила желание на това пред братовчед на свидетелката на погребението на техен близък. Майка й се прибрала в село С. мръсна, рошава и гладна, имала само 100 лева, а била взела пенсията си.