Решение № 4337 от 16.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4337 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330115735 по описа за 2025 година

Предявени са обективно евентуално съединени искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите, обективно кумулативно съединени с евентуални искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Ищецът К. Д. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ******, ул. „**********“ №**, ет. **, ап.**, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. В. М., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*********“ №**, ет. **, ап. **, моли съда да признае за нищожен по отношение на ответника „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ЖК „Изток“, бул. „Д-р Г. М. Димитров” № 16а, ет. 1, офис № 2, представлявано от З.

С. Р. в качеството на ******* и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д. Д. Д., сключения помежду им Договор № ******/*******г. за кредит, или при условията на евентуалност клаузата от него за дължимост на такса за разглеждане, и да го осъди да му заплати сумата от 210, 05 лева (107, 37 евро), подлежаща на връщане като недължимо платена по нищожния Договор № ******/*******г. за кредит, или при условията на евентуалност сумата от 186, 44 лева (95, 33 евро), подлежаща на връщане като недължимо платена по нищожната клауза за дължимост на такса за разглеждане от Договор за кредит № ******/*******г., ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.11.2025 г., до окончателното й изплащане.

1

Излагат се фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор № ******/*******г. за кредит, изменен с Анекс от ******* г., ответникът предоставил заем от 850, 00 лева на ищеца, който се ангажирал да го възстанови на първия с лихва при годишен лихвен процент 40, 97% и годишен процент на разходите от 50, 00%, както и да му заплати такса от 186, 44 лева за разглеждане, дължима се за допълнителна услуга по улеснена процедура за получаване на парични средства.

Заемателят престирал за погасяване на задълженията си, както следва: 850, 00 лева – главница, 23, 61 лева, и 186, 44 лева – такса за разглеждане.

Сочи, че кредитното правоотношение е недействително на основание чл. 22 от ЗПК, доколкото съдържанието му не удовлетворява изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и заобикаля това на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква, че в договора не фигурират условията за прилагане на лихвения процент и елементите, които участват при формиране на годишния процент на разходите по кредита, както и че последният не е действително прилаганият, тъй като при пресмятането му би следвало, но не е включена таксата за разглеждане.

При условията на евентуалност релевира, че клаузата за дължимостта й е нищожна поради противоречие на чл. 10а от ЗПК, накърняване на добрите нрави, неравноправност и заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил Отговор вх. № 16442/17.02.2026 г., с който ответникът признава сключването на кредитния контракт и получаването на твърдените от ищеца суми по него, но оспорва исковете като неоснователни с доводи, че лихвеният процент е фиксиран, което означава, че е непроменлив за целия срок на договора, че годишният процент на разходите е законосъобразно и правилно изчислен и че като компонент при пресмятането му е включена единствено възнаградителната лихва, но не и дължимата се такса за допълнителната незадължителна индивидуално уговорена услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с Писмено становище вх. № 35660/07.04.2026 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им от разстояние по електронен път Договор № ********/*********г. за кредит (л.

25), изменен с Анекси за допълнителна сума от *******г. (л. 26), от ******г. (л. 26) и от ******* г. (л. 27), и приложимите към него Общи условия (л. 27 – л. 34) ответникът, от една страна като „Кредитор”, предоставил на ищеца паричен заем от 350, 00 лева, увеличен с изброените анекси съответно на 600, 00 лева, 650, 00 лева и 850, 00 лева. Последният, от друга като „Кредитополучател”, предварително информиран за параметрите на сделката със 2

Стандартен европейски формуляр (л. 19 – л. 24), усвоил заемната сума и се ангажирал в срок до 24.03.2024 г. да я възстанови на първия и да му заплати според величината й лихва съответно от 11, 79 лева, 18, 80 лева, 19, 80 лева и 23, 61 лева при фиксиран годишен лихвен процент съответно от 40, 98%, 40, 94%, 40, 56% и 40, 90%, както и такса съответно от 89, 71 лева, 144, 11 лева, 153, 68 лева и 186, 44 лева за допълнителна незадължителна и изрично пожелана от клиента услуга за бързо разглеждане на искането му за кредит, включващо приоритетната и ускорената му обработка и отговор. Или следвало да престира общо съответно 451, 50 лева, 762, 01 лева, 823, 48 лева и 1 060, 05 лева при годишен процент на разходите съответно от 49, 60%, 49, 70%, 49, 40% и 50, 00%, при изчисляването на който таксата не била включена.

В отговора си ответното дружество признава, а и видно от приложеното от него Справка (л. 35), на 13.03.2024 г. ищецът е осъществил плащане по процесния кредит в размер на 1 060, 05 лева, с които е издължил същия изцяло, както следва: главница от 850, 00 лева, лихва от 23, 61 лева и такса за разглеждане от 186, 44 лева.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

Ищецът отправя срещу ответника процесуално допустими искове – установителни за прогласяване недействителността на сключен помежду им Договор № ******/*******г. или евентуално на клаузата от него за дължимост на такса за бързо разглеждане, и осъдителни за връщане на недължимо платената по него сума от 210, 05 лева (107, 37 евро) или евентуално сума от 186, 44 лева (95, 33 евро).

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се застъпва, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира.

Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Нормата на чл. 34 от ЗЗД задължава всяка от страните по признат за нищожен договор да върне на другата всичко, което е получила от нея. Касае се за частно проявление 3 на общия състав на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, който гласи, че получилият нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало такова, е длъжен да го върне.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай валидността на договора се оспорва с фактически довод за допуснати нарушения от изброените в чл. 22 от ЗПК – а именно неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и заобикаляне на това по чл. 19, ал. 4 от ЗПК от ЗПК, а при условията на евентуалност – на клаузата от него за дължимост на такса за бързо разглеждане като противоречаща на чл. 10а от ЗПК и на добрите нрави, неравноправна по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП и заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищцовата страна е да докаже както пороците, с които обосновава недействителността на договора, така и даването в изпълнение на същия на материалната ценност, за чието връщане претендира.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който транспонира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.

Чл. 10, ал. 1 от ЗПК повелява кредитната сделка да се оформи писмено на хартиен 4 или друг траен носител на ясен и разбираем език в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра, със следните реквизити, визирани в чл. 11, ал. 1 от ЗПК: датата и мястото на сключване (т. 1); вида на предоставения кредит (т. 2); името, единния граждански номер (личен номер или личен номер за чужденец), постоянния и настоящия адрес на потребителя (т. 3); името/наименованието, правноорганизационната форма, кода по БУЛСТАТ или ЕИК и адреса/седалището на кредитора (т. 4); данните по т. 3 за физически лица и по т. 4 за еднолични търговци и юридически лица – когато участва кредитен посредник (т. 5); договорния срок (т. 6); общия размер на кредита, който в §1, т. 3 от ДР на ЗПК е дефиниран като максималния размер (лимит) или общата предоставяна сума, както и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой – когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за такава или при свързани договори за кредит (т. 8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния, както и периодите, предпоставките и процедурите за промяната му (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а от ЗПК (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, с посочване на взетите предвид допускания по определения в Приложение № 1 към закона начин (т. 10); условията за издължаване, включително погасителен план с информация за размера, броя, периодичността и датите на погасителните вноски, последователността на разпределението им между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от договорното изпълнение, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания, посочващ дължимите такива, сроковете и условията за извършването им, разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и допълнителните разходи, когато е приложимо (т.