Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1619 от 18.06.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 799/2024
Вид
Определение № 1619
Подписан
18.06.2024
В сила
18.06.2024
Състав
Тотка Калчева, Мадлена Желева, Вероника Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1619 гр. София, 17.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Мадлена Желева Касационно търговско дело № 20248002900799 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „РИВА-ТТС“ ООД, гр. Стара Загора срещу решение № 447 от 18.12.2023 г. по в. т. д. № 646/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 206 от 21.06.2023 г. по т. д. № 109/2022 г. на Старозагорския окръжен съд, с което по иска на Б. Г. У. срещу „РИВА-ТТС“ ООД са отменени на основание чл. 74, ал.

1 ТЗ като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в ответното дружество, взети в протоколно решение от 14.03.2022 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 827/14.03.2022 г. и нотариално удостоверяване на съдържанието на документа с рег. №828, т. I, акт 63 от 14.03.2022 г. на нотариус Динко Господинов, рег. № 403 на НК и район на действие – Старозагорски районен съд, както следва: 1. за изключване на Б. Г. У. като съдружник в „РИВА-ТТС” ООД; 2. за освобождаване на Б. Г. У. като управител на дружеството; 3. за поемане на дружествените дялове на изключения съдружник от Траян Г. У. и 4. избиране на Траян Г. У. за управител на дружеството.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че съдът в нарушение на правилото на чл.

50 ГПК е връчил препис от исковата молба на адвокат, който не е бил надлежно упълномощен да представлява ответното дружество, и по този начин е ограничил правото на защита на дружеството. Сочи, че с оглед 1 посоченото процесуално нарушение съдът неправилно е отказал да допусне представените от ответника писмени доказателства и поисканите свидетелски показания, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Касаторът моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено.

Касационният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя въпроса „Задължен ли е съдът по чл. 12, чл. 154, ал. 1 и чл. 235 ГПК при формиране на правните си изводи и фактически констатации да обсъди всички доказателства, доводите и възраженията на страните и разпределението на доказателствената тежест?“ Излага доводи, че въведеният процесуален въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС – по гр. д. № 1416/2010 г., III г. о., гр. д. № 652/2011 г., II г. о., гр. д. № 241/2011 г., I г. о., гр. д. № 89/2012 г., IV г. о. и т. д. № 213/2012 г., II т. о. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради несъответствието му на събраните по делото доказателства.

Ответникът по касация Б. Г. У. изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

В обжалваното въззивно решение съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за неоснователни доводите на въззивника ответник за нередовно връчване на дружеството на исковата молба и приложените към нея доказателства. Изложил е съображения, че съдебните книжа са връчени на управителя на дружеството Траян Гаврилов на вписания в търговския регистър адрес на управление на търговеца на 15.04.2022 г. С оглед посоченото съдът е споделил извода на първоинстанционния съд, че подаденият от ответника по пощата на 10.05.2022 г. отговор на исковата молба е просрочен. Подчертал е, че именно това са съображенията му да откаже да допусне поисканите от въззивника ответник доказателства.

Решаващият състав на въззивния съд е изтъкнал, че ищецът не оспорва 2 факта, че е получил покана за проведеното на 14.03.2022 г. общо събрание на съдружниците и е заявил, че такава му е връчена на датата 28.02.2022 г. и той е присъствал лично на събранието. Въз основа на обективираните в нотариална покана покана за общото събрание, чиито решения са оспорени, и предупреждение за изключването на ищеца като съдружник в ответното дружество, въззивният съд е приел, че обявеният в поканата дневен ред включва само вземане на решение за изключване на съдружника Б. У. на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 - т. 3 ТЗ. Поради това е направил извод, че взетите на извънредното общо събрание на съдружниците в ответното дружество на 14.03.2022 г. решения по т. 2 – т. 4 не са включени в дневния ред на събранието, така както той е обявен в поканата до съдружника ищец, и са основателни твърденията на последния за незаконосъобразността им поради неспазване на реда за свикване на събранието по чл. 139, ал. 1, изр. 2 ТЗ.

На следващо място, съдът е счел за частично основателно и твърдението на ищеца за опорочаване на оспореното решение за изключване му като съдружник в дружеството поради неспазване на изискването на чл.

126, ал. 3 ТЗ, тъй като в една част предупреждението за изключване съдържа общи и неконкретизирани твърдения за нарушения на ищеца като дезинтересираност от дейността на дружеството, липса на интерес към финансовото състояние на дружеството, липса на принос за изпълнение на финансовите и други ангажименти на дружеството, липса на инициатива от страна на ищеца и непредприемането на каквито и да било действия с цел осъществяване на предмета на дейност на дружество и реализиране на приходи от него. Съдът е изтъкнал, че при тези общи формулировки на допуснатите нарушения не може да се изпълни предназначението на предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ – да укаже на съдружника, до който е отправено, кои са констатираните му нарушения и във връзка с кои конкретни нарушения ще се предприеме изключването.

В обжалваното решение обаче съдът е приел, че в предупреждението се сочат и конкретни действия и бездействия на ищеца, а именно: неизпълнение на решение на общото събрание на съдружниците, взето на 17.08.2021 г., съгласно което ищецът в качеството му на съдружник в ответното дружество е следвало до 31.12.2021 г. да заплати половината от сумата за данъци, такси и лихви към община Приморско; неплащането на разноски по поддръжката на 3 недвижимите имоти, собственост на дружеството, и по-специално на разходи за електроенергия и вода и възпрепятстване дейността на дружеството, изразяващо се в това, че ищецът е провалил подготвена сделка по отдаване под наем на целия недвижим имот, собственост на ответното дружество, находящ се в гр. Приморско. С оглед основаването на иска по чл. 74 ТЗ на твърдения, че ищецът не е извършил тези нарушения, въззивният съд е извършил преценка за осъществяването им въз основа на събраните по делото доказателства. Като е съобразил представените от ищеца платежни нареждания от 24.02.2022 г. за заплатени данъци, дължими от ответното дружество на Община Приморско за недвижим имот, собственост на дружеството, съдът е направил извод за опровергаване на соченото в предупреждението за изключване неизпълнение от ищеца на взетото от общото събрание на съдружниците решение от 17.08.2021 г. Изтъкнал е, че по делото ищецът е представил и писмени доказателства за заплатени през 2021 г. и 2022 г. разходи за ел. енергия и вода, начислени на ответното дружество.

Съдът е изложил и допълнителен аргумент, че по делото не е доказано на какво основание ищецът е следвало да заплаща разходи, начислени на самото дружество ответник, във връзка с имущество, собственост на дружеството.

Решаващият състав е направил заключение, че по делото не е установено и ищецът да е препятствал сключването на договор за наем с трето лице с предмет предоставянето на временното ползване на недвижим имот, собственост на дружеството. Изложил е, че съгласно събраните по делото гласни доказателства до сключването на такъв договор не се е стигнало, тъй като кандидат-наемателят е искал да бъде поставен басейн, но някои от собствениците на апартаменти в сградата са се противопоставили на това.

Същевременно е посочено, че дори и да беше установено визираното нарушение, то би съставлявало нарушение на ищеца в качеството му на управител, което не се обхваща от фактическия състав на чл. 126, ал. 3, т. 1 т. 3 ТЗ и не може да бъде основание за изключването му като съдружник.

По тези съображения съдът е формирал извод, че решението на общото събрание на съдружниците в ответното дружество от 14.03.2022 г. за изключване на ищеца като съдружник в ответното дружество е незаконосъобразно, а като последица от това са незаконосъобразни и останалите решения на органа на дружеството.

4

По поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуален въпрос е формирана задължителна и постоянна практика на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В константната практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.

236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд дължи обсъждане на всички допустими и относими доказателства, ангажирани по делото, при съобразяване въведената с чл. 154, ал. 1 от ГПК доказателствена тежест и допустимите според ГПК доказателствени средства. Съдът основава решението си на приетите за установени обстоятелства по делото; при спор относно фактите в мотивите към решението обосновава изводите си кои факти приема за осъществили се и кои не и въз основа на какви доказателства, извършвайки преценка на достоверността и доказателствената сила на всяко от доказателствата и съпоставяйки ги в тяхната взаимна връзка и зависимост. Процесуалният въпрос на касатора е въведен във връзка с доводи, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства относно участието на ищеца Б. У. в ремонта на собствена на дружеството сграда в гр. Приморско след възникналия в нея през месец май 2021 г. пожар и неправилно е приел за доказано твърдението на Б. У., че е съдействал на дружеството и е извършил ремонт на имота. Въззивното решение действително не обективира преценка от страна на решаващия състав на събраните по делото доказателства досежно осъществения ремонт и лицата, които са го извършили.

Неизвършване на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото в посочената част от решаващия състав е следствие от становището, че в писменото предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ са конкретизирани само три неизпълнения на задълженията на ищеца като съдружник в ответното дружество, между които не е неучастието му в посочения ремонт. По 5 отношение на неконкретизираните от фактическа страна нарушения съдът общо е счел, че е налице неспазване на изискването на чл. 126, ал. 3 ТЗ, съответно е основателно твърдението на ищеца за процесуална незаконосъобразност на оспореното решение и не е анализирал ангажираните доказателства за осъществяване на нарушения извън надлежно дефинираните от обективна страна. В решението на въззивния съд въобще не е формиран извод дали ищецът е участвал в посочения ремонт. Поради това доводите на касатора, в контекста на които е поставен процесуалният въпрос, не съответстват на решаващите аргументи на съда и не може да се приеме, че е налице отклонение на въззивния съд от задължителната и константна практика на ВКС по въпроса. Това изключва въведените основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка със заключението на съда за процесуална незаконосъобразност на оспореното решение на общото събрание на съдружниците в ответното ООД в частта досежно неконкретизираните в предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ нарушения касаторът не поставя въпрос, а правилността на това заключение не подлежи на контрол във фазата по селекция на касационните жалби.