Разпореждане № 4612 от 18.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4612 гр. Благоевград, 18.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.ка П. Гоцева като разгледа докладваното от И.ка П. Гоцева Частно гражданско дело № 20261210101760 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК.

Образувано е по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. В. П. с ЕГН: ********** от гр. П***, за сумите от 521,39 евро - главница; 53,28 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.01.2025г. до 03.03.2025г. и 65,69 евро – мораторна лихва за периода от 23.01.2025г. до 03.07.2026г., за които се твърди да са платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5165504 от 05.07.2024г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5165504 от 05.07.2024г. Иска се присъждане и на законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда - 03.07.2026г. до окончателното й погасяване, както и разноски за държавна такса /10,89 евро/ и юрисконсултско възнаграждение /25,56 евро/.

В заявлението не е посочено дали са извършвани плащания от длъжника по договора за паричен заем и ако има такива - в какъв размер са плащанията и кога са направени, както и към кои пера от дълга са отнесени същите, поради което с Разпореждане № 4142/03.07.2026г., постановено по делото, съдът е дал указания на заявителя да посочи има ли такива плащания. В предоставения му срок заявителят е подал молба вх.№ 17550/14.07.2026г., в която признава за извършвани плащания от длъжника в общ размер на 480,25 лв. (245,55 евро).

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Заявлението следва да бъде отхвърлено частично доколкото договорът за кредит съдържа неравноправни и като такива - нищожни клаузи, които влекат недействителност на целия договор.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК вменява задължение на съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за 1 съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В случая правата на заявителя се претендират от договор за потребителски кредит /договор за паричен заем/ между М. В. П. и „Изи Асет Мениджмънт“АД, като вземанията се претендират от заявителя по силата на договор за прехвърляне на вземания.

Следователно длъжникът се явява потребител по смисъла на ЗЗП, поради което заповедният съд следва да извърши проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

След самостоятелна преценка на представения договор за заем, настоящата инстанция намира, че от съдържанието му се обосновава извод за евентуална неравноправност на неговите клаузи. В договора за потребителски кредит е посочен размер на предоставената в заем сума – 1500 лева, годишен лихвен процент - 45,00 %, ГПР - 54,74 % и обща сума, дължима от заемателя 1744,37 лв. Договорено е задължение за предоставяне на обезпечение в 3дневен срок от сключване на договора, в която връзка е сключен и договор за поръчителство с „Файненшъл България“ ЕООД, с предвидено възнаграждение за поръчителя от 924,63 лева, плащането на което е включено в погасителната вноска.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1, т.9, 10, 11 и 12 и ал.2 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т.10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит, формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, а не само уговорените в него, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. В конкретния случай възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и съобразно 2 императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР. В съдържанието на процесния договор за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя, тъй като в същата не са включени общите разходи за потребителя, в т.ч. и възнаграждението за гаранта, което е пряко свързано с кредита. В случая е договорено да се заплаща възнаграждение за предоставеното обезпечение (гаранция) в размер на 924,63 лева, заедно с всички останали задължения по същия, което реално оскъпява договора за кредит със сума по-голяма от уговорената лихва за ползване на заетата сума.

При сключването на договора за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение под формата на гаранция, за което се дължи възнаграждение в размер около 61 % от отпуснатия кредит, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита. Това възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва, уговорено е в противоречие с принципите на справедливостта в гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Изхождайки от изложеното следва да се приеме, че е налице обоснована вероятност за наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и за неговата недействителност, поради което следва да се приложи нормата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК и да се откаже издаване на заповед за изпълнение.

Поради изложеното, съгл. чл. 23 от ЗПК, на връщане подлежи само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Предоставеният кредит по договора е 1500 лв. с еврова равностойност от 766,94 евро. Заявителят признава за извършено плащане от длъжника в размер на 480,25 лв. (245,55 евро), което следва да се отнесе за погасяване на главницата. Ето защо заповед за изпълнение следва да бъде издадена за разликата от 521,39 евро - непогасен остатък от главница, който се претендира със заявлението, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски по съразмерност (съобразно уважената част на заявлението) за 8,87 евро - държавна такса и 20,81 евро - юрисконсултско възнаграждение.

Заявлението следва да бъде отхвърлено в останалата част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 53,28 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.01.2025г. до 03.03.2025г. и 65,69 евро – мораторна лихва за периода от 23.01.2025г. до 03.07.2026г., и за разноските НАД уважения размер от 29,68 евро ДО претендирания размер от 36,45 евро.

На заявителя следва да се укаже, че на основание чл.415, ал.3 вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск за вземането си, за което е отказано издаване на заповед за изпълнение, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса.

Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок, страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.

Водим от горното и на основание чл.410 и чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. С***“, срещу длъжника М. В. П. с ЕГН:

********** от гр. П***, за следните суми:

- сумата от 521,39 евро /петстотин двадесет и едно евро и 39 евроцента/ - непогасен остатък от главница, платена от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5165504 от 05.07.2024г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5165504 от 05.07.2024г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението в съда - 03.07.2026г. до окончателното й погасяване;

- сумата от 29,68 евро /двадесет и девет евро и 68 евроцента/ - направени по делото разноски, от които 8,87 евро - платена държавна такса и 20,81 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за следните суми:

- сумата от 53,28 евро – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 22.01.2025г. до 03.03.2025г.;

- сумата от 65,69 евро – мораторна лихва за периода от 23.01.2025г. до 03.07.2026г., платени от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в изпълнение на договор за предоставяне на гаранция № 5165504 от 05.07.2024г. за погасяване на задължения на длъжника по сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД договор за паричен заем № 5165504 от 05.07.2024г.;

- разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за разликата над присъдения размер от 29,68 евро до пълния претендиран размер от 36,45 евро.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане може да предяви срещу длъжника осъдителен иск за вземането си за сумите, за които заявлението е отхвърлено, като довнесе дължимата държавна такса. При непредявяване на иска в посочения срок, заявителят не би могъл да се ползва от внесената в настоящото производство държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната му част може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Окръжен съд - Благоевград.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________ 4