Акт от 29.07.2019, Районен съд - Плевен

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.Плевен, 29.07.2019год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание на 01.07.2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 467 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл.8 от Закона за арендата в земеделието и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците Х.Л.Ч. и А.Л.Т., са предявили обективно и субективно съединени искове против ЕТ “Г.Т.”***, за заплащане на арендни вноски и лихви върху тях. Твърди се, че с Договор за аренда от 28.12.2015г. ищцата Х.Л.Ч. е отдала под аренда на ответника собствената си земеделска земя: Нива от 3,550дка в м.“***“, трета категория, съставляваща имот №098048 и Нива от 16,897дка в м.“***“, четвърта категория, съставляваща имот №119012, и двете в землището на ***.

Твърди се, че съгласно чл. 5 от Договора, ответникът се е задължил да заплаща арендна вноска в размер на 45лв. на декар годишно, или общо в размер на 920,12лв. годишно. Сочи се, че съгл. чл. 6 от Договора, срокът за издължаване на арендната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, т.е. - на 01.01.следващата календарна година. Ищцата сочи, че въпреки многократните искания и настоявания, ответникът не ѝ е заплатил дължимите арендни вноски, както следва: За стоп. 2016/2017година - 920,12лв., дължима към 01.01.2018г.; За стоп. 2017/2018г.- 920,12лв., дължима към 01.01.2019г.

Твърди се също, че с Договор за аренда от 28.12.2015г. ищецът А.Л.Т., е отдал под аренда на ответника собствената си земеделска земя - НИВА от 3,550дка в м.“***“, трета категория, съставляваща имот № 098021 в землището на ***. Съгласно чл. 5 от Договора, арендаторът се е задължил да заплаща на арендодателя арендна вноска в размер на 45лв. на декар годишно, като съгл.чл. 6, срокът за издължаване на арендната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, т.е. на 01.01. следващата календарна година. Сочи се, че въпреки многократните искания и настоявания, ответникът не е заплатил на този ищец дължимите арендни вноски: За стоп. 2016/2017година - 159,75лв., дължима към 01.01.2018г. и за стоп. 2017/2018г. - 159,75лв., дължима към 01.01.2019г. Ищците твърдят, че многократно уведомявали ответника, че дължимите и неизплатени от него суми следва да бъдат заплатени, но без резултат, че по подадена жалба в РП Плевен по преписка вх.№В-3159/2018г. по описа на РП Плевен, ответникът не отрекъл, че е сключил договор за аренда с ищците, както и факта, че не е платил, но въпреки това не е издължил сумите. Ищците сочат, че на ответника е връчено писмо с изх.№600/31.07.2018г., но плащане отново не постъпило.Молят съда да осъди ответника да им заплати следните суми: На Х.Л.Ч. - сумата от 1840,24лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 920,12лв. и за стоп. 2017/2018г. - 920,12лв.; сумата от 99,41лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2016/2017г. за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ и сумата 6,13лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/; На А.Л.Т. - сумата от 319,50лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 159,75лв. и за стоп. 2017/2018г. - 159,75лв., сумата от 17,29лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2016/2017г. за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ и сумата 1.07лв - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г.- за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г. /датата на подаване на исковата молба/. Претендират законната лихва от датата на завеждане на исковете до окончателното заплащане на сумите и разноски.

Ответникът взема становище по делото, възразява срещу твърденията на ищците, че не желае да им изплати дължимата рента и че са го търсили многократно. Заявява, че на адреса на фирмата си не е получавал писмена покана от ищците, и че винаги е бил там на разположение за да им плати. Твърди, че не дължи лихва поради незаинтересоваността на ищците и че няма противоправно поведение. Моли съда да отхвърли претенциите като недоказани и необосновани.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намери за установено следното:

Не се спори по делото, а и видно от представените Договор за аренда от 28.12.2015г.- с ищцата Ч., и Договор за аренда от 28.12.2015г. – с ищеца Т., между всеки един от ищците, като арендодатели, и ответника, като арендатор, са били налице арендни отношения, по силата на които ищците са отдали под аренда собствена земеделска земя в землището на с. Вълчитрън, общ. Пордим, за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2016г. Договорите обхващат процесните стоп. 2016/2017 година и стоп. 2017/2018г. година. Арендното плащане по договора с ищцата Ч. е в размер на 920.12лв. годишно, а за ищеца Т. – 834.74лв. годишно, като и в двата договора срокът за плащане е уговорен в чл. 6 - срокът за издължаване на арендната вноска е 90 дни след изтичане на стопанската година, т.е. - на 01.01. следващата календарна година. Ответникът по делото не сочи доказателства за заплащане на сумите по договорите за аренда, налице са доказателства, че за незаплащането на сумите за стоп. 2016/2017 година, е имало образувана преписка №В-3159/2018г. по описа на РП Плевен по жалба на ищцата Ч., приключила с отказ за образуване на наказателно производство, потвърден и от ОП Плевен, като в актовете е посочено, че се касае за гражданско-правни отношения. Представена е и покана за доброволно плащане от 29.05.2018г., от ищцата Ч. до ответника, за заплащане на арендната сума за стоп.

2016/2017година - 920,12лв., която е върната на 26.06.2018г. като непотърсена.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира, че предявените искове за главници са основателни и доказани, и като такива, следва да се уважат – безспорно е наличието на аренден договор между всеки един от ищците и ответника като арендатор. Съгласно чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове. Съгласно разпределената доказателствена тежест в процеса относно облигационни отношения, в тежест на ответника е да докаже наличието на плащане, каквото в случая не се доказва. Поради горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на осн. чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ сумите, както следва: на ищцата Х.Л.Ч. - сумата от общо 1840,24лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 920,12лв., и за стоп. 2017/2018г. - 920,12лв.; на ищеца А.Л.Т. - сумата от 319,50лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 159,75лв. и за стоп. 2017/2018г. - 159,75лв.

По претенциите за заплащане на мораторни лихви, съдът намира следното: Чл. 86 от ЗЗД сочи, че при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, поради което съдът намира, че при определени между страните дати на дължимост на всяко годишно арендно плащане – 01.01. на годината, следваща стопанската година, за която се дължи арендно плащане, по делото се доказа забава на ответника до датата на предявяване на исковете, следователно претендираната от ищците мораторна лихва се дължи в посочения от тях размер, изчислен с ел.калкулатор. Възражението на ответника, че неплащането на наемната цена е последица от проявената незаинтересованост на ищците, не почива на законово основание. В случая е приложима разпоредбата на чл. 68 б. „а“ от ЗЗД: при паричните задължения, каквито са процесните, изпълнението следва да се извърши в местожителството на кредитора, т. е. задълженията на арендатора са носими, а не търсими. В случая ответникът, като длъжник по задължението за плащане на парични суми, не е предложил изпълнение на арендните плащания за двете стопански години, възразил е за първата стопанска година само пред РП Плевен, че има проблеми с недобрата реколта, което обаче не само че не е доказано, а и е неотносимо към задължението му за плащане на договорена арендна сума. Арендаторът е могъл да изпълни задължението си чрез обичайния при тези договори способ за изпълнение - чрез пощенски паричен превод, а при евентуална забава на кредитора, е могъл да депозира сумата по сметка на арендодателя, с което да се освободи от последиците на забавата си съгласно чл. 97 ал. 1 от ЗЗД, но такива негови действия нито са твърдяни, нито доказани по делото. Поради гореизложеното, ответникът дължи претендираната от ищците мораторна лихва, както следва: на ищцата Х.Л.Ч. - сумата от 99,41лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2016/2017г. от 920,12лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г. и сумата 6,13лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 920,12лв., за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г.; на ищеца А.Л.Т. - сумата от 17,29лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2016/2017г. от 319,50лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г., и сумата 1.07лв - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 159,75лв., за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки един от ищците направените по делото разноски в размер, както следва: на ищцата Х.Л.Ч. -277,83лв., и на ищеца А.Л.Т. – 250,00лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, на Х.Л.Ч., с ЕГН **********,***, сумата от общо 1840,24лв., представляваща сбор от неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 920,12лв., и за стоп. 2017/2018г. - 920,12лв., по Договор за аренда от 28.12.2015г. за земеделска земя - Нива от 3,550дка в м.“***“, имот №098048, и Нива от 16,897дка в м.“***“, имот №119012, и двете в землището на с. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”,

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, на Х.Л.Ч., с ЕГН **********,***, сумата от общо 105,54лв., представляваща сбор от 99,41лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2016/2017г. от 920,12лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г. и 6,13лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 920,12лв., за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г.

ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 8 ал. 1 от Закона за арендата в земеделието, на А.Л.Т., с ЕГН **********, съд.адрес: ***.***, сумата от общо 319,50лв., представляваща неплатени арендни вноски за стоп. 2016/2017година - 159,75лв. и за стоп.

2017/2018г. - 159,75лв., по Договор за аренда от 28.12.2015г. за земеделска земя - Нива от 15 дка в м.“***“, имот №091011 и Нива от 3,550дка в м.“***“, имот №098021 в землището на с. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ, на осн. чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, на А.Л.Т., с

ЕГН **********, съд.адрес: ***.***, сумата от общо 18.36лв., представляваща сбор от 17,29лв. - лихва за забава върху арендната вноска за 2016/2017г. от 319,50лв., за периода 01.01.2018г. до 24.01.2019г., и 1.07лв - лихва за забава върху арендната вноска за 2017/2018г. от 159,75лв., за периода 01.01.2019г. до 24.01.2019г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Л.Ч., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 277.83лв.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК, ЕТ “Г.Т.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Т., с ЕГН **********, съд.адрес: ***.***, направените по делото разноски в размер на 250.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.