Решение № 960 от 18.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Пловдив, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300501299 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. А.- ** при РП – гр.Пловдив , от името на Прокуратура на РБ –гр.София против Решение с рег.№ 131/ 17.03.2025г. по гр.д.№ 66/ 2024г. по описа на РС-Асеновград, с което жалбоподателят е осъден да заплати на З. Д. Б., ЕГН ********** от гр. А., ул.“И*, сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания през периода на провеждане на наказателното производство – страх, срам, стрес, притеснения, загуба на сън и тегло, влошаване на здравословното му състояние, социална изолация, дължимо поради обвинение в извършване на престъпление - за това, че на 22.10.2022г. в гр. А** управлява моторно превозно средство - лек автомобил „**“ с рег. № *** след употреба на наркотично вещество – кокаин, установено по надлежния ред – престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, за което е бил оправдан, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 30.11.2023г. до окончателното й изплащане. Решението се обжалва с доводи за неправилност, нарушение на материалния закон и необоснованост, по съображенията: Според разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, на която съдът се е позовал, Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на досъдебното производство, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Възразява се за това, ме независимо от обективния характер на отговорност по ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже 1 кумулативното наличие на предпоставките на чл.2, ал.1 ЗОДОВ. С оглед наведените твърдения от ищеца за настъпили отрицателни последици в психичен и емоционален план, като са релевирани и данни, че същият страда от депресивно разстройство и се лекува амбулаторно в периодите, в които изпада в депресивно разстройство, в каквато връзка са представени медицински документи от ищеца и изискани такива, видно от които доказват наличието на психично заболяване от преди години и неговия обичаен ход на протичане, но не и неговото влошаване вследствие на повдигнатото обвинение и предаването му на съд.

Във връзка с поддържаните твърдения за това, че същият е спрял да изпълнява трудовите си задължения, се възразява, че липсват писмени доказателства за трудовата ангажираност на ищеца към визирания период, вкл. за трудовата му ангажираност във фирмата на бащата на ищеца и за общия им бизнес със св.В.Илиев, поради което няма как да се заключи , че липсата на право на ищеца да управлява автомобили състоянието, го е довело да преустанови работата си във въпросната фирма / общия бизнес/. По показанията на св.В.И., решението да го освободи било на баща му и не било вследствие на неработоспособността на ищеца.

Така се прави довод, че ангажираните с ИМ и тези събрани в хода на процеса доказателства, не установяват действително търпените вреди като пряк и непосредствен резултат от воденото срещу ищеца наказателно производство, както и не са доказани по безспорен начин търпените от ищеца неимуществени вреди по описания начин, така както е приел районният съд. В тази връзка се навежда и възражението, че не налице съобразяване с тълкуването по т.11 от ТР №3/ 2005г. на ОСГТК на ВКС в насока на това, че обезщетение за вреди е дължимо само при наличие на доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Възразява се , че районният съд е приел за доказани заявените вреди само въз основа на показанията на св.М.Д., съжителка на ищеца и майка на детето на ищеца. Във връзка с описаното състояние на ищеца се прави довод, че същият не е потърсил медицинска помощ с такава интензивност като твърдяната – ежемесечно, поради което не се установява твърдяното влошено здравословно състояние, поради което не е е доказана причинната връзка за влошеното здравословно състояние. Алтернативно се сочи, че в конкретния случай не се е установило ищецът да е търпял значителни или изключително тежки, извън обичайните, вредни последици, а по-скоро обратното-. Същите са с невисок интензитет спрямо критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД. Не се е установило също така да е имало някаква негативна обществена реакция спрямо обвиняемия, случаят не е придобил масов отзвук, от който ищецът да е публично компрометиран. Така се иска отмяна на обжалваното решение поради недоказаност на иска по основание, а алтернативно – намаляване на присъденото обезщетение по чл.52 ЗЗД според ППВС №4/ 1968г. , меродавната съдебна практика, вкл. на ЕСПЧ и икономическия стандарт в страната. На второ място оспорена е и претенцията за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в размер на 1310 лв- направени разноски по производството.

Не са ангажирани доказателства за реално направени разноски, за уговорено и реално заплатено възнаграждение.

2

Постъпил писмен отговор от въззиваемата страна от адв.М. П., АК-Пловдив, като пълномощник на ищеца З. Б. от гр.А**, изложени съображения, въз основа на които се оспорва основателността на жалбата, като се иска потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски за настоящата инстанция.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ от З. Д. Б. , ЕГН:********** против П. на РБ, гр. София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва от влизане в сила на присъда на 30.11.2023г. по образувано срещу него НОХД 528/ 2023г. , с която е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК п о образувано на 22.10.2022г срещу него бързо производство № 725/ 2022г. по описа на РУ на МВР- Асеновград, преобразувано впоследствие в досъдебно производство. На 10.05.2023г е била изготвена съдебна-химико-токсилогична експертиза , по заключението на която е не установило след взети проби от кръв и урина наличие на наркотични вещества. Независимо от това ищецът е бил привлечен като обвиняем за това, че на 22.10.2022г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества – кокаин. На 17.08.2023г срещу него е внесен обвинителен акт, след което постановена присъда на 30.11.2023г. по образувано срещу него НОХД 528/ 2023г. , с която е признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.3 НК .

За това, че наказателното производство е продължило повече от една година, в който ищецът изпитвал сериозни притеснения, безпокойство , страх и душевни страдания от изхода на наказателното производство, страдал от депресивно разстройство и се лекувал амбулаторно. След образуване на досъдебното производство състоянието му рязко се влошило след незаконосъобразните действия на държавните органи, извършените процесуално-следствени действия в досъдебното производство и в съдебното производство, които предизвикали безпокойство и притеснения, психически страдания от неизвестността за неговия изход, загубил доверие в правосъдната система, допускал , че макар и невинен може да бъде осъден. Спрял да изпълнява трудовите си задължения, станал нервен и избухлив, откъснал се от семейството си и престанал да общува с тях в резултат на конфликти и социална изолация. Отслабнал и имал безсъние в периода на наказателното производство.

Наличното депресивно разстройство се обострило до степен, която налагала почти ежемесечни посещения на лекар и предписване на успокоителна терапия с медикаменти – „****. След кратко подобрение последвало влошаване, след което на *** бил настанен за лечение в Клиника по психиатрия при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, изписан на *** в подобрено състояние, но без пълно възстановяване.

Ответникът е оспорил предявения иск по основание с възражението за липса на претърпени от ищеца неимуществени вреди, като същият е привлечен като обвиняем с постановление от 3

20.06.2023г., а не с образуване на бързото производство на 22.02.2022г. Ищецът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1 НК за държане на наркотични вещества – марихуана и кокаин, като е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено адм. наказание „глоба“ по НОХД № 7920/ 2014г. по описа на ПРС. Оспорено е наличието на причинна връзка между здравословното състояние на ищеца и воденото нак. производство, както и това, че е престанал да полага труд. Искът е оспорен и по размер поради противоречие на претендираното обезщетение с критерия по чл.52 ЗЗД.

По време на нак. производство е била взета възможно най-леката мярка на проц. принуда, която е действала от привличането му като обвиняем.

Безспорни са по делото обстоятелствата с оглед приобщеното НОХД № 528/ 2023г. по описа на АРС, че след образуваното на основание чл.356, ал.3 НПК на датата 22.10.2022г. бързо производство по разследването № 725/ 2022г. по описа на РУ на МВР – Асеновград за това, че при управление на МРС след употреба на наркотични вещества или техни аналози за престъпление по чл.343б, ал.3, е последвало постановление от 25.10.2022г. разследването е преминало по общия ред, като ищецът е бил привлечен като обвиняем от 20.06.2023г. за управление на лек автомобил след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено със съдебно химико-токсилогична експертиза от 10.05.2023г., като е била взета мярка за неотклонение „Подписка“. Обвинителният акт е внесен на *** в РС-Асеновград, по което е било образувано НОХД № 528/ 2023г. С постановената присъда №24/ 13.09.2023г. по посоченото НОХД № 528/ 2023г. ищецът е бил признат за невинен в това, че на 22.10.2022г. в гр.Асеновград е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“ след употреба на наркотични вещества – ** установено по надлежния ред – със химикотоксилогична експертиза от 10.05.2023г. на ВМА гр.София, поради което на основание чл.304 НПК го оправдава изцяло по така повдигнатото обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Постановеният акт на АРС е влязъл в сила след оттегляне на подаден протест по образувано внохд № 2261/2023г., прекратено на 30.11.2023г. Районният съд е приел наличието на първата хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ , а именно постановен против ищеца съдебен акт, с който същият е оправдан, обосноваващо извод за незаконност на повдигнатото обвинение и действията на длъжностните лица на Прокуратурата на РБ.

Обсъдени са възраженията на ответника относно наличието на осъществен съставът на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ въз основа на тълкувателна и друга съдебна практика на ВКС.

От разпитаната по делото св.М. Д., живееща на съпружески начала с ищеца и с преки впечатления от развоя на заявените събития и начина, по който се е отразило на ищеца, са потвърдени изложените в исковата молба обстоятелства, като е акцентирано на това, че след резултата от кръвната проба , който бил отрицателен, ищецът се почувствал щастлив, но впоследствие на два пъти отново угнетен и раздразнителен за това, че въпреки отрицателната проба му било повдигнато обвинение, а втори път-когато постановената присъда от РС била обжалвана. Наложило се да потърси специализирана помощ, след като било установено от психиатър, че ищецът не се подобрява, а се влошава , става все позатворен и по-депресиран, неспособен да се грижи за семейството си и да контактува с 4 хора.

Постъпил в стационар, а след неговото приключване се почувствал по-добре, със способност да управлява автомобил и това което прави, но пълно възстановяване не било настъпило. Ищецът работел от 2020г във фирмата на баща си, имал съвместна дейност и със св.В.И., но след случилото се не изпълнявал перфектно трудовите си задължения. Имал ***годишна възраст, за което пиел антидепресанти, което се влошило след като го спряли полицейските органи за проверка. Настъпило подобрение в състоянието му след като бил оправдан. На тези показания кореспондират и депозираните от св.В.И., ищецът към процесния момент бил активно работещ като управлявал материалните активи на фамилията му, на баща му, бил упълномощен да управлява семейния бизнес, отделно със свидетеля имали бизнес с фреш-барове до случката имали добри резултати и доходи от дейността, но след това изпаднал в състояние, в което не могъл да върши нищо, отразило се изключително негативно на общата им работа, до степен, че тази фирма преустановила работа. Б. се променил много избягвал срещи и контакти, а впоследствие не се и виждали, споделял , че държи на мнението на семейството си, чувствал се опетнен пред роднините.

Разпечатката съдържа 27 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/570baab7-b5aa-4c16-b7fa-2064613e6ee0