Решение № 233 от 18.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Ловеч, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА А. при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА А. Гражданско дело №

20254300100077 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр.с ЗПК.

Съдът е сезиран с искова молба от П. В. И. от гр.Т., чрез адв.А. Д.-САК, срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление в гр.С., п.к.1421, р-н „Лозенец“, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,,с ел.адрес www.tbibank.bg,представлявано от Валентин Ангелов Гълъбов,Александър Чавдаров Д.,Николай Георгиев Спасов и Лукас Турса, с посочено правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,вр.с чл.22,вр.с чл.11,ал.1,т.10 и чл.10,ал.1 от ЗПК,с цена на основния иск 40 541.46лв. и на евентуалния 6731.36лв.

Излага,че на 07.09.2022г. И. е сключила Договор за потребителски кредит с №7053341***,по силата на който й е отпусната в заем сумата 14 000лв.,за срок до 15.09.2027г.т.е.60м. Предоставили й и застраховки: „Bank пакет 3 сметка(bill)“-на стойност 599.42лв. и застраховка „Bank пакет 3 кредит +сметка(bill)- 6131.94лв. Така общият размер на кредита е 20 731.36лв. Съгласно чл.7.2.3 от договора, в случите,когато потребителят пожелае се сключва и застраховка или се присъединява към някоя от застрахователните програми,предлагани от кредитора,при условията на чл.19 от договора. Средствата за покриване на вноските за застраховка се превеждат директно по банковата сметка на застрахователя. Лихвеният процент по кредита е 30.39 и съгласно чл.9.2 се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата, на базата 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Така,с добавяне и на ГПР(34.54%) общата дължима от потребителя сума е 40 541.46лв. Неразделна част от договора е Погасителният план,съгласно чл.11,т.2 от Договора. Предвидени са 60 месечни вноски от по 675.69лв. всяка,като включва главница и лихва(т.е.вноските са анюитетни), като прогресивно тежестта на лихвата спада за сметка на вноската за главница.Падежът на задължението е 15-то число на месеца. Общо дължимата главница е 20 731.36лв.,а общо дължимата лихва е 19 810.10лв.

Общо дължимата по кредита сума е 40 541.46лв.

1

Към договора са приложени и документи,обосноваващи задължението за сключване на застраховка- Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователните програми, Сертификат №17053341***2011 за програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките и допълнителна медицинска услуга, Общи условия за застрахователните програми „Защита на кредита и „Защита на сметките“, Общи условия за ползване на допълнителна услуга „Второ медицинско мнение“,предоставена от Mediguide Internetions. Сочи,че е извършила плащания на общо 15 вноски.

Твърди, че ищецът има качеството на потребител по см.чл.9,ал.3 от ЗПК, тъй като при сключване договора е действала извън своята професионална или търговска дейност.Затова е приложим ЗПК.

Твърди,че договорът за потребителски кредит,е нищожен в частта по отношение посочения годишен процент на разходите(ГПР), на осн.чл.22,вр.с чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК.

Възразява,че застрахователната премия е следвало да бъде част от ГПР и да се включи при изчисляването му.Излага подробни съображения в подкрепа на това твърдение,като напомня,че застраховката представлява разход,който е следвало да бъде включен в ГПР.Неизпълнението на това изискване е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и това води до недействителност на договора на осн.чл.22 от ЗПК.

Нарушено е и императивното изискване на чл.19,ал.4 от ЗПК,вр.с §1,т.1 от ДР на ЗПК,размерът на ГПР да не надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Заключава, че уговорената застраховка представлява единствено скрито възнаграждение за кредитора. Позовава се на практика на СЕС.

Допълва ,че в договора не е посочено конкретно какви разходи са включени при формиране на ГПР. Счита,че изискването на чл.19,ал.1 от ЗПК е тези разходи да са уточнени и конкретно посочени. Само цифровото изражение на процента ГПР е недостатъчно и не е изпълнение на законовите изисквания.Тази неточност поставя потребителя в положение да не знае колко точно е оскъпяването на кредита му. Посочването в договора на несъответстващ на действителния размер на ГПР определя като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Затова смята,че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

При условията на евентуалност,в случай,че се отхвърли основният иск, моли да се разгледа и уважи иск с правно основание чл.22,вр.с чл.10,ал.1 от ЗПК,с твърдение,че клаузата на чл.7.2.3,вр.с чл.7,т.1 от договора е недействителна,в частта по отношение дължимата застрахователна премия.Твърди,че съставената във връзка със застраховката Декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити, предоставяни от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД и допълнителна услуга „Второ медицинско мнение,предоставена от Mediguide Internetions, е с шрифт,който е видимо по-малък от изисквания такъв-12.

По изложените съображения моли да се прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит с № 7053341***,сключен между П. В. И. и „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД, на основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД,във вр.с чл.22,чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

При условията на евентуалност моли да се прогласи за недействителна клаузата на чл.7.2.3,вр.с чл.7.1 от договора,поради противоречие с чл.22,вр.с чл.10,ал.1 от ЗПК, в частта по отношение дължимата застрахователна премия,тъй като условията за сключването й,описани в на 2 застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на потребителски кредити,предоставяни от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД и допълнителна услуга „Второ медицинско мнение,предоставена от Mediguide Internetions, е с шрифт,който по-малък от изисквания такъв- 12.

Моли ответникът да се осъди да заплати на пълномощника адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗАдв.с ДДС,като прилага доказателства за регистриране по този закон.Има доказателствени искания.

С Определение №142/12.02.2025г. и на основание чл.83,ал.2 от ГПК,съдът освободи ищеца от задължението да заплаща държана такса и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от ответника „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД с ЕИК 131134023,чрез юрисконсулт К.З..

Счита исковете за допустими, но неоснователни. Не споделя твърдението на ищеца за нищожност на договора за кредит поради нарушение на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК. Твърди,че нищожен по правилото на чл.22 от ЗПК ще бъде само договор,в който изобщо не е посочен ГПР,не и този,в който формално е посочен,но не съответства на действителния приложен в кредитното правоотношение.В случаите,когато ГПР надвишава установения в закона максимален размер по чл.19,ал.4 от ЗПК,приложение намира нормата на чл.19,ал.5 от същия,която сочи,че последицата е недействителност на самата клауза в договора. Не се съгласява и с твърдението на ищеца за необходимост в договора конкретно да се посочват кои разходи са включени при изчислението на ГПР-отделните компоненти.Представя алгоритъм за изчислението и твърди,че застраховките не следва да се включват при формиране на стойността на този компонент. В случай, че се включат, би бил 67.93%,като представя изчисления в двата варианта.

Смята за неоснователни заявените при условията на евентуалност твърдения за нищожност на клаузата за дължима застраховка на осн.чл.22,вр.с чл.10,ал.1 от ЗПК.Развива подробни съображения за незадължителния характер на този договорен ангажимент,поет от кредитополучателя единствено по негово желание, изразено конкретно при подписване на договора.Представя подробен анализ на сключените застраховки и заключава,че ако са били задължителни,то такова е следвало да бъде и задължението на кредитополучателя да я поддържа и да не може да я прекратява през времетраенето на договора за кредит.Позовава се на чл.10 от ОУ към Сертификат № 17053341***2022 за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити ,предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“,където е регламентирана възможността в първите 30 дни от сключване на застраховката,застрахованият да може да се откаже от нея,съотв.да се върне внесената от него сума.

Не се съгласява и с твърдението за неспазване на изискването за изписване на застрахователния договор в указания щрифт от 12. Сочи,че реквизитите на застрахователния договор са установени не в ЗПК,а в КЗ-чл.344 и сл. и там подобно изискване към застрахователния сертификат няма.Освен това възразява,че щрифтът е спазен,като текстът в посочения документ е ясен и разбираем, идентичен на този,в който е съставен и основният договор.В подкрепа на становищата си по иска се позовава на практика на СЕС.

По доказателствените искания не се противопоставя,но формулира свои въпроси.

Прилага справка за платените от кредитополучателя суми- общо 14 886.15лв., за погасяванията по кредитното правоотношение-на главница 6 226.37лв., на договорна лихва 8 502.67лв.и на 3 наказателна лихва- 157.11лв.

По изложените съображения моли да се отхвърлят исковете като неоснователни и недоказани.Моли в полза на банката да се присъди възнаграждение по чл.78 от ГПК.

Ищецът не се явява в съдебно заседание, пълномощникът й изразява писмено позицията си,като въвежда ново основание за нищожност на договора-нарушаване на нормата на чл.11,ал.1,т.20 от ЗПК по отношение възможността за отказ от договора и липсата на посочен дневен лихвен процент.

Съдът намира допълването с този твърдения за несвоевременно,с оглед настъпилата преклузия,поради което не следва да ги разглежда.

Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание.

По допустимостта.

Съдът приема,че предявените конститутивни искове-главен и евентуален, са допустими тъй като са предявени при съобразяване на ангажираните в оспорвания договор страни- кредитор и кредитополучател.

От събраните по делото доказателства,преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 07.09.2022г. между "ТИ БИ АЙ Банк"ЕАД- кредитор, и П. В. И.-кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит,за сумата 14 000лв., със срок на издължаване до 15.09.2027г. Падежът е 15-то число на месеца. Съгласно чл.9.1 от договора лихвеният процент е 30.39% и се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. В чл.9.4 е предвидено,че при просрочие кредитополучателят дължи лихва в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода за забавата.Годишният процент на разходите(ГПР-чл.10) е 34.54. В чл.7 е предвидено сключване на два вида застраховки- Застраховка BANK пакет 3 сметка в размер на 6731.36лв. и застраховка BANK пакет 3 кредит + сметка в размер на 599.42лв.В чл.7.3 е уговорено,че в случаите,когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към застрахователни програми,предлагани от кредитора при условията на чл.19,частта от средствата, предназначени за застраховката, се превежда от кредитора за сметка на потребителя,по сметката на застрахователя,за което потребителят дава изричното си съгласие.

Общият размер на кредита –главница и застраховки е 20 731.36лв.,а заедно с договорната лихва общата дължима сума е в размер на 40 541.46лв.

В договора е включен и Погасителният план,обективиращ горното.Общата дължима лихва е 19 810.10лв.

В чл.19 е предвидено,че сключването на застраховка не е задължително за потребителя,а единствено „по свое желание и усмотрение..може да сключи някоя от застраховките..“.

Договорът е подписан със саморъчни подписи на страните.

Ищецът представя вносни бележки(операционни бележки) за извършените от нея погасявания по кредита,без да уточнява размера им.