Решение № 3516 от 08.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3516 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20225330110264 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против Т. И. К., ЕГН **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1179,95 лева – главница по Договор за кредит № ***** г., сключен между ответника Т. И. К. и „Кредисимо“ ЕАД; 211,90 лева – договорна лихва за периода 31.07.2016 г. – 30.06.2017 г.; 551,13 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 31.07.2017 г. – 23.02.2021 г., които задължения на ответника са заплатени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от ***** г., които вземания са прехвърлени в полза на „АПС Бета България“ ЕООД с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед на изпълнение по чл. 410 ГПК в съда /***** г./ до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. по ч. гр. д. № ***** г., по описа на Районен съд – П., ***** граждански състав.

В исковата молба се твърди, че на дата ***** г. ответникът Т. И. К. е сключил Договор за кредит № ***** с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който ответникът получил сумата от 1179,95 лева, при фиксиран лихвен процент – 41,24 % и годишен процент на разходите – 50 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва, в срок до 30.06.2017 г. на 12 броя погасителни вноски, всяка по 154,65 лева. При забава в плащането на погасителна вноска ответникът дължал 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (с предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис) и Закона за потребителския кредит.

Ищецът поддържа, че е кредитор на ответника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г., с който са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „Кредисимо“ ЕАД по Договор за кредит № ***** г. Сочи се, че ответникът е уведомен за цесията с имейл от дата **** г. на посочената от него в договора електронна поща. В случай, че се приеме, че уведомяването на длъжника не е извършено надлежно, е направено искане да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с връчване на препис от исковата молба. Предвид неизпълнение от страна на ответника на задълженията по процесния договор за кредит, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № ***** г., по описа на Районен съд – Пловдив за горепосочените суми, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Поради това за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове за съществуване на вземането по реда на чл. 422 ГПК. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Т. И. К., чрез назначения особен представител адв. Н. П., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми, тъй като на дата ***** г. не е сключвал договор за кредит с „Кредисимо“ АД. Поддържа, че не е подписвал договор за кредит, общи условия към него, стандартен европейски формуляр, погасителен план към договора нито договори за поръчителство. Оспорва се наличието на облигационна връзка между цедента и ответника, тъй като не са спазени изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕП по отношение на договор за кредит с посочените в исковата молба параметри. Изтъква се, че липсват доказателства за получаване съгласието на потребителя за сключване на договор за кредит от разстояние, за положен електронен подпис от страна на ответника, както и за това, че кредитополучателят е потвърдил съдържанието на договора чрез изпратен от кредитора линк за потвърждение. Сочи се, че представеният от ищеца договор за кредит и общите условия към него са свалени от системата на кредитора и не носят подпис на потребителя. Твърди се, че не е налице документ, удостоверяващ предоставянето на заемната сума на ответника и същата не е усвоена от него. На следващо място се твърди, че договорът за кредит е недействителен на основанията, предвидени в чл. 22 ЗПК, както и поради наличие на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП, като се излагат подробни аргументи в тази насока. Оспорва се сключването и на договор за поръчителство, като в случай, че се приеме наличие на валиден договор за кредит, се излагат съображения за нищожност на клаузата за заплащане на възнаграждение на поръчителя. Наред с това се твърди, че ответникът не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. Направено е възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми за главница и лихва. Предвид изложените съображения се моли за отхвърляне на така предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от фактическа и правна 2 страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Видно от постъпилото ч. гр. д. № ***** г., по описа на Районен съд – П., ***** гр. с., същото е образувано по депозирано от „АПС Бета България“ ЕООД против Т. И.

К. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото исково производство, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** г. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания, като в законовия едномесечен срок са предявени настоящите искове (съобщение с указанията е получено от ищеца на ***** г., а исковата молба е входирана в съда на ***** г.). С оглед изложеното, исковите претенции са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

За да бъдат уважени предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало правоотношение по Договор за кредит № ***** г. между ответника и „Кредисимо“ ЕАД (с предходна правноорганизационна форма АД), при спазване на законовите изисквания, по което е предоставена твърдяната парична сума, която е усвоена от ответника. Следва да установи наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, като установи нейния размер за процесния период. По отношение на претенцията за мораторна лихва, следва да установи момента на изпадане на ответника в забава, както и размера на дължимото обезщетение. Ищецът следва да установи валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията. Предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, както и да докаже своите твърдения и възражения в писмения отговор, а при положително установяване на горепосочените факти следва да установи, че претендираните суми са заплатени в срок.

По делото са представени Общи условия за предоставяне на кредити, както и Договор за потребителски кредит № ***** г., в който е посочено, че е сключен между „Кредисимо“ АД и Т. И. К.. Представено е и Приложение № ** към Договор за потребителски кредит № ***** г., в което е отразено, че е общият размер на предоставения кредит е 1500 лева, срок на кредита – 12 месеца, 12 броя погасителни вноски по 154,65 лева всяка, при лихвен процент по кредита – 41,24 % и годишен процент на разходите – 50 %. Приложен е и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Представен е Договор за поръчителство от ***** г., сключен между „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както и Договор за предоставяне на поръчителство от ***** г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Т. И. К., ведно с Приложение № **към договора за предоставяне на поръчителство.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г., по силата на който „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството на цеденти, са прехвърлили на „АПС Бета България“ ЕООД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, сключени между 3

„Кредисимо“ ЕАД и физическите лица, в качеството им на кредитополучатели, индивидуализирани в Приложение № ** към договора.

Ищецът поддържа, че в качеството си на цесионер е кредитор на ответника за вземане по Договор за кредит № ***** г., сключен от разстояние между „Кредисимо“ ЕАД, в качеството на кредитор и Т. И. К., в качеството на кредитополучател. Предвид това приложим ще бъде редът за сключване, разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Ответникът своевременно е оспорил възникването на правоотношението, поради което за съда съществува задължение да обследва този въпрос. Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и в него не фигурира положен подпис (саморъчен или квалифициран електронен подпис), който по категоричен начин би могъл да идентифицира лицето – заемател. Самият договор за кредит представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Съобразно това, „електронен документ“ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма (в конкретния случай – текстови запис). Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е лицето – потребител. В настоящия случай липсва подпис на потребителя, както и каквато и да било друга уникална сигнатура, която би могла да свърже договора от ***** г. с ответника. В случай, че договорът бе подписан с усъвършенстван електронен подпис или квалифициран електронен подпис, то въпросът за лицето, автор на изявлението би получил категоричен отговор. В случай на налично подписване с универсален ел. подпис или неговия подвид – квалифициран ел. подпис, то би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия автор, доколкото по дефиниция тези видове ел. подпис оставят уникална сигнатура, свидетелстваща за лицето, което е автор на изявлението (в тази насока – Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І т. о.).

Предвид изложеното, съдът намира, че от приобщените по делото доказателствени материали не се установява между ответника Т. И. К. и „Кредисимо“ ЕАД да е възникнало по надлежен ред заемно правоотношение. При изрично оспорване от страна на ответника в отговора на исковата молба, че процесният договор е сключен, представянето само на копие от договора, което носи единствено подпис на представител на кредитора, не е достатъчно да установи възникването на кредитно правоотношение. Не се установяват и твърденията в исковата молба, че от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. Следва да се посочи, че ищецът не е ангажирал каквито и да било доказателства и доказателствени искания, с които да идентифицира лицето – заемател по договора за кредит. След като договорът не е подписан от ответника чрез универсален или квалифициран ел. подпис е необходимо ищецът да установи връзката между съответния генериран електронен документ и ответника. При разпределена от съда доказателствена тежест, съобразно която ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно заемно правоотношение между „Кредисимо“ ЕАД и Т. И. К., това не е сторено, поради което и само на това основание исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.