Решение № 1482 от 05.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100513024 по описа за 2024 година

С решение № 17024/19.09.2024 г., постановено по гр. д. № 64336/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 75 състав, са отхвърлени изцяло предявения от „Гранд логистик София“ ООД против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2691,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № **** от ПТП, реализирано на 18.06.2021 год.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Гранд логистик София“ ООД с доводи за неправилност. Твърди се, че в официален свидетелстващ документ, какъвто представлява протоколът за ПТП, съставен от органите на МВР, са установени щетите по МПС, участвали в ПТП, както и че водачът на виновното МПС е напуснал местопроизшествието. Поддържа се, че в изготвената и приета по делото без възражения автотехническа експертиза се посочва, че процесните вреди се намират в пряка и причинно-следствена връзка с ПТП от 18.06.2021 г., настъпило в гр. София.

Поддържа се, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното.

Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ответника – А. И. И..

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение изцяло и да уважи предявените от него искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника Гаранционен фонд, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона и събраните по делото доказателства. Твърди се, че протоколът за ПТП се ползва само с формална доказателствена сила относно авторството. Поддържа се, че ангажираните доказателства не са били достатъчни, за да се приеме, че е осъществен съставът на непозволеното увреждане. Твърди се, че протоколът за ПТП е с характер на официален 1 документ само за лично установеното от полицейските служители, но не и за механизма на ПТП. Твърди се, че изготвената по делото експертиза е работила само въз основа на протокола за ПТП, защото други доказателства не са събирани.

Въззиваемият моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице помагач на ответника А. И. И., с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Излага, че по делото правилно е прието, че не са ангажирани доказателства за ангажиране отговорността на ответника. Поддържа се, че товарният автомобил е в експлоатация над 7 години, поради което е вероятно всички щети по него да са съществували преди ПТП. Поддържа се, че протоколът за ПТП не установява обстоятелството, че вредите са причинени от процесното ПТП. От органите на МВР се установява единствено, че товарният автомобил е бил увреден. Поддържа се, че няма доказателства, че именно А. И. И. е бил водач на МПС, причинило ПТП. Твърди се, че от неправомерното поведение на водача на увредения автомобил е предизвикан процесният инцидент. Твърди се, че водачът на увредения автомобил не е положил необходимите грижи за опазване на имуществото на работодателя. Поддържа се, че няма доказателства, че ищецът е предприел действия по отстраняване на вредите. Твърди се, че дори искът да е основателен, то не се дължи обезщетение в претендирания завишен размер.

Третото лице-помагач моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, по следните съображения:

Предявени са от „Гранд логистик София“ ООД против Гаранционен фонд искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2691,60 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди причинени на лек автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № **** от ПТП, реализирано на 18.06.2021 год.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите – какъв е механизмът на настъпване на вредите, какъв е техния размер и дали ищецът е допринесъл за настъпването им.

По иска с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Делинквентът противоправно да е увредил ищеца;

2. Делинквентът да е причинил на ищеца имуществени вреди;

3. Причинно-следствена връзка между поведението на ищеца и настъпването на имуществените вреди;

4. Вината на причинителя на вредата, която се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД);

5. Деликтната отговорност на собственика/водача/ползвателв на процесното МПС да е следвало задължително да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, но да не е сключена такава;

По делото е представен Протокол за ПТП № 1790392 от 18.06.2021 г., съставен от 2 органите на МВР. При настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ – при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети); 2. които се съставят без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Представеният по делото е от вида на първите, „протокол за ПТП при материални щети“ – с посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, въз основа на данните, възприети непосредствено, поради което е годен да обстановката, при която се е случило застрахователното събитие, видимите следи и последици от него. Длъжностното лице е удостоверило, както факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, че е претърпяло ПТП, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. Начертана е схема на ПТП, а като причина е посочена – водачът на лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, реализира ПТП с паркирания, товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег.№ **** на бул. „Панчо Владигеров“ и срещу № 66 пред сградата на „Булгартрансгаз“ в гр. София, след което напуска мястото на пътнотранспортното произшествие. Документът обвързва съда и насрещната страна с материална доказателствена сила и служи като доказателство, че на 18.06.2021 г. около 20:00 часа, лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ **** се е намирал в гр. София на бул. „Панчо Владигеров“ срещу № 66 пред сградата на „Булгартрансгаз“, блъснат в паркирания, товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег.№ ****, че водачът му не се е намирал на мястото до автомобила, както и че товарният автомобил е бил с видими материални щети – по задна броня, задна лява товарна врата, задна дясна товарна врата, ляв стоп, ходова част и др., а лекият автомобил е бил с видими материални щети – предна броня, предна решетка, преден капак, ляв фар, десен фар, преден десен калник, преден ляв калник, теч и др. По отношение на тези факти протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.

Съгласно утвърдения образец с приложение 2 към чл. 4 от Наредба Із—41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд на протокол за ПТП при наличие на материални щети длъжностното лице удостоверява както извършени от него/пред него действия (установената по представените от участниците документи индивидуализация на лицата и автомобилите; индивидуализацията на представената пред длъжностното лице застрахователна полица; данните за извършените проби за наркотични вещества и алкохол, видими щети по автомобилите), така и обстоятелства, които не попадат в хипотезата на чл. 179 ГПК, а именно – „причини и условия за настъпване на ПТП“. Длъжностното лице не е очевидец на настъпване на събитието, поради което в частта относно механизма на събитието съставения от него протокол няма характер на официален и не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила, която да бъде оборена по реда на чл. 193 ГПК. Въз основа на официалното удостоверяване на релевантните за определяне на механизма факти в протокола за ПТП е изготвена експертиза, която да направи извод за точния механизъм на база данните за причинени щети.

Ищецът е изпратил покана до ответника за заплащане на първия на обезщетение заедно с приложени документи, въз основа на което ответникът е образувана щета № 21110171/23.06.2021 г. и с два броя описи изготвени на 22.06.2021 г. и на 29.07.2021 г. са констатирани следните увреждания: задна броня – средна част, подлежаща на подмяна с нова; ляв ъгъл на задната броня – нов; основа на задна броня – нова; врата задна лява – нова; ляв габарит – нов. Установени са и детайли, подлежащи на възстановяване чрез ремонт, а именно: облицовка на заден ляв панел – ремонт; лайсна на лява задна врата – ремонт. Освен това са констатирани увреждания със степен на ремонт 2 по задната престилка и по долната 3 част на задната лява колона (ДМБ), както и увреждане със степен на ремонт 1 на конзолата на долната панта на задната лява врата.

Въззивният съд кредитира на основание чл. 202 ГПК изготвеното заключение по съдебната автотехническа експертиза като компетентно изготвено, отговорило пълно и обосновано на зададените му въпроси и което не е оспорено по същество от страните. В заключението на вещото лице по САТЕ е възприет описания в протокола и уведомлението за щета механизъм, при който е възможно да се получат уврежданията на автомобила. Чрез констатациите на приетата в производството съдебно-автотехническа експертиза се установява, че механизмът на ПТП съответства на описания в подаденото заявление от застрахования, както и че причинените на автомобила щети са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

Въззивният съд приема, че въпреки липсата на преки и непосредствени възприятия на съставилия Протокол за ПТП № 1790392 от 18.06.2021 г. служител на МВР относно самия момент на удара, процесното пътнотранспортно произшествие, неговият механизъм и настъпилите от него вреди са установени при условията на пълно и главно доказване.

Действително, доколкото длъжностното лице не е очевидец на самото настъпване на инцидента, протоколът не доказва с обвързваща материална доказателствена сила непосредствено самото осъществяване на сблъсъка в момента на настъпването му, но като официален свидетелстващ документ той удостоверява с такава сила лично възприетите от органа на МВР обективни факти, установени при посещението на местопроизшествието – местонахождението на двата автомобила, наличието на съприкосновение помежду им, разположението им на пътя, видимите материални увреждания по лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, и по паркирания товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ****, както и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е напуснал местопроизшествието. Тези удостоверени от официалния документ факти се подкрепят и доизясняват от приетото заключение по съдебно-автотехническата експертиза, в което вещото лице, след анализ на описаните увреждания, схемата на ПТП и данните по щетата, е достигнало до категоричен извод, че именно описаният в протокола и в уведомлението механизъм е технически възможен и съответства напълно на характера, местоположението и взаимната съотносимост на щетите по двете МПС. Следователно, макар протоколът сам по себе си да не възпроизвежда преки възприятия за самия удар, в съвкупност с останалия доказателствен материал, и най-вече със специалните знания на вещото лице, той изгражда непротиворечива и логически завършена система от доказателства, от която по правилата на формалната логика и при съобразяване на обективните физични закономерности следва единственият възможен извод, а именно, че на 18.06.2021 г. около 20:00 часа в гр. София, на бул. „Панчо Владигеров“ срещу № 66, пред сградата на „Булгартрансгаз“, лек автомобил „Ауди А4“, с рег. № ****, при движение е ударил паркирания товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ****, при което са причинени установените материални щети по двете превозни средства, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с този контакт, след което водачът на лекия автомобил е напуснал мястото на произшествието. Ето защо възраженията срещу доказаността на вредите и срещу самото настъпване на ПТП се явяват неоснователни.