Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 30959 от 26.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 13725/2026
Вид
Определение № 30959
Подписан
26.08.2026
В сила
26.08.2026
Състав
ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Закон за енергетиката
  • чл.79,ал.1,пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30959 гр. София, 26.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20261110113725 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.

Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде изготвена след проверка на намиращите се у третото лице „Техем сървисис” ЕООД документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, поради което и искането за задължаване на третото лице помагач да представи посочените документи следва да бъде уважено. Следва да се допусне служебно от съда допълнителна задача, която да установи какво е реално потребеното количество ТЕ, при съобразяване с изравнителните сметки за периода.

Не следва да бъде назначавана ССчЕ на този етап от процеса.

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 11.04.2026г. от 11:25 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение. Ищецът и с препис от отговора на ответника.

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – „Техем сървисис” ЕООД с посочен в исковата молба адрес на управление.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Техем сървисис” ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.

ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба, като вещото лице да отговори и какъв е размерът на реално потребеното количество топлинна енергия за периода от 18.12.2023г. до 30.04.2025г., при депозит в размер на 300 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице В.Т.Т..

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след проверка на документите, намиращи се у третото лице „Техем сървисис” ЕООД, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.

Вещото лице да се уведоми след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, 2 ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. А. Н. с ЕГН: ********** за заплащане на сумите, както следва: сумата от 1.742,12 евро, представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж.к. *** ап, аб. № ***, за периода 01.05.2023г. до 30.04.2025г., ведно със законната лихва от 18.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, 163,44 евро - лихва за периода 15.09.2024 г. до 15.12.2025 г., а за дялово разпределение: 43,87 евро - главница за периода 05/2023 -04/2025 г., ведно със законната лихва от 18.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането и 8,07 евро-лихва за периода 16.07.2023 г. до 15.12.2025 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че искът е недопустим, тъй като между него и ищеца не е сключван договор за доставка на топлинна енергия. Оспорва твърдението, че спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, тъй като ищецът не е представил доказателства те да са били публикувани в един централен и един местен всекидневник, каквото е изискването. Ответникът моли съда, ако все пак приеме Общите условия за валидни, техните клаузи да бъдат обявени за нищожни и неравноправни съгласно Закона за защита на потребителите. Допълнителен аргумент за недопустимост е липсата на валиден договор за извършване на услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" за процесния период.

Посочено е, че представеният договор с фирма „Техем сървисис“ ЕООД датира от 20.03.2002 г., срокът му е изтекъл, не обхваща разглеждания период и не носи подписа на ответника. Освен това се изтъква, че ищецът претендира 3 една обща сума, без да е индивидуализирал исковете си по пера, което сериозно затруднява правото на защита на ответника, а липсата на предварително определено качество на услугата прави предмета на сделката неясен и съответно нищожен.

На следващо място, ответникът аргументира неоснователността на предявените искове, като прави възражение, че те са погасени по давност.

Твърди пълната липса на доказателства от страна на ищеца относно качеството на доставяната услуга, и по-конкретно – каква е била температурата на топлинната енергия и топлата вода за сградата. Сочи, че липсват и документи, които да удостоверят, че общият топломер е преминавал задължителните редовни проверки за изправност, като не са приложени протоколи за 72-часови изпитвания, акт за въвеждане в експлоатация на абонатната станция и доказателства за спазени междупроверочни метрологични интервали. Също така, Н. твърди, че кубатурата на жилището му е определена неправилно, което от своя страна е довело до напълно погрешно изчисляване на месечните сметки.

Относно финансовите претенции на ищеца, ответникът възразява, че за да бъде начислена мораторна лихва за забава от падежа на фактурите, Оспорва дължимостта на сумите за дялово разпределение, тъй като не било доказано нито как са били формирани тези суми, нито че са били реално заплатени от ищеца на третото лице помагач, за да възникне правото му да ги претендира от ответника.

В заключение, М. Н. оспорва истинността на всички доказателства, изхождащи от ищеца, и моли съда да отхвърли исковете като неоснователни, недоказани и давностно погасени, като претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК,вр.чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило 4 спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания, за което ищецът не сочи доказателства.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е срочно/.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5