Решение № 340 от 10.12.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Провадия, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100593 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК 831094393, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Цариградско шосе № 111П срещу С. М. И., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ******* иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумите, както следва: 4851,19лева, представляваща просрочена главница по Договор за банков кредит „Великден 2013“ № 014LD-R-002596/05.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението- 14.06.2018г., до окончателното погасяване на задължението; 1920,29лева, представляваща просрочена договорна лихва по т.4, раздел II от договора за периода 27.05.2013г. до 27.03.2018г.;

2825,11лева, представляваща просрочена наказателна лихва по т.10, раздел II от договора за периода 27.06.2013г. до 13.06.2018г. вкл., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 501/15.06.2018г. по ч.гр.д. № 743/2018г. по описа на ПРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На 05.04.2013г. между страните е сключен договор за банков кредит „Великден 2013“ № 014LDR-002596. По него на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 5000лева, усвоена на 05.04.2013г. по банков път по сметка на ответника открита в банката. Издължаването на кредита е следвало да стане в срок до 27.03.2018г., съгласно т.3, раздел I.

Договорена била годишна лихва от 6,7%. В случай на допуснато просрочие над 30дни за периода на отпускане на кредита до 27.03.2015г., банката имало право едностранно да промени лихвения процент прилагайки лихвата по т.4, б.в, като съответно се изменя погасителния план и размера на погасителната вноска съгласно новия лихвен процент. За тези промени банката уведомявала кредитополучателя чрез изпращане на новия погасителен план. Така за периода от 27.03.2015г. до 27.03.2016г. кредитополучателят дължал годишна лихва от 14.7907%.

Съгласно уговореното, ако кредитополучателят допусне просрочие над 30дни за 1 периода 27.03.2015-27.03.2016г., банката имала право едностранно да промени лихвения процент прилагайки лихвата по т.4, б.в, раздел I, като съответно се изменя погасителния план и размера на погасителната вноска съгласно новия лихвен процент. За тези промени банката уведомявала кредитополучателя чрез изпращане на новия погасителен план.

За периода след 27.03.2016г. банката прилагала ГЛП в размер на действащия към датата на начисляване БЛП на банката за лева увеличен с надбавка от 6 пункта. Към датата на сключване на договора, БЛП за лева бил 8.7907%.

ГПР към датата на сключване на договора бил 11.46%.

Издължаването на кредита се извършвало на вноски всеки месец, формирани като сбор от главница и лихва.

Плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоари се отнасяли в просрочие и олихвявали с договорения лихвен процент в т.4, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ падежа на съответната вноска, независимо че падежът е в неработен ден /т.10/.

Твърди се, че кредитът е в просрочие от 27.06.2013г., като са били платени вноски с падежи- 27.04, 27.05 и 27.06.2013г.

Твърди, че ответникът се явява неизправна страна по отношение задължението за плащане на погасителните вноски, въпреки настъпилия краен падеж.

За събиране на вземането си по кредита, ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч. гр.д. № 743/2018г. по описа на ПРС, срещу която ответникът подал възражение в срок. С това обосновава и правния си интерес от настоящия иск. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Искът се оспорва като неоснователен и погасен по давност.

Оспорва усвояването на кредита.

Твърди и да няма валидно изменение в лихвения процент, доколкото за тези промени по т. 4, б.в не е била уведомявана с изпращане, респ. получаване на нови погасителни планове.

Твърди и клаузите нат.4, б.а и б.б да са нищожни като неравноправни по см. на чл.

143, т.10, т.12 ЗЗП и чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и справедливостта. На същите основания оспорва като нищожни и визираните в т.4.8 ОУ, които оспорва и да е получавала, а и да се е запознавала с тях.

Оспорва дължимостта на лихвите за периода 27.04.2013-27.04.2016г., доколкото нямало валидни договорки за тях.

Прави възражение за изтекла погасителна давност касателно лихвите.

В съдебно заседание с писмено становище исковата молба се поддържа. Ответникът редовно уведомен не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа отговора и ангажира писмена защита по същество на спора.

С определение № 799/20.08.2024г. по реда на чл. 219 ГПК по делото е конституирано като трето лице помагач на ищеца „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК 200644029 частен правоприемник на кредитора касателно вземането предмет на настоящия спор. С писмено становище настоява за основателност на исковите претенции. Оспорва възраженията на ответника ОУ да нямат обвързваща за него сила, предвид че не е бил запознат с тяхното съдържание. Сочи, че договорът е сключен преди измененията на ЗПК с ДВ бр. № 35/2014г. в сила от 23.07.2014г., към който момент е нямало изискване на закона за подписване на ОУ от потребителя. С подписване на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат с ОУ и го приема. Оспорва и доводите в договора да са уговаряни 2 неравноправни клаузи. Твърди клаузите на чл. 4 да са индивидуално договорени, а увеличеният лихвен процент да се дължи на неизпълнението на ответника, което изключва договарянето да е в противоречие с добрите нрави. Оспорва да е изтекла погасителната давност относно лихвите с аргументи, че крайният срок на договора е 27.03.2018г., а заповедното производство е образувано на 13.06.2018г.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД.

Предмет на исковата претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор за банков кредит „Великден 2013“ № 014LD-R-002596/05.04.2013г., по който ищецът се позовава на настъпил крайният падеж за издължаването.

Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по Договор за банков кредит „Великден 2013“ № 014LD-R-002596/05.04.2013г.; дължимост на сумите за главница, договорни, наказателни лихви върху просрочена договорна лихва и то в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят и индивидуалното договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба, а по възражението за давност- обстоятелства водещи до прекъсване/спиране на давностния срок.

От представените по делото писмени доказателства се установява следното: На 05.04.2013г. между страните е бил сключен договор за банков кредит „Великден 2013“ № 014LD-R-002596/05.04.2013г. По него банката е предоставила на ответника в заем парична сума от 5000лева, за текущи нужди. Сумата е следвало да се усвои в срок до 15.04.2013г. по разплащателна сметка на заемателя, с краен срок за погасяване на кредита 27.03.2018г. В раздел II, чл. 4 е уговорена дължимата лихва и нейният размер за отделно подпериода на действие на договора. Съгласно чл.4, б. а, за ползвания кредит, кредитополучателят дължи за периода от усвояване на сумата до 27.03.2015г. годишна лихва в размер на 6,7%, като в случай на допусната забава по кредита над 30дни за периода, банката променя едностранно лихвения процент, прилагайки лихва в размер на действащия към датата на начисляване БЛП на банката в лева увеличен с надбавка от 6 пункта, който към датата на сключване на договора е 8,7907% годишно. Съответно едностранно се изменя и погасителният план чрез промяна в размера на месечната погасителна вноска съобразно новата лихва, за които промени кредитополучателят бива уведомен писмено. За периода 27.03.2015г.- 27.03.2016г. се дължи лихва по чл. 4, б. б в размер на 14,7907%, като в случай на допусната забава по кредита над 30дни за периода, банката променя едностранно лихвения процент, прилагайки лихва в размер на действащия към датата на начисляване БЛП на банката в лева увеличен с надбавка от 6 пункта, който към датата на сключване на договора е 8,7907% годишно /чл.4, б. в/. Съответно едностранно се изменя и погасителният план чрез промяна в размера на месечната погасителна вноска съобразно новата лихва, за които промени кредитополучателят бива уведомен писмено.

Към датата на сключване на договора ГПР е 11,46% и общо дължимата от кредитополучателя сума е 6498,26лева. Съгласно чл. 10 от същия раздел при забава в плащания поради недостиг на авоари по разплащателната сметка, дължимите плащания се отнасят в просрочие и върху тях се начислява договорната лихва по чл. 4 плюс наказателна 3 надбавка в размер на законната лихва, считано от деня следващ падежната дата на съответната вноска. Регламентирано е в тази хипотеза правото на банката да увеличи размера на лихвения процент по кредита, вкл. надбавката, както и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Изрично е разписано, че с подписване на договора, кредитополучателят декларира, че е запознат и са му представени ОУ на банката за кредити на физически лица и приема тяхното приложение. Като приложение към договора е и изготвен погасителен план, съдържащ падеж на всяка вноска, размер, каква част от нея е за главница и лихва, и остатъчен размер на задължението.

С договор за цесия от 08.06.2021г. ищецът е прехвърлил вземането по настоящия спор на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с което е било обосновано и привличането му в процеса като трето лице помагач, за избягване и противопоставяне на възражения за зле воден процес.

За установяване размера на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се установява, че сумата по кредита е била усвоена от ответника по разплащателната сметка посочена в сключения между страните договор и на която тя е титуляр. По договора са извършени три плащанияна 27.04, 27.05 и 27.06.2013г. на сумата от общо 198,14лева, с която са погасени изцяло първа и втора вноска с падежи 27.04 и 27.05.2013г. и частично трета- 1,38лева за договорна лихва от задължение цялото в размер на 27,99лева. Към 27.03.2018г. дължимата главница е в размер на 4851,19лева. Дължимата за периода 27.05.2013г.- 27.03.2018г. възнаградителна лихва е в размер на 1920,19лева, като до 29.07.2013г. лихвеният процент за нея е бил 6,7%, а след тази дата 14,7907%. Наказателната лихва за периода 27.06.2013г.- 13.06.2018г. е 2825,11лева и тя е начислявана за отделни периоди при различни лихвени проценти отразени в т.5 от заключението, предвид договорения начин на формирането й- размер на редовната лихва плюс законната лихва. В.лице е установило промяна в лихвения процент на редовната лихва- от 05.04.2013г. до 29.07.2013г. той е 6,7%, а от 30.07.2013г. до 26.03.2018г. той е 14,7907%, която промяна свързва с клауза от договора и промяната в размера на законната лихва. В резултат на тази промяна за периода е начислена лихва в повече от 618,86лева.