Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1023 от 02.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1075/2023
Вид
Решение № 1023
Подписан
02.10.2023
В сила
02.10.2023
Състав
Мариана Георгиева Карастанчева, Пламена Костадинова Георгиева Върбанова, Тихомир Руменов Рачев

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280,ал.3,т.1,предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 39, ал. 1 · Конституция на Република България

РЕШЕНИЕ

№ 1023 гр. Бургас, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100501075 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с № 16952/05.05.2023г. срещу Решение № 752/06.04.2023г. по гр.д.№ 4778/2023г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от въззивника-ищец М.

Д. У. против С. П. К. частичен иск за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 5000лева, частично предявена от сумата от 10 000 лева представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди-болки, страдания, засягане на личното и професионално му реноме, настъпили в резултат на изложени от ответницата неверни твърдения за ищеца в подадена до ОДМВР-Бургас жалба по повод на която е било образувано дисциплинарно производство против него, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото; присъдени са разноски в полза на ответната страна.

Във въззивната жалба се твърди, че така постановеното решение е немотивирано , тъй като БРС пропуснал да вземе предвид, че въззиваем ата К. е заявила неверни обстоятелства по отношение на У. пред дисциплинарнонаказващия орган, който разглежда административната преписка образувана срещу въззивника. Неверните твърдения са: че въззивникът У. е подписал договор за настаняване на нейния **** в „Хоспис Миладиноски“ и че работи в хосписа. Това е станало със Сведение № 251000-Т6302/26.07.2019г. по описа на ОД на МВР- Бургас. В това сведение ответницата изложила и лична позиция, че У. следва да бъде уволнен от работа и че уронва престижа на МВР .Т.е. К. е призовавала за уволнението на ищеца, въпреки че изложеното от нея е невярно и не отговаря на истината.

Неверните твърдения на К. са довели до доклад с мнение за дисциплинарно уволнение на У., но съдът пренебрегва това обстоятелство напълно. На второ място се изтъква, че в резултат на тези неверни твърдения пред дисциплинарно наказващия орган У. претърпял вреди. Бил е застрашен от уволнение, заради това, че дисциплинарно-наказващия орган е бил въведен в заблуда, че въззивни кът работи извън системата на МВР, представя се за мениджър на „Хоспис Миладиноски“, изготвя и подписва договори от името на хосписа, иска пари от 1 близки на пациенти и т.н. Всичко това е невярно, видно от събраните по делото доказателства, а У., както посочих, е бил заплашен от уволнение. Бил е с отнето лично оръжие, като неофициално му е било заявено, че ще бъде уволнен, заради провиненията в които е бил обвинен. Това допълнително го е стресирало и подтиснало. Загубил е съня и спокойствието си, ставал нощно време, разхождал се на пред-назад и не е можел да спи.

Изтъкнати са и са обсъдени доказателства за това, че на датата, на която е бил сключен договора за настаняване на ****а на въззиваемата К. в „Хоспис Миладиноски“, У. е бил на работа като служител на ОД на МВР.Обсъдена е съдебно-почеркова експертиза , установяваща, че подписът, който е положен под представения от въззиваемата К. договор към даденото от нея Сведение № 251000-16302/26.07.2019г. п о описа на ОД на МВР Бургас, не е на У.. Като свидетел по делото е разпитан д-р М., собственик и управител на „Хоспис Миладиноски“,който установява, че в неговия кабинет е бил подписан договора между него и К., като те двамата са били единствените. присъстващи в кабинета му.

Свидетелят посочи и че е предал подписан от него екземпляр на въззиваемата К.. От изложеното и от заключението на вещото лице, се налага извода, че ответната страна в лицето на К. съвсем съзнателно и целенасочено е заявила неистина пред административно наказващия орган и с ясно съзнание, че представения екземпляр от договор не носи подписа на У. е твърдяла, че именно У. го е подписал и е настоявала да бъде. Уволне.Отделно от това свид. Й. заявил, че той е заплатил за настаняването на ****а на К. в хосписа, а не тя.От показанията на този свидетел ставало ясно, че в деня на настаняването на **** му в хосписа.Въззивникът твърди, че от всички доказателства по делото следвал обоснован извод, че в резултат на заявените от К. неверни твърдения пред дисциплинарно наказващия орган ищецът претърпял вреди-бил е застрашен от уволнение, з а р а д и това, че дисциплинарно-наказващия орган е бил въведен в заблуда, че У. работи извън системата на МВР и се представя се за мениджър на „Хоспис Миладиноскиладиноеки“, изготвя и подписва договори от името на хосписа, иска пари от близки на пациенти и т.н. Ищецът бил с отнето лично оръжие, като неофициално му е било заявено, че ще бъде уволнен, заради провиненията в които е бил обвинен. Това допълнително го е стресирало и подтиснало, като за установяване размера на претърпените вреди били ангажирани доказателства –писмени и гласни. Моли за уважаване на въззивната жалба и за постановяване на решение, с което се отмени първоинстанционното решение и се уважи предявения иск; претендира разноски.

Постъпил е писмен отговор от С. П. К., с адрес: гр.***, ж.к.*** бл.**, вх.*, ет.*, an. **, чрез адв. Пешка Чернокожева и адв. Стоянка Димитрова от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. “Любен Каравелов“ № 5, вх. В, ет. 1, Адвокатска кантора, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.На първо място се сочи, че не било установено К. да е подавала жалба или сигнал срещу въззивника У..Представя се решение по гр.д. 4804/2022 г. по описа на БРС, обжалвано от К. и се твърди, че твърденията на М.

У. в двете съдебни производства/ по настоящето и по гр.д.№ 4804/2022г. на БРС/ за претърпени неимуществени вреди се изключвали взаимно, което също налагало извода за тяхната неоснователност.Отделно от това се сочи за невярно твърдението на въззивника, че поради жалба на ответницата било образувано дисциплинарно производство против него.По делото се установило, че срещу М. У. е водено дисциплинарно производство, образувано със Заповед УРИ-251з-3206/2019 г. на Директора на ОД на МВР - Бургас.

Извършена била проверка от назначена комисия от отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Бургас. С. К. дала сведения, защото такива са й били поискани от служители на ОДМВР - Бургас. Изпълнила е гражданския си дълг и е изразила свое лично мнение, което е в съответствие с правото й по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на РБ.Излагат се обстоятелства и се твърди, че изводите на Дисциплинарната комисия и нейните предложения н е били пряка последица от дадените сведения от ответницата К.. Последните не били решаващи за взетото решение за провеждане на дисциплинарно производство и за налагане на дисциплинарно наказание от директора на ОД на МВР - Бургас. В Сведение № 251000 16302/ 26.07.2019 г. по описа на ОД на МВР – Бургас г-жа К. описвала срещата си с непознат господин, който й е предоставил бланка за договор и й е обяснил условията в 2 хосписа. В сведението не се сочи име на господина, който не се е представил и който работещите в хосписа наричали „мениджъра“.В сведението на ответницата изрично било посочено, че на 21.07.2019 г. е срещнала бивш шофьор на хосписа, от когото разбрала с кое лице е била срещата й в хосписа. Следователно, ответницата е дала сведение за какво й е било разказано от въпросния бивш служител на хосписа и по никакъв начин не е ресъздала получената от него него информация като лично възприета от нея.Изнесените от С. К. факти били потвърдени и от други лица, дали сведения в хода на дисциплинарното производство; изразената от ответницата лична позиция представлявала израз на правото й на свободно изразяване и намира фактическо основание в личните й наблюдения, преживявания във връзка с настаняването на ****а й в хосписа и уреждане на административни и финансови въпроси във връзка с това, гражданската й позиция и морални ценности. Въззиваемата сочи съдебна практика, установяваща становището, че не е налице противоправно поведение при предоставяне на данни по искане на компетентен орган, какъвто бил и настоящия случай.

Въззиваемата доводи за това, че ищецът по делото не доказал твърденията си, че е бил с отнето оръжие, както и че му било заявено, че ще бъде уволнен; дори обаче тези му твърдения да са верни, то както посочихме вече, нито образуването на дисциплинарното производство, нито отнемането на лично оръжие, нито предупреждаването за уволнение от неясно кой, имали пряка връзка с поведение на С. К.. Съществен бил и фактът, че ищецът по делото не доказал да е претърпял неимуществени вреди, включително и стрес, потиснатост, безсъние, безпокойство.Освен това при даване на сведението от г-жа К. пред служители на ОДМВР същата не била запозната по какъв повод е повикана от тях, не била наясно, че срещу ищеца е образувано дисциплинарно производство.Твърдението на ищеца, че по време на сключване на договора и приемане в хосписа на ****а на ответницата е бил „на работното си място на територията на Бургас, обслужвана от Пето РУ - Бургас при ОДМВР - Бургас“ през целия интервал, посочен в графика, не се доказвало категорично от полагането на подпис от същия в ежедневната ведомост . Отделно от това в сведението на С. К. се сочело, че на 26.06.2019 г. е настанила ****а си в хосписа, но на следващия ден е имала среща с господина, който по- късно разбрала, че е служител на МВР. Следователно, договорът за настаняване на пациентът А. К. в хосписа е предоставен на г~жа К. на 27.06.2019 г.Неясна била връзката на изнесените твърдения (за пръв път в производството) в последен абзац на т. 3 от въззивната жалба с твърдението в исковата молба за подадена жалба от г-жа К., каквато всъщност не е подадена. Въззиваемата намира за неоснователно оплакването на въззивника, че съдът не е взел предвид събраните гласни доказателства-на св. М. и Й.,които не следвало да се ценят тъй като установявали обстоятелства относно настаняването на А. К. в хосписа в гр. Черноморец, а при твърдения на ищеца за извършено от ответницата противоправно деяние, изразяващо се в подаване на жалба до ОДМВР, послужила като основание за образуване на дисциплинарно производство, тези доказателства, включително и съдебната експертиза,били неотносими. Крайният извод на въззивницата е за това, че БРС правилно приел,че в дисциплинарната преписка липсват данни дали е била образувана проверка по сигнал или жалба от ответницата, както се твърди в исковата молба. Предвид това и установена липса на жалба от ответницата до ОДМВР Бургас, в която тя да е изложила неверни твърдения за ответника и която да е послужила като основание за образуване на дисциплинарно производство против него, съдът правилно е приел, че предявеният иск е неоснователен. По делото не били доказани здравословни проблеми с медицински документи и свидетелски показания. Споменатите от св. М. оплаквания на ищеца не се доказало да са в причинна връзка с каквото и да било поведение на доверителката ни.Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на адв.възнаграждение пред настоящата инстанция.Предявено е искане по чл.266, ал. 1 от ГПК-за приемане като доказателство решението по гр.д, № 4804/2022 г. на БРС, постановено на 20.03.2023 г. и обжалвано от М. У..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е 3 обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.