Определение № 4601 от 07.12.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4601 гр. Варна, 07.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.

Членове:

Мая Недкова мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20233100501707 по описа за 2023 година

Производството се развива след Определение № 827 от 27.11.2023г. на ВАпС, с което е отменено Определение № 3300/25.08.2023г. по в.ч.гр.дело № 1707/2023г. по описа на ОСВарна и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 52390/12.07.2023 г. подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б.

АК-Варна, против определение № 7779/27.06.2023 г. по гр. д. № 2532/2023 г. на ВРС, 9-ти състав, в частта му в която не е прието възражение вх.№ 43644/09.06.2023 г. по чл.414а ГПК, депозирано от „Енерго - Про Продажби“ АД, в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗАдв. и държавна такса по заповедното производство.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Правят се оплаквания, че въззивникът не е дал повод за завеждане на делотоподаване на заявление по чл. 410 от ГПК, поради което и не дължи разноски в общ размер на 425 лева. Твърди, че в качеството си на длъжник не е получавал покана за извънсъдебно уреждане на спора, като едва след получаването й би изпаднал в забава. Позовава се на Тълкувателно решение № 5/21.11.2019 г., по тълкувателно дело № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Прави се възражение за нарушение на принципа за добросъвестност, изведен в чл. 3 от ГПК, тъй като за дълг от 57 лева е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което налагало извод, че целта на производството била не толкова разрешаването на спора, колкото присъждането на разноски при предвидим за ищцовата страна положителен резултат от изхода на делото, което счита за недобросъвестно упражняване на правото на разноски по чл. 78 от ГПК.

Моли се за отмяна на определение № 7779/27.06.2023 г. по гр. д. № 2532/2023 г. на ВРС в обжалваната част и обезсилване на издадената заповед за изпълнение изцяло.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил писмен отговор от Н. Х. Н., чрез процесуалния му представител адв. Н. К., в който оспорва частната жалба като неоснователна, а наведените твърдения, като несъстоятелни. Излагат се подробни аргументи идентични с 1 направените в становището по чл. 414 А, ал. 3 от ГПК.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено определение № 7779/27.06.23 г. по гр. дело № 2532/2023 г. на ВРС.

Прави се възражение за прекомерност на претендираните от въззивника разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице, имащо правен интерес от обжалване и срещу определение, което попада в предметния обхват на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 414 А, ал. 1 от ГПК дава възможност на длъжника, който е изпълнил задължението си в срока по чл. 412, т. 8 от ГПК от връчването на заповедта за изпълнение, да възрази писмено срещу нея с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си. Към възражението си длъжникът следва да приложи доказателства за изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл. 414 А, ал. 2 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството. За да се ползва длъжникът от привилегията на закона, той следва да не е станал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал вземането.

В жалбата си въззивникът не оспорва, че сумата от 57 лева е получена от него при начална липса на основание. Ето защо същият е в забава от момента на разместване на имуществените блага и кредиторът може да иска връщането й веднага, ведно с разноските, които прави за да установи изискуемостта. Правилно съдът е приел, че поканата има отношение единствено по отношение на поставянето на длъжника в забава, без да влияе на изискуемостта на вземането, доколкото забавата и изискуемостта са два отделни правни института. Изискуемостта на дадено вземане обуславя възможността на кредитора да иска реално изпълнение, а забавата да се изпълни настъпва след получаването на покана и има отношение единствено за дължимостта на обезщетението за забава. При липсата на спор, че плащането е извършено след подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, т.е. длъжникът не е изпълнил задължението си да върне получената от него парична престация, при положение, че основанието за получаването й изначално няма, то с това си поведение е дал повод за съдебно упражняване на правото на кредитора да търси връщане на даденото от него.

По изложените по-горе съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Претендираният адвокатски хонорар от 400 лева е в минималния размер и като такъв се явява съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следователно възражението на въззивника за прекомерност на адвокатския хонорар следва да бъде оставено без уважение.

Предвид изхода на спора на въззивника не се следват разноски в настоящото производство.

Мотивиран от изложените съображения, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба входящ № 52390/12.07.2023 г. подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК: 103533691, чрез процесуалния му представител адв. Н. Б. АК-Варна, против определение № 7779/27.06.2023 г. по гр. д. № 2

2532/2023 г. на ВРС, 9-ти състав, в частта му в която не е прието възражение вх.№ 43644/09.06.2023 г. по чл.414 А от ГПК, депозирано от „Енерго - Про Продажби“ АД, в частта за разноските в общ размер на 425 лева, представляващи адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗАдв. и държавна такса по заповедното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3