Решение № 949 от 17.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 949 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Т. като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100500196 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. Л. А., чрез адв. Х., срещу решение № 17803/30.10.2023г., постановено по гр.д. 45099/2022г. по описа на СРС, 50-и състав, с което е отхвърлен искът й по чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците К. В. Г. и М. Б. С., че ищецът А. Л. А. е носител на правото на собственост върху реална част с площ от 217 кв.м от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Световрачене, одобрени със Заповед № РД-18-8/16.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес с. Световрачене, район Нови Искър, ул. „Кокиче“ с обща площ от 465 кв.м, защрихована в жълт цвят по т. 1-2-3-4-1 от комбинирана скица № 2 - Приложение № 3 от заключение на съдебна техническа експертиза с вх. № 125790/2023г. по описа на СРС, на л. 226 от преписката на гр.д. 45099/2022г. по описа на СРС, 50-и състав, която скица е неразделна част от обжалваното решение.

С въззивната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. СРС неправилно приел, че пространствените предели на правото на собственост на Л.А. – наследодател на ищеца, съответствали единствено на парцел XIX-462, който по следващия регулационен план от 1987г. съответствал на УПИ XIX-34, а не и на част от п а р ц е л XXIV-148,462,152, който по следващия регулационен план от 1987г.

1 съответствал на УПИ XXIV-34,35. СРС не съобразил, че по плана от 1966г. парцел XXIV-148,462,152 бил отреден за три имота, единият от които на Л.А.. В протокола за оценка на придаваеми се по регулация недвижими имоти от 01.02.1968г., с който Комисията по чл. 85 ППЗИНМ (отм.) оценила придаваемите и отчуждени по регулация маломерни места, в т. 7 от документа – дворно място от 20 кв.м по 1.50 лева за 1 кв.м, се понасяли за улична тегоба на собствениците на парцел XXIV, които били Л.И., И.Ц. и Л.А., които следвало да заплатят на собственика на имот № 147 – Л.К.М., горната сума от 30 лева. Следователно по плана от 1966г. собственици на парцел XXIV-148,462,152 били Л.И., И.Ц. и Л.А.. Нямало отчуждаване на 220 кв.м, а частта от имот № 42, останала извън парцел XIX-462, била включена като основа на парцел XXIV-148,462,152, тъй като останала маломерна и не можела да образува самостоятелен парцел. Парцел XXIV-148,462,152, кв. 11 по отменения РП от 1966г., с площ от 758 кв.м не бил изцяло идентичен с УПИ XXIV-34,35, кв. 11, по действащия РП от 1987г., с площ от 840 кв.м. Площта им на съвпадение била около 730 кв.м.

Последното означавало, че отчуждителното действие на регулацията за парцел XXIV-148,462,152, кв. 11 по отменения РП от 1966г. не било отпаднало, тъй като новият план от 1987г. създал нови имоти №№ 34 и 35, за които парцелът бил отреден, чиито граници били различни от тези по плана от 1966г. По новата регулация с отчуждително действие от 1987г. собствеността била предоставена на Л.А. – имот пл.

№ 34 и на М.К. – имот пл.№ 35. Ето защо УПИ XXIV-34,35, кв. 11, по действащия РП от 1987г., с площ от 840 кв.м., бил собственост на ищеца, като наследник на Л.А. и на наследниците на М.К.. Ищецът А. Л. А. се легитимирала като собственик на процесната реална част на основание регулация по силата на наследствено правоприемство от Л.А. по н.а. за продажба на недвижим имот № 90, т. XXV, дело № 4552/28.12.1960г. на I нотариус при СНС и н.а. за собственост върху недвижим имот, придобит по регулация № 183, т. V, дело № 1017/08.06.1962г. на III нотариус при СНС, като спорната реална част била част от сегашния имот с пл. № 34, съответно УПИ XXIV-34,35, кв. 11, която част ответниците не придобили нито от праводателя си– несобственик, нито по давност. Излага подробни съображения. В условията на евентуалност твърди собственост на основание придобивна давност. По изложените мотиви моли въззивният съд да отмени решението на СРС, а вместо това да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответниците К. В. Г. и М. Б. С. не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба. В хода на въззивното производство оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че по делото било установено, че планът от 1987г., с който било предвидено отреждането на съсобствения парцел XXIV-34,35, кв.

11, бил неприложен. Не била налице хипотеза на присъединяване към съседен имот при първоначално урегулиране на територията, а последваща регулация, налице били 2 ограниченията по чл. 200 ЗУТ, респ. чл. 59 ЗТСУ (отм.). Позовават се на съдебна практика, застъпена в Решение № 67/16.06.2017г. по гр.д. № 3533/2016г. II г.о. на ВКС, Решение № 102/30.05.2016г. по гр.д. № 5728/2015г. Iг.о. на ВКС. Спорната част била незастроена и неоградена, своене на същата от ищеца не било установено. Излагат подробни съображения в тази връзка. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът А. Л. А. излага, че с покупкопродажба, обективирана в нотариален акт № 90, том 25, дело № 4552/28.12.1960г., наследодателят й Л.А.А. придобил от прехвърлителката Й.Х..А. ¼ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот – парцел XIV-194, кв. 11 по плана на с.

Световрачене, с площ от 3 340 кв.м. По силата на нотариален акт № 89, том 25, дело № 4551/28.12.1960г. И.Ц.Ц. също придобил от Й.А. ¼ ид.ч. от правото на собственост върху имота. С тези две разпореждания Й.А. изцяло се разпоредила с притежаваното от нея право на собственост. Останалата ½ ид.ч. се притежавала от сестра й В.Х.Т., която се легитимирала с нотариален акт № 139, том 3, дело № 284/07.04.1959г. С договор от 10.03.1962г. с нотариална заверка на подписите съсобствениците извършили доброволна делба на общия имот XIV-194, като В.Т. получила парцели XIV и XXII, с обща площ 1 622 кв.м, И.Ц. – XXI с площ от 859 кв.м, а Л.А. – парцел ХХ с площ 859 кв.м, с посочени в документа съседи. Впоследствие бащата на ищеца Л.А. придобил по регулация 22 кв.м от мястото на Р.К.М. и 90 кв.м от СГНС, придадени към собствения му парцел ХХ, кв. 11. Сметките били платени, а регулацията приложена, а баща й се снабдил с нотариален акт № 183, том 5, дело № 1017/08.06.1962г. По новия план от 1966г. имотът на Л.А. съставлявал парцел XIX-462, кв. 11 с площ от 679 кв.м и част от новообразуван парцел XXIV, отреден за имоти пл.

№№ 148, 462 и 152 с обща площ 758 кв.м. Към последния парцел се придавали 70 кв.м от имот № 147 на Л.М., а 20 кв.м били предвидени като улична тегоба за собствениците. Сметките не били уредени, предвид на което регулацията се считала неприложена, но баща й Л.А. установил владение на придадената част и съседите преместили оградите на имотите си по новата регулация. Със сега действащия регулационен план от 1987г. имотът на Л.А. представлявал пл. № 34, с площ от 1 030 кв.м, попадащ в парцел XIX-34 с площ от 680 кв.м и в парцел XXIV- 34,35, целият с 3 площ от 840 кв.м, с площ на частта на Апостолов 350 кв.м (пл.№ 34) и в тези имотни граници наследодателят й, а след смъртта му – ищецът, владели имота. Останалата част от парцел XXIV- 34,35 била собственост на И.Ц., а към момента – на бившата му съпруга М.С.Ц. (пл.№ 35). В началото на 2022г. ищецът узнала, че наследниците на Й.Х..А., които поради горните факти не притежавали право на собственост, продали на ответниците имот с идентификатор ***. Последният бил заснет по начин, че „застъпил“ 217 кв.м от имота на ищеца с пл. № 34. От тях 108 кв.м били заградени към имота на ищеца, а останалите 109 кв.м не били заградени, тъй като ул. „Кокиче“ била тясна и имало необходимост да се осигури място за тежкотоварни автомобили за разтоварване на дърва и др. Ищецът твърди, че била носител на правото на собственост върху спорните 217 кв.м по силата на наследствено правоприемство от своя баща Л.А., както и на уреждане на сметки по регулация, евентуално – изтекла в полза на наследодателя й придобивна давност на владяната реална част. Позовава се на чл. 137, ал. 1 ЗТСУ, чл. 134 ЗТСУ (отм.). Моли съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че е носител на правото на собственост на посочените основания върху спорната площ, която посочва в приложена скица.

С депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответниците К. В. Г. и М. Б. С., чрез адв. Г., оспорват иска. Оспорват твърденията в исковата молба за придобиване на спорната част по давност, регулацията от 1987г. не била приложена, респ. не били приложени регулационните предвиждания, с които имотът на Й.А. с пл. № 152 по плана от 1966г. бил заличен, а на негово място предвидени новите имоти №№ 34 и 35, както и новото предвиждане на парцел XXIV-34,35. Изменението било осъществено служебно, без знанието на собствениците.

Същото целяло промени в уличната регулация на дворовете, която да ги направи достъпни до съвременната пътна мрежа и комуникация, но не повлияло поведението на тогавашните съседи Л. и Й. по никакъв начин, още по-малко да отпочнат завладяване на нови съседски територии. Молят искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот от 07.04.1959г., издаден на основание обстоятелствена проверка № 139, том III, дело № 284/1959г. на III нотариус при СНС, с който В.Х.Т. – домакиня от с. Световрачене, била призната за носител на правото на собственост по давностно владение, наследство и делба на ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 3 245 кв.м, за което е отреден парцел XIV, кв. 11 по плана на с. Световрачене – София, целият парцел с площ от 3 340 кв.м, с неуредени регулационни сметки за придаваемите 95 кв.м, при съседи Т.Р., Р.К., И.Г.в и С.Х.Л..

От съдържанието на представения по делото договор от 15.08.1960г. относно покупко-продажба на недвижим имот – парцел, с характер на предварителен такъв, се установява, че Й.Х..А. – жител на с. Курило – София, се задължила да продаде на 4

И.Ц.Ц. и Л.А.А., правото си на собственост върху парцел XIV, кв. 11 по плана на с.

Световрачене – София, при съседи Т.Р., Р.К., И.Г.в и С.Х.Л..

След сключването на предварителния договор, на 20.09.1960г. Й.Х..А. се снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез обстоятелствена проверка № 140, том I , дело № 1963/1960г. на III нотариус при СНС, с който била призната за носител на правото на собственост по давностно владение, наследство и делба на ½ ид.ч. от дворно място – имот пл. № 194, кв. 11 по плана на с. Световрачене – София, включен в парцел XIV, кв. 11, с пространство от 3 245 кв.м, при общи съседи Т.Р., Р.К., И.Г.в и С.Х.Л..

От представените 2 бр. нотариални актове за продажба – нотариален акт за продажба № 89, том XXV, дело № 4554/1960г. и нотариален акт за продажба № 90, том XXV, дело № 4552/1960г. на Х.О. I нотариус при СНС, неоспорени от страните, се установява, че на 28.12.1960г. Й.Х..А. изпълнила поетите с предварителния договор от 15.08.1960г. задължения, като с първия посочен нотариален акт продала на И.Ц.Ц., а с нотариален акт за продажба № 90, том XXV, дело № 4552/1960г. – на Л.А.А. по ¼ ид.ч. от дворно място, находящо се в с. Световрачене – София, съставляващо имот пл. № 194, кв. 11, парцел XIV, кв. 11, с общо пространство на целия парцел 3 340 кв.м, с неуредени регулационни сметки за 95 кв.м, при общи съседи Т.Р., Р.К., И.Г.в и С.Х.Л..