Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 234 от 06.02.2026, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
Касационно административно наказателно дело 750/2025
Вид
Решение № 234
Подписан
06.02.2026
В сила
06.02.2026
Състав
Светлана Драгоманска, Иглика Жекова, Галя Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 175а, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 1, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 234

Сливен, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА канд № 20257220600750 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. С. Т., подадена чрез пълномощник, против Решение № 264 от 04.11.2025 г., постановено по АНД № 823/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-005099 от 10.06.2025 г. издадено от Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, и е осъден Г. С. Т., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Сливен сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочва, че: първоинстанционният съд не е коментирал подаденото в законоустановения срок възражение до АНО; неправилно е изтълкувал възражението за липса на умисъл; не може всяко леко поднасяне да се третира като дрифт, при наличие на мокра пътна настилка и натоварен трафик. Счита за неправилен извода на съда, че жалбоподателят е нарушил забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Моли съда да постанови решение, с което отмени първоинстанционното решение и отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Г. С. Т., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа касационната жалба. Посочва, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е позовал на показанията на полицейските служители, които са противоречиви, като не е взел под внимание показанията на свидетелите на жалбоподателя - на св. Т.. Неправилно първоинстанционният съд е изтълкувал възражението за липса на умисъл, като е посочил, че по делото не са установени причини, вследствие на които водачът да е загубил управление на МПС. Приема за причина, за да се достигне до приплъзване на задните колела на автомобила, който е с предно предаване, пътната настилка, където се е движел жалбоподателят, която е с множество дупки, както и 4 броя шахти. Твърди, че от записа се вижда, че леко се е приплъзнала задната част на МПС, вследствие на мократа пътна настилка и ляв завой. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отмени НП като незаконосъобразно.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор в ОД на МВР – Сливен, сектор „Пътна полиция“ – Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище от пълномощник, който оспорва подадената касационна жалба и изразява становището си по съществото на спора. Счита, че в производството пред първата инстанция е установено и доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което правилно му е наложена съответната санкция. Посочва, че е установено, че нарушението е осъществено чрез приплъзване на гумите на управлявания автомобил, при което последният не е могъл да бъде контролиран, като нарушителят не е отрекъл авторството на деянието. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на Районен съд - Сливен. В случай, че насрещната страна претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли техният размер да бъде намален до установения минимум в НВАР.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 09.04.2025 г. около 17:23 часа в гр. Сливен, по бул. „Илинденско въстание“, от ЖП Гара Сливен, в посока кръгово кръстовище с бул. „Бургаско шосе“, Г. С. Т. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер], като използвал пътя отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като на ляв завой ускорил скоростта си на движение, извършил рязка маневра, с което преднамерено извел управляваното от него МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите (дрифт). За посоченото на Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA № 3462261 от 10.04.2025 г., като актосъставителят е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

За да потвърди НП като законосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че в АУАН и в НП ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, правилно квалифицирано като такова по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Формирал е извод, че: са безспорно установени всички съставомерни елементи от фактическия състав на административното нарушение; мястото на извършването на нарушението е конкретно и подробно описано; не са налице допуснати съществени процесуални нарушения при реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца; правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя, като ги е приел за неоснователни. Приел е, че хипотезата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно, съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право. В производството пред Районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

От представените пред Районния съд доказателства безспорно се установява, че нарушението, за което е санкциониран Г. С. Т. е извършено. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № [рег. номер] в гр. Сливен, по бул. „Илинденско въстание“, от ЖП Гара Сливен в посока кръгово кръстовище с бул. „Бургаско шосе“, като е ускорил скоростта си на движение при ляв завой, извършвайки рязка маневра, с което преднамерено е извел управляваното от него МПС извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите. Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. С посочената разпоредба императивно е въведена забрана за водач на моторно превозно да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неизпълнението на посочената норма е скрепено със санкция, като съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева.

Видно от събраните в производството пред Районния съд доказателства, жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и в НП МПС по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. По делото пред Районния съд са разпитани свидетелите Н. С. - актосъставител и М. Я. - свидетел по АУАН и очевидец на нарушението, чиито показания са достатъчно подробни и кореспондиращи с описаното в акта и в НП. Действително актосъставителят е посочил, че пътната настилка е била мокра, докато според св. Я. е била суха, което с оглед останалите доказателства по делото Районният съд правилно не е приел за съществено противоречие. Посоченото не може да постави под съмнение непосредствените възприятия на двамата свидетели, още повече, че актосъставителят е категоричен с показанията си, че са станали свидетели на преднамерено извеждане от сцепление на гумите на автомобила, при управлението му от жалбоподателя.

Предвид наведените в жалбата възражения следва да се посочи предвиденото в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, според която деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В процесния случай не е налице хипотезата на ал. 2 от същата разпоредба, според която непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Основната цел на вменените със Закона за движението по пътищата задължения за водачите на МПС и на установените правила за поведение, посочена в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП е опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Водач, който не съобразява поведението си с интензивния трафик, предприемайки маневра, дори и да се приеме наличие на мокра настилка, не следва да извлече полза от това свое поведение, като същото бъде прието като смекчаващо вината обстоятелство или такова, водещо до заключение за липса на вина.

Както в АУАН, така и НП, словесното описание на нарушението е подробно, точно и ясно, като е посочена съответната правна квалификация в числов вид. По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е изрично посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Не са ангажирани доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля по акта, кореспондират с констатациите в съставения акт. До извод в противоположен смисъл не водят и показанията на св.Т., разпитан по почин на жалбоподателя в първоинстанционното производство. Възраженията на касационния жалбоподател се преценяват като неоснователни.

Въз основа на установените правнорелевантни факти и при правилно приложение на материалния закон, Районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи. Решението на Районния съд е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен