Определение № 1088 от 08.12.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. гр. Добрич, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Въззивно частно гражданско дело № 20253200500635 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу разпореждане, обективирано в Заповед № 977/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1625/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника П. П. П. за горницата над сумата от 6594.78 лева до пълния претендиран размер от 9116.40 лева, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2025г. до окончателното плащане, както за горницата над сумата от 793.35 лева до пълния претендиран размер от 1096.69 лева, представляваща обезщетнеие за забава върху главницата за периода от 05.11.2024г. до 23.04.2025г.

В жалбата се твърди, че в Закона за потребителските кредити е уредена възможността за включване на допълнителни услуги към договорите за кредит и не може да се сподели извода на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна. Застрахователната премия била платена чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс от страна на кредитора, който превел дължимите суми за премиите на трето лице – застраховател. В този смисъл сумата за застрахователната премия била преведена като кредит и съставлявала част от главницата по договора, която се възстановява от длъжника съобразно погасителния план. Застраховката не била задължително условие за сключване на договора за кредит и потребителят сам избрал допълнителната услуга. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението суми.

1

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че сумите по дължима застраховка не следва да бъдат присъждани, тъй като в заявлението и в извлечението вземанията за застраховка не били разграничени, въпреки че се касаело за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост към трето за спора лице. Уговорения по договора за кредит ГПР не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него не били включени застраховките по кредита, а и от изготвената от кредитора бланка на заявление- декларация за установяване на договорни отношения не можело да се формира извод, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Титуляр на вземането за застрахователна премия не бил заявителя, а трети за производството лица – „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България. Застрахователната премия, включена в размера на погасителните вноски, реално представлявала прикрито допълнително възнаграждение за кредитора.

В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК изрично е предвидено задължение за съда да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави и да отхвърли заявлението при констатиране на такова противоречие. В този смисъл заповедният съд не само има право, но е и задължен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение на всяко отделно вземане противоречи на добрите нрави. Тази проверка от съда се дължи и по отношение на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит“. В §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на същия закон е дадена легална дефиниция на понятието „общи разходи по кредита“.

Преценката дали застрахователната премия в размер надвишаващ 1/3 от стойността на кредита е част от общите разходи по кредита следва да се извърши въз основа на всички разпоредби на договора за кредит, неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, при сключване на договора, включително дали сключването на договор за застраховка е довело до промяна в условията, при които кредитополучателя е сключил договора за кредит – различни срок, максимална сума, лихвен 2 процент, годишен процент на разходите, изискване за обезпечение за отпускане на кредита и др. В този смисъл и Определение № 2161/09.07.2025г. по т.д. № 129/2025г. по описа на ВКС, II т.о.

Подобна проверка не може да бъде извършена пълноценно в рамките на заповедното производство.

В същото време договора за застраховка е пряко свързан и сключен по повод договора за кредит; застрахователната премия е включена в общата дължима по договора сума от потребителя и олихвявана; кредитополучателят не е имал възможност да избере с кое лице, за кои покрити рискове и при какви условия да сключи договор за застраховка; бенефециер (ползващо лице) по договора за застраховка е кредитора, които обстоятелства дават основание да се приеме, че е налице обоснована вероятност включването на застрахователната премия към общата дължима сума по договора за кредит, но без същата да е включена в общия размер на разходите при изчисляване на ГПР да се дължи на неравноправни клаузи в договора за кредит.

След като по отношение на сумите, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение е налице обоснована вероятност да се основават на неравноправни клаузи, то разпореждането на заповедния съд се явява правилно и законосъобразно в обжалваната му част и следва да бъде потвърдено.

Обжалваното разпореждане не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в

Заповед

№

977/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1625/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника П. П. П. за горницата над сумата от 6594.78 лева до пълния претендиран размер от 9116.40 лева, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2025г. до окончателното плащане, както за горницата над сумата от 793.35 лева до пълния претендиран размер от 1096.69 лева, представляваща обезщетнеие за забава върху главницата за периода от 05.11.2024г. до 23.04.2025г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1088 гр. гр. Добрич, 08.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Въззивно частно гражданско дело № 20253200500635 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу разпореждане, обективирано в Заповед № 977/14.07.2025г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1625/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника П. П. П. за горницата над сумата от 6594.78 лева до пълния претендиран размер от 9116.40 лева, представляваща неиздължена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2025г. до окончателното плащане, както за горницата над сумата от 793.35 лева до пълния претендиран размер от 1096.69 лева, представляваща обезщетнеие за забава върху главницата за периода от 05.11.2024г. до 23.04.2025г.

В жалбата се твърди, че в Закона за потребителските кредити е уредена възможността за включване на допълнителни услуги към договорите за кредит и не може да се сподели извода на заповедния съд, че начисляването на договорна лихва върху застрахователната премия представлява ефект на договорна клауза, която е вероятно неравноправна. Застрахователната премия била платена чрез отпускане на допълнителен финансов ресурс от страна на кредитора, който превел дължимите суми за премиите на трето лице – застраховател. В този смисъл сумата за застрахователната премия била преведена като кредит и съставлявала част от главницата по договора, която се възстановява от длъжника съобразно погасителния план. Застраховката не била задължително условие за сключване на договора за кредит и потребителят сам избрал допълнителната услуга. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението суми.

1

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че сумите по дължима застраховка не следва да бъдат присъждани, тъй като в заявлението и в извлечението вземанията за застраховка не били разграничени, въпреки че се касаело за самостоятелно, отделно вземане, с различно основание и предпоставки за дължимост към трето за спора лице. Уговорения по договора за кредит ГПР не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него не били включени застраховките по кредита, а и от изготвената от кредитора бланка на заявление- декларация за установяване на договорни отношения не можело да се формира извод, че сключването на договор за застраховка не е задължително условие за получаване на кредита. Титуляр на вземането за застрахователна премия не бил заявителя, а трети за производството лица – „Кардиф Животозастраховане“, клон България и „Кардиф Общо застраховане“, клон България. Застрахователната премия, включена в размера на погасителните вноски, реално представлявала прикрито допълнително възнаграждение за кредитора.

В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК изрично е предвидено задължение за съда да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави и да отхвърли заявлението при констатиране на такова противоречие. В този смисъл заповедният съд не само има право, но е и задължен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение на всяко отделно вземане противоречи на добрите нрави. Тази проверка от съда се дължи и по отношение на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.