Решение № 20490 от 12.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20490 гр. София, 12.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110103223 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу А. С. А. за заплащане на сумите, както следва: сумата 868,06 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ......................... за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (13.09.2021 г.) до изплащане на вземането, сумата 208,92 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 20.08.2020 г., сумата 11,60 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (13.09.2021 г.) до изплащане на вземането, сумата 2,82 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 20.08.2020 г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил 1 дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът – А. С. А., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва да е потребител на топлинна енергия в имота през процесния период, както и да е клиент на ищцовото дружество. Релевира възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Счита, че не е поставян в забава. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач на страната на ищеца ..................... не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл.

150, чл. 153 ЗЕ:

За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Установява се от приетите по делото ..................... че процесният недвижим имот – ........................., е бил собственост на ..................

От приетото по делото удостоверение за наследници с изх. № .................... издадено от ...................., се установява, че ................. е починал на 01.12.2017 г., като е оставил наследници по закон: ответника по делото – А. С. А.

...................... които съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват равни части от притежавания от наследодателя ................. процесен имот. В качеството на титуляр на 1/2 ид. ч. от правото на собственост след смъртта на А. С. А. на 01.12.2017 г., ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, а до тази дата – наследник на 1/2 част от дълга на наследодателя А. С. А..

По делото няма данни върху имота да е учредено вещно право на ползване в полза на друго лице, да е отдаден под наем или да е прехвърлена 2 собствеността преди или по време на процесния период. По делото няма данни след смъртта на наследодателя на ответника, някой от наследниците да е подал молба декларация за откриване на партидата на негово име т.е. да е отправил изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот.

Чрез императивни правни норми са установени страните по договорите за доставка на топлинна енергия в хипотеза на договор, сключен при Общи условия, като купувачите са само собствениците и ползвателите на имота въз основа на учредено вещно право на ползване, респективно лицата, които изрично са изявили воля за сключване на договор за доставка на топлинна енергия.

Предвид изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото респ. между наследодателя на ответника и ищеца, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество от 2016 г., одобрени от ДКЕВР, както и от действащата към съответния момент нормативна уредба: ЗЕ и Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ..................... при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба № 16-334.

Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по 3 последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които са начислени сметките за процесния период. С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния период и имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.

Ответникът е упражнил своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като е заявил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца с исковата молба вземания, което е основателно.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 53178/2021 г. по описа на СРС, 119 състав – 13.09.2021 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл.

422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020г., в сила от 14.05.2020г.).

По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016 г., като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано на 13.09.2021 г. и като се вземе предвид, че в периода 13.03.2020 г.

– 20.05.2020 г. давност не е текла, то следва да се приеме, че вземанията на ищеца за целия процесен период от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., са погасени по давност. Задължението за последния месец от посочения период (найновото) – за м. 04.2018 г., е станало изискуемо на 15.06.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.08.2021 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече), т.е. преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 13.09.2021 г., поради което и вземанията за целия процесен период от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г. са погасени по давност към датата на подаване на заявлението по 4 чл. 410 ГПК.

С оглед на гореизложеното, искът за установяване на дължимостта на сумата от 868,06 лева, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: ........................., за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

По делото са ангажирани писмени доказателства и СТЕ, от които се установява, че услугата дялово разпределение е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 23,20 лева, съответно 1/2 част от нея според квотата на ответника, е в размер 11,60 лева. По отношение на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на ищеца не е предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага (чл. 69, ал. 1 ЗЗД).

Следователно за всяка една от претендираните от ищцовото дружество суми за ДР, касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който задълженията са възникнали, т.е. след изтичане на съответния месец, през който услугата е предоставяна. Ето защо, вземането на ищеца за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2018 г. е изцяло погасено по давност. Задължението за последния месец от посочения период (най-новото) – за м. 04.2018 г., е станало изискуемо на 01.05.2018 г., като тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.