Решение № 572 от 28.05.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. Варна, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20243100500537 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 11267/09.02.2024г., подадена от Община Варна срещу Решение № 4148/20.12.2023г., постановено по гр.д. № 267/2023г. на ВРС, 46 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните Ф. Й. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Х.С.” № 29, Д. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. Д***, и М. Р. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „П.И.Ш., от една страна, и Община Варна, БУЛСТАТ 000093422, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.

„Осми приморски полк” № 43, от друга страна, че Община Варна не е собственик на следния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ж. к. „Изгрев“, ул.

„Мир“ № 81, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план – 905, с площ 514 кв. м., при граници и съседи:

***, ***, *** и ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено при неправилна интерпретация на фактите и неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че първоинстанционният съд е формирал неправилни изводи досежно приетите 1 по делото доказателства и по-специално съдебно-техническата експертиза.

Сочи се, че становището на вещото лице е противно на възприетото от съда.

Липсвал коментар на възраженията в отговора на исковата молба досежно проведените отчуждителни процедури, в рамките на които собствениците са обезщетени. Изразява се несъгласие с извода на първоинстанционния съд за липса на предпоставките за придобиване от страна на Община Варна собствеността върху процесния недвижим имот по силата на закона, като се твърди, че са налице всички предпоставки за настъпване на транслативното действие на пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС от 1999г. В заключение въззивникът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК са постъпили отговори на въззивната жалба, подадени от въззиваемите Ф. Й. К., ЕГН ********** и Д. Й. П., ЕГН ********** и от въззиваемата М. Р. К., ЕГН **********, с които са изложени идентични съображения за неоснователност на жалбата. В същите се излага, че изцяло се споделят изводите на районния съд, който е обсъдил в цялост и възраженията в отговора на исковата молба. Въззивaемите молят решението да бъде потвърдено и да им бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Ф. Й.

К., ЕГН **********, Д. Й. П., ЕГН **********, и М. Р. К., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Приморски“, ж. к. „Изгрев“, ул.

„Мир“ № 81, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план – 905, с площ 514 кв. м., при граници и съседи:

***, ***, *** и ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са съсобственици по наследство и давностно владение, продължило в периода от 1968 г. до 2 подаване на исковата молба на процесния недвижим имот. Владението върху същия било установено през 1968 г., когато общият им наследодател К.Р. К. закупил от М. Д.Д. само 500 кв. м. идеална част от лозе, цялото с площ 1500 кв. м. Оттогава до днес владението върху имота било упражнявано непрекъснато, необезпокоявано и явно, първоначално в периода от 1968 г. до 1988 г. от наследодателя им К.Р. К., а след смъртта му през 1988 г. до днес владението е продължило от неговия син Й. К. К., починал през 2001 г., и от ищците. Излага се, че през 1972 г. със Заповед № 100/27.10.1972 г. на ИК на ГНС, идеална част от процесния имот с площ от 119 кв. м. е отнета за продължението на ул. „Мир“ до Хлебозавод, а през 1978 г. е започната нова процедура по отчуждаване на идеална част от процесния имот с площ 273 кв. м. за разширение на ВМИ, каквото мероприятие не било извършено. В КККР на гр. Варна, Община Варна била вписан като съсобственик в имота, без за това вписване да има представен документ за собственост, а за останалите 108 кв. м. идеални части били вписани наследниците на К.Р. К. на основание нотариалния акт от 1968 г. и купувача Р.Н.Г., като собственик на 1/3 ид. част от общо 108 кв. м., на основание нотариален акт от 19.03.2019 г. Ищците поддържат, че никога не са уведомявани са процесните отчуждителни мероприятия, че същите са или следва да бъдат приложени, поради което никога не са предавали владението върху имота. Посочват, че имотът е ограден и продължава да се владее само от тях. В началото на 2021 г. започнали процедура за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Установили, че Община Варна е издала акт за общинска собственост за целия недвижим имот. Подали възражение, но получили отговор, че имотът е актуван основателно.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесният имот представлява част от ПИ 24, съгласно заповед № 194/05.09.1969 г. на председателя на ИК на ГНС-Варна, с която е одобрена регулацията на площадката на ВМИ-Варна.

От бившия ПИ 24 били образувани ПИ №№ 3314, 3315 и 3316 по КП на „Франга дере-Домуз дере“ от 1973 г. Със заповед № 100/27.10.1972 г. на председателя на ИК на ГНС-Варна било одобрено отреждането за „продължение на ул. „Мир“ с о. т. 1946а, 3053, 3054, 3055, 3056, 3057“. С протокол № 60/04.1972 г. на комисията по пар. 85 от ППЗПИНМ от ПИ 24 били отчуждени общо 875 кв. м. Със заповед № 2291/12.06.1978 г. по чл. 98 от ЗТСУ на председателя на ИК на ГНС-Варна от ПИ 3316 били отчуждени за предвиденото по ЗРП мероприятие „Разширение на ВМИ“ – общо 1195 кв. м., като собствениците А.Х.А. и М. Д.Д. били обезщетени парично, а собственикът К.Р. К. бил обезщетен с жилище. Към настоящия момент части от процесния имот попадали в улична регулация, в УПИ ХIV-охр. Зона и УПИ XVI – „за озеленяване“. Предвид посоченото, поддържа, че имотът е бил отчужден на етапи. Твърди, че собствеността върху отчужденото преминава върху държавата от момента на решението за отчуждаване.

Измененията на Конституцията на РБ от 1990 г. възстановяват общинската собственост, като първата подробна регламентация в това отношение дава ЗМСМА /обн. ДВ, бр. 77/17.09.1991 г./, като в пар. 6 от ПЗР на ЗМСМА е определено кои обекти са общинска собственост, а в пар. 7 – кои държавни имоти стават общинска собственост с влизане в сила на закона. Сред изрично 3 изброените в пар. 7 имоти са незастроените парцели и имоти в селищни територии, предназначени за жилищни територии, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на реституция. Твърди, че още с влизане в сила на ЗМСМА имотът е преминал в негова собственост. Освен това, по силата на пар. 42 от ПЗР на ЗИДЗОС /обн. ДВ, бр. 96/1999 г./ в собственост на общините преминават всички застроени и незастроени парцели и имоти – частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, том II, дело № 316/1955г. М. Д.Д. е придобила собствеността върху следния недвижим имот, а именно: 2450 кв. м. ид. ч. лозе в Сталинските лозя, местност Чаир, цялото от 4900 кв. м., при граници: наследници на И.С., дол, път.

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по ЗЗПВПВННИмоти № 28, том VII, дело № 2007/1968г. на нотариус при ВНС М. Д.Д. е продала на К.Р. К. само 500 кв. м. ид. част от собственото си лозе във Варненските лозя, местност „Чаира“, цялото от 1500 кв. м., при граници: дере, М. Д.Д., път и П.И..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по ЗЗПВПВННИмоти № 83, том VII, дело № 2012/1968г. на нотариус при ВНС М. Д.Д. е продала на А.Х.А. в 1000 кв. м. ид. ч. от собственото си лозе, находящо се във Варненските лозя, местност Чаира, цялото от 1500 кв. м., при граници: дере, М. Д.Д., път и П.И..

Видно от удостоверение за наследници от 24.01.2019г. К.Р. К. е починал на 08.06.1988г. и е оставил за наследници В.Д.Х. /внучка/, К.В. К. /внук/, както и ищците Ф. Й. К. /внук – син на починалия на 11.04.2001г. син Й. К.

К./, Д. Й. П. / внучка – дъщеря на починалия на 11.04.2001г. син Й. К. К./ и М.

Р. К. /съпруга на починалия на 11.04.2001г. син Й. К. К./.

Представен по делото е акт № 10818 за частна общинска собственост за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна с вписано правно основание – чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, а от ответника е представена и административната преписка по издаването му.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11, том I, рег. № 768, дело № 10/2019г. на нотариус Янчо Несторов, В.Д.Х. е дарила на Р.Н.Г. собствените си 1/3 ид.ч. от 108 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том I, рег. № 814, дело № 12/2019г. на нотариус Янчо Несторов, К.В. К. е дарила на Р.Н.Г. собствените си 1/3 ид.ч. от 108 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна.

4

Представен от ищците е договор за охрана с технически средства от 26.05.2021г., сключен между Ф. Й. К. и „СОД Спартак“ ЕООД за обект, представляващ парцел, находящ се в гр. Варна, ул. „Мир“ 81, ПИ ***.

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установяват следните обстоятелства:

Между имота, описан в НА от 1968 г., целият с площ 500 кв. м. /по документи/ и имота по АЧОС от 2022 г. с идентификатор ***, целият с площ 514 кв. м. по КККР /в сегашния му вид/ е налице частична идентичност за площ 86 кв. м. /по план/ и частична идентичност за площ 108 кв. м. /по документи/ - комбинирана скица № 3 към експертизата.

Съгласно комбинирана скица № 1 процесният имот с идентификатор *** с площ от 514 кв.м. по КККР попада изцяло в югозападната част на имот № 12825 с площ от 2991 кв.м. по КП/1956г.