Решение № 1082 от 23.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Бургас, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20232100501213 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от ГПК, образувано по въззивна жалба на Е. Ф. Р. ЕГН ********** от ****, със съдебен адрес: град Бургас, ж.к.“ Лазур“, бл. 151, ет.1, чрез адв. Ивайло Христофоров Кондев, против Решение № 1058/17.05.23 година по гр.д. № 5401/ 22 година по описа на Бургаски районен съд, с което е допусната делба между страните по делото на ПИ с идентификатор 06152. 501. 121 по КККР на с. Братово, община Бургас, с площ от 1074 квадратни метра и построените в него три сгради с идентификационни номера:

*** със ЗП от 65 кв.м., *** със ЗП от 31 кв.м. и *** със ЗП от

43 кв.м., при квоти: една втора за Ф. и по една шеста част за всеки от останалите трима съделители.

Страната сочи решението за неправилно по следните съображения : Възразява се по извода на първоинстанционния съд, че в полза на ответницата Р. не е изтекла придобивна давност върху недвижимия имот(предмет на делото) и изградените в него постройки; възразява се и срещу отразената в диспозитива на първоинстанционния акт характеристика на допуснатата до делба сграда с площ от 31 кв.м. като жилищна и се твърди, че е бивш обор, без прозорци и врати, т.е. има стопанско предназначение.

По отношение разпределението на съсобствения имот за ползване по чл. 344, ал.2 от ГПК и заплащането на обезщетение за това до приключване на делбата, в жалбата са изложени съображения, които съдът приема за допълващи подадената на същата дата от страната частна жалба, т.к. в тази част горепосоченото решение има характер на определение.

По първото възражение във въззивната жалба са развити подробни съображения, като се сочи, че давностният 10-годишен срок за придобиването на собствеността върху целия имот 1 еднолично в полза на ответницата е изтекъл на 02.02.2015 година,т.е. повече от 7 години преди предявяването на иска за делба, като се позовава на непрекъснато, несъмнително,явно и спокойно владение, осъществявано върху имота в неговата цялост. Намира, че след като веднъж е изтекъл, давностният срок не може да бъде прекъсван и това се подкрепя от последователната практика на Върховния съд в цитирани в жалбата съдебни решения.

По второто оплакване - за неправилно посочено в съдебното решение описание на втората постройка в имота, като жилищна вместо като стопанска, страната се позовава на изготвеното след посещение и оглед на имота в първа инстанция експертно заключение. Там ползването на постройката като стопанска сграда било изрично посочено. Въпреки това и ако съдът не възприемел тези данни за достатъчни, се моли за назначаване на съдебно техническата експертиза, поискана, но недопусната в първа инстанция, която да установи действителния характер и начин на ползване на процесната постройка.

Молило се е за отмяна на решението в тази част като неправилно и за отхвърляне на иска за делба. При условие на евентуалност, ако имотът се приеме за съсобствен, пледира делбата да бъде допусната по отношение на втората сграда в имота със застроена площ от 31 квадратни метра, като стопанска.

По делото е постъпила и частна жалба от Е. Ф. Р. от град Бургас, на основание чл. 274 и сл. от ГПК, вр. чл.344, ал.3 от ГПК, против Решение № 1058 от 17.05.23 г. по гр.д. №5401/22г. в частта, произнасяща се по искането по чл. 344 ал. 2 от ГПК, имаща характер на определение за разпределение ползването на съсобствения имот и за присъждане на обезщетение на неползващата го страна до извършването на делбата.

В частната жалба са изложени съображения, че определението е неправилно, тъй като задължението на страната за заплащане на обезщетение срещу възложеното цялостно ползване на съсобствения имот не надхвърля 168 лв., съобразно заключението, изслушано пред първа инстанция. В него експертът изрично бил заявил, че определя месечен пазарен наем за имота в размер на 336 лв. без ДДС, следователно жалбоподателката е задължена за половината, т.е. за 168 лв., съответстваща на ползвания чужд дял. Съдът бил пропуснал да впише, че обезщетението от 200 лв., което е определил Р. да заплаща месечно включва ДДС, каквото обаче в случая не се дължи, защото за обезщетенията и неустойките такъв данък не се начислява, а и защото страните по делбеното дело не са регистрирани по ДДС.

Страната възразява срещу така определеното обезщетение и по съображения, че с оглед възрастта си се издържа от невисока по размер лична пенсия за прослужено време и старост и да плаща месечно обезщетение от 200 лв. й е непосилно.Молила е този размер да бъде определен на 168 лв., съобразно експертното заключение.

Въззиваеми М. Б. Д., К. З. М. и Б. З. Ф., чрез процесуален представител адвокат Н. Д. от БАК, са подали в срок отговор на въззивната жалба, сочена за неоснователна,като обжалваното съдебно решение се приема за правилно и се моли за неговото потвърждаване. Страната претендира и разноски във въззивното производство.

Поддържали са, че твърдението на Р. за придобиване на делбения имот в еднолична собственост по давност не се подкрепя от събраните по делото доказателства, тъй като имотът е съсобствен по наследяване и няма данни за извършени такива действия от страна на претендиращата придобиването му съсобственица, които недвусмислено да афишират промяната в анимуса й и превръщането на държането на чуждите части във владение за себе си.

2

Представените по делото гласни доказателства не установявали заявения от ответницата придобивен способ, както и платежните документи за консумирано електричество и вода не доказвали манифестирането на анимус за своене. Обстоятелството, че страната е направила разходи за строителни материали във връзка с общия имот, оставало недоказано, тъй като представените документи не сочели сумите да са вложени именно в него, но дори това да било така, давало основание спрямо другите съсобственици само за предявяване на облигационни претенции, доколкото не били погасени по давност. Освен това новоизграденият в имота гараж бил незаконен, подлежал на събаряне и именно този факт предизвикал иска за делба.

Възразява се и срещу заявлението, че сградата с идентификационен номер 06152.501. 121.2 по КККР на с. Братово не е жилищна по предназначение по причина, че се ползвала като стопанска. Скицата извадка от кадастъра на населеното място я сочи именно за жилищна, поради което тя трябва да се счете за такава(вж. и чл.27,ал.1,т.2 ЗКИР). Как реално се ползва, според страната е ирелевантно за спора.

Оспорват се като неоснователни и доводите, че определената по чл. 344 от ГПК пазарна наемна цена, дължима на неползващата общия имот страна, е необосновано завишена. Поддържа се, че за размера й е без значение дали страните са регистрирани по ДДС, т.к. данъкът участва като компонент при формирането му.

Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК, е посочила въззивната жалба за редовна и допустима.

Служебната проверка по чл.269 от ГПК определя като валидно атакуваното съдебно решение, а също и като допустимо в обжалваната част такова.

По съществото на спора, в отговор на въведените от въззивника възражения, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е с правно основание - чл.34 от ЗЗД, вр. чл.69 от ЗН, разглеждано по реда на чл.341 и сл. от ГПК- за делба на съсобствен имот, във фаза по допускането.

Делото е образувано пред БРС по исковата молба на М. Б. Д., К. З. М. и Б. З. Ф. против Е.

Ф. Р. и касае поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Братово, общ.Бургас, с площ от 1074 кв.м. и описани граници, ведно с построените в него едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** и застроена площ от 65 кв.м., едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** и застроена площ от 31 кв.м., както и едноетажна сграда (хангар, депо) с идентификатор *** и застроена площ от 43 кв.м., при квоти от по 1/6 ид.ч. за съделителите Д., М. и Ф. и 1/2 ид.ч. за съделителката Р.. С исковата молба е било поискано от съда на основание чл.344, ал.2 от ГПК също така да разпредели ползването на процесния имот до приключване на делбеното производство.

Претенцията е основана на твърдението, че имотът е съсобствен за страните по наследство, като правоприемници на първоначалния му собственик Ф. Д. Ф., поч. на 15.01.64г.,бивш жител на с.Братово.

Ответница Р. е оспорила иска за делба в отговора си, твърдейки, че е изключителен собственик на имота, като се позовава на изтекла в нейна полза придобивна давност над 10 години.Твърдяла е, че след смъртта на брат й З. Ф. Д., починал през 1986г., ищците, явяващи се 3 негови преживяла съпруга и деца не са посещавали изобщо имота. Сочи, че в продължение на години е гледала там сама възрастната си и сляпа майка, починала през 2005г., след чиято смърт е останала единствен обитател на имота, полагащ грижи за ремонта и поддръжката му. Описала е извършените през годините на своене СМР, възстановяващи и укрепващи терена и сградите, оспорила е предназначението на постройката с идентификатор *** от 31 кв.м. като жилищна такава, сочейки я за изглеждаща и ползвана преди и сега като стопанска. Сочила е, че само тя обработва дворното място, пазила и съхранявала е него и постройките като свои собствени от природни бедствия, кражби и чужди посегателства; плащала е всички битови разходи за ползването му, както и имотен данък, владяла го е непрекъснато, явно и необезпокоявано през изминалите над 10 години. Направила е редица подобрения, които описва в отговора на исковата молба. След саморазрушаването на стария гараж, е построила в дворното място нов и това е сграда №3 по делото. Молила е за отхвърлянето на иска за делба, а в условие на евентуалност допускането на делбата да се осъществи при посочените в исковата молба квоти.

В представеното от ищците допълнително становище пред БРС е заявено оспорване на доводите на ответната страна за придобиване на наследствения имот по давност. Сочи се, че те не са се отказвали от правата си и до 2020 г. не са имали проблеми с ползването на общия имот, но след това синовете на ответницата започнали да строят нов гараж, срещу което ищците възразили, като приканили съсобственицата към извънсъдебно уреждане на отношенията им. Устройващо всички страни решение за доброволна подялба не било постигнато, което наложило инициирането на съдебната делба. Намират за недоказано в процеса както твърдението за афиширане на изключително право на собственост върху целия имот от страна на Р., така и доводите й за наличието на такъв анимус за своене на чуждата част въобще, защото се била отзовала на отправеното й предложение за обсъждане на доброволна делба през м .юни 2021г..

Първоинстанционният съд е приел с решението си процесния имот за съсобствен по наследяване, отрекъл е наличието на явно афиширани данни за завладяването му само от ответницата, поради което е допуснал същия до делба при посочените от страните дялове( ½ част за ответницата и по 1/6 част за всеки от тримата ищци).

Съобразил е също трайното ползване и вида на сградите в имота, отразено в КККР за населеното място, като е описал предмета на делбата именно така в диспозитива на акта си.

Разпределил е ползването на имота, като го е възложил до извършването на делбата в цялост на Р. и е постановил тя да заплаща на насрещната страна като обезщетение за лишаването й от ползването на собствената част от имота сумата 200лв. месечно.

Въззивният съд споделя изцяло крайния правен извод на първоинстанционния съд, че делбата е допустима, както и че неин обект са посоченият в исковата молба поземлен имот по КККР за населеното място и построените в него три сгради, описани в диспозитива на атакуваното съдебно решение. Съображенията за това са следните: