Определение № 219 от 22.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 591/2026
- Вид
- Определение № 219
- Подписан
- 22.04.2026
- В сила
- 22.04.2026
- Състав
- Стоян Константинов Попов, Яна Панева, мл.с. Ива Благомилова Благоева
Цитирани разпоредби
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219 гр. Варна, 22.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стоян К. Попов
Членове:
Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно частно наказателно дело № 20263100600591 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.
Настоящото производство е образувано въз основа на частен протест от прокурор при ВРП срещу протоколно определение от 19.03.2026 г., постановено по НОХД № 257 / 2026 г. на ВРС. Атакуват се изводите на съда изложени в рамките на разпоредителното заседание, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, респ. е допуснато съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиненото лице.
Въззивният съд, като взе предвид доводите в частния протест и материалите по делото, намира за установено следното:
Производството по НОХД № 257 / 2026 г.. по описа на ВРС е образувано въз основа на внесен ОА № 40 / 2026 г. на ВРП, с който е повдигнато обвинение на В. Т. по чл. 243, ал. 3, т. 3, вр. с ал. 1, пр. 2 от НК.
Делото е внесено в разпоредително заседание насрочено за 19.03.2026 г..
В рамките на същото, съгласно нормите на процесуалния закон, съдът е предоставил възможност на страните за становище по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1 от НПК.
Подс. Т. и неговия защитник са навели възражения от категорията на тези, касаещи чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и са поискали прекратяване на съдебното производство, с оглед допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза, свързани с невъзможността да разберат обвинението, респ. да организират защитата си.
Представителят на ВРП е счел, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, такива каквито визира т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК.
ВРС служебно е констатирал допуснати процесуални нарушения, в рамките на изготвяне на обвинителния акт, които са нарушили правото на защита на подс. Т., респ. е прекратил съденото производство и е върнал делото 1 на прокурора.
Посочените факти и доказателствената съвкупност обуславят следните правни изводи:
Съвкупната преценка на изложените възражения в протеста, въззивният съд оценява като неоснователни. В първоинстанционният съдебен акт са изложени убедителни мотиви за връщане на делото, които следва да бъдат споделени. Телеграфният стил на писане на обвинителен акт не може да бъде толериран. Това не само с оглед значението на акта на правоохранителния орган, но по важното, че с него се формират правните рамки, в които се развива същинското наказателно производството и коректно и изчерпателно поднесената фактология не е самоцел, а е гаранция за справедлив процес и изпълваща със съдържание основаното право на лице с наказателно обвинение визирано в чл. 55, ал. 1 от НПК – да научи за какво престъпление е привлечен в това качество и въз основа на какви доказателства.
В конкретният случай правилно ВРС е констатирал, че в обстоятелствената част не са посочени и конкретизирани правнозначимите факти относно авторството, касаещи деянието, осъществено от подс. Т. на 27.02.2024 г.. В тази връзка следва да се подкрепи и втората констатация. Така описаното в ОА деяние следва да има основаните качества на престъпление, съдържащо факти и обстоятелствата относно обективната и субективната страна. Да, в обвинителния акт има описана фактология, но формулирана по този начин, не е ясно защо е отнесена към подс. Т., доколкото е посочено единствено, че подсъдимият е извършвал основната дейност в дружеството.
Наказателният закон няма интерес към това кой извършва основната дейност в едно дружество, а от това каква е конкретна деятелност на определено лице, изпълваща със съдържания някое или всички изпълнителни деяния посочени в конкретната норма от специалната част на НК.
В тази връзка неоснователни са и възраженията в протеста, че в достатъчна степен е конкретизирано изпълнителното деяние. Това, че в диспозитива на ОА е посочено „държане“, не означава, че в обстоятелствената част не следва да присъстват факти и обстоятелства, които да сочат как и по какъв начин е осъществявана фактическата власт над предмета на престъплението и какво е било отношение на дееца към него. Не е за пренебрегване и посоченото в определението на ВРС, че неяснота внасят твърденията на прокурора относно изложени факти за разпространение на установените акцизни стоки чрез тяхната продажба в специализиран магазин.
Липсата на посочените реквизити в ОА следва да бъдат коригирани, а процесуалния ред е този, който е посочил ВРС – връщане делото на прокурора.
Поради изложеното съдът намира, че разглежданото определение е правилно, което налага и неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341 и сл. от НПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 1516 от 19.03.2026 г., постановено по НОХД № 257 / 2026 г. на ВРС, с което е прекратено съдебното производство за допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и делото върнато на ВРП.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3