Решение № 6 от 15.04.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Г. Т., 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г. Т. в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен М. Стоянов при участието на секретаря Радостина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Административно наказателно дело № 20243220200128 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е образувано, по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, по жалба на Д. А. П. с ЕГН – **********, с адрес ****************, чрез адв. д-во „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. от АК - Д. срещу Наказателно постановление № ************* от 13.05.2024г., издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д..

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят – редовно призован, явява се в съдебно заседание, представлява се от адв. М. Я. от АК - Д.. В съдебното заседание, процесуалния представител заявява, че поддържа изложените доводи в жалбата. Счита, че процесното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и издадено при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, прилага становище относно основателността на жалбата, в което се излагат подробни доводи, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва бъде потвърдено. Сочи се, че процесното НП е издадено, въз основа на съставен АУАН. Моли съдът да потвърди изцяло наказателното 1 постановление, тъй като посочва, че извършеното нарушение е доказано от приложените материали по обжалваната преписка и същите имат доказателствена сила до доказване на противното.

Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения от него АУАН, че жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение.

Районният съд, след като провери изложените в жалбата оплаквания, съобрази становището и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, предвид обстоятелствата, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.59, ал.2 ЗАНН, от връчването му на оспорваното НП, а разгледана по същество съдът я намира за основателна.

В конкретния случай и описано в АУАН, жалбоподателят е бил санкциониран затова, че на 04.04.2024 г около 15,40 часа в село К., по ул.

„П.“ в близост до сградата на кметството, посока изход на селото към с.

Б., общ. К., управлява товарен автомобил марка „Пежо Боксер“ жълт на цвят с рама *************, който няма поставени регистрационни табели на определените за това място. След извършена проверка в AИC ПП е установено, че МПС е с прекратена регистрация на 23.05.2023г. на основание чл.143, ал.11 от ЗДвП. Извършена е проверка по преписка за престъпление по чл.345 от НК. Получено е постановление oт РП TO Г. Т. с рег.№ 1302/2024г. с отказ да се образува ДП, и с разпореждане да се проведе AHП по реда на ЗДвП против Пaнaйoтoв.

Спрямо водача е ангажирана административно наказателна отговорност по реда на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

За така извършеното нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН АУАН с бланков номер серия № ***************, в който е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят собственоръчно е подписал акта.

На 13.05.2024г. е издадено Наказателно постановление № *************, където административнонаказващият органи е възприел описаната в АУАН фактическа обстановка относно извършено нарушение на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да 2 организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.

В случая съдът намира, че не се доказва по категоричен начин жалбоподателят да е извършил нарушението, описано в АУАН и НП:

Според чл.140, ал.1 от ЗДвП: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Чл. 175, ал. 3, пр. 1 предвижда кумулативно две административни наказания – „глоба“ от 200 лв. до 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца за водач, който „управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред“. В случая обаче не се установява безспорно и категорично, че жалбоподателят П. е управлявал МПС и е извършил това нарушение.

Вярно, полицейските служители са опитали да извършат проверка на процесния автомобил Пежо Боксер, като е подаден сигнал за спиране. Но вследствие на развилата се ситуация не може да се приеме за безспорно доказано, че именно жалбоподателят П. е управлявал лекия автомобил Пежо Боксер, за да следва да бъде санкциониран за това, че не е изпълнил разпореждането на контролния орган да спре. Според чл. 303, ал. 1 НПК /приложим субсидиарно на осн. чл. 84 ЗАНН/, решението на съда не може да почива на предположения.

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители Я. П. – актосъставител, Р. Р.. От показанията на свидетеля П. се установява, че е подал ясен сигнал със стоп палка за спиране на автомобила, при което той завил рязко наляво и не спрял. Твърди, че е видял водачът на автомобила. Към същият момент са извършвали проверка на друг автомобил. Разстоянието от него до автомобила, който не се подчинил на сигнала било около тридесет метра. Намерили автомобила в нива, жалбоподателят бил на около километър от него в пояс. Свидетелят Р. Р. твърди, че с колегата си П. са извършвали проверка в с. К. и са били позиционирани в центъра на селото. Бил е на двадесет метра и е видял жалбоподателя да управлява автомобила. Намерили автомобила в центъра на пшенична нива, а жалбоподателя на километър от него в полезащитен пояс.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Х. С., който е без връзка и познанство със страните. Според показанията му е бил спрян за проверка и в момента на приключването й се появил микробус без светлини и поради тази причина проверяващите решили да го спрат, но микробуса свил рязко на ляво и продължил по пресечката. Свидетелят е категоричен, че от мястото където са били с полицаите е невъзможно да се види точно кой управлява, а може да се види само силует. От разстоянието, където се намирал не можело да се 3 каже и види категорично колко човека е имало в микробуса. Категоричен е че полицейските служители не са споменали шофьора на микробуса по име или да са казали, че го познават.

В съдебно заседание е разпитан св. З. Д. – близък познат на жалбоподателя, който твърди категорично, че той е управлявал процесния автомобил Пежо Боксер, а жалбоподателят е бил пътник до него. В село К. видял, че се извършва проверка и понеже бързал, за да не се забави завил наляво за да мине по черен път. На четиристотин метра от селото микробуса изгаснал. Казал на жалбоподателят П. да изчака и тръгнал да търси трактор, който да ги издърпа. Твърди категорично, че той е управлявал микробуса.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза заключението, на която да отговори на следните въпроси:

1.Вещото лице, след като се запознае със справка от джипиес устройството на автомобила „ Шкода рапид“ с рег. № **********, за дата 04.04.2024г. / ако не бъде получена такава/ да извърши справка чрез Гугъл мапс и да установи какво е разстоянието между установения полицейски автомобил и улицата в с. К., непосредствено до кметството.

2.При получаване на отрицателен отговор от PУ - Г. Т., относно възможността за установяване на координатите, вещото лице да установи какво е разстоянието от уширението на което твърдят да са спрели полицейските служители до пресечката при кметство на с. К., където без противоречиво се сочи да е завил автомобила който те са установили.

Според заключението на изготвената експертиза:

1.По координати 43°39'52,9" и 28°02'11,3" В 15,40ч. нa 04.04.24г. лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № ********** ce e намирал през път 9 и 296 /гр. К./ на 55,2 км. от улицата непосредствено до кметството на c. К., обл. Д.. По координати 43°39'52,9" и 28°02' 11,3" в 15.40ч. на 04.04.2024г. лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № ********** се e намирал през път 27 / с. С., с. С., с. Д., с. В./ на 53,6 км. от улицата непосредствено до кметството на c. К., обл. Д.. От сочената в справка c вх.

№705/14.03.2025г. крайна точка 2,0 км. от с. Л., в 15.40ч. на 04.04.2024г. лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № ********** ce e намирал на 13,4 км. от улицата непосредствено дo кметството на c. К., обл. Д..

2. От извършеното измерване от края на улицата в близост до кметството и началото на дясното уширение се установи, че разстоянието е 32,8метра. От края на улицата в близост до кметството и началото на лявото уширение се установи, че разстоянието е 0,0 метра.

В съдебно заседание вещото лице твърди, че най удобното място за спиране на автомобил е на около 65метра от началото на пресечката.

При анализ на събраните в кориците по делото гласни и писмени доказателства съдът намери разколебаване тезата на наказващият орган 4 относно обстоятелството кой е управлявал процесният микробус.

В тежест на административно наказващия орган е да докаже кой е извършителя на нарушението. Такива категорични доказателства, както бе посочено по-горе по делото не са представени, а от представените не може да се направи един несъмнен и категоричен извод, че именно Д. П. е извършил нарушението, за което му е съставен акт. Не е възприет непосредствено да управлява автомобила. Полицаите са изгубили зрителен контакт с автомобила. П. е бил установен на повече от километър от автомобила.

Не се доказват и твърденията на актосъставителя и свидетеля по акта за местоположението на лекият автомобил „Шкода Рапид“ с peг. № **********. Не се предоставиха записи от бодикамери и камера от служебния автомобил.

Отново следва да се посочи, че Според чл. 303, ал. 1 НПК /приложим субсидиарно на осн. чл. 84 ЗАНН/, решението на съда не може да почива на предположения.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че издаденото от АНО наказателно постановление следва да се отмени.

По разноските:

В хода на производството не са сторени искания за възстановяване на разноски направени от някоя от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Поради това и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ************* от 13.05.2025г. , издадено от Началника на РУ – Г. Т. при ОД на МВР – Д., с което на Д. А. П. с ЕГН – **********, с адрес ***************, за извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Д..

Съдия при Районен съд – Г. Т.: _______________________ 5