Определение № 9924 от 12.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9924 гр. София, 12.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110101339 по описа за 2026 година

Постъпила е искова молба от М. В. К. с ЕГН ********** с адрес:

********************** съдебен адрес: гр************** чрез адв. С. С. , срещу „***************“ ЕАД, ЕИК ****************, с адрес: ****************** за която съдът констатира, че е редовна, а предявените с нея искове – допустими.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

Производството е образувано по искова молба на М. В. К. с ЕГН ********** с адрес: ********************** съдебен адрес: гр************** чрез адв. С. С., срещу „***************“ ЕАД, ЕИК ****************, с адрес: ****************** с която се иска да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № **************** сключен между М. В. К. и „***************“ ЕАД.

При условията на евентуалност се иска да бъдат прогласени за нищожни отделни клаузи- клаузата, вменяваща задължение М. В. К. да заплаща застрахователна премия за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА” на стойност 525,59 лв., както и застраховка „BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА“ на стойност 239,77 лв.

Ищецът твърди, че на 26.02.2024 г., М. В. К. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № ************, по силата на който „***************” ЕАД е поел задължението да предостави на ищеца сума в размер на 3000,00 лв. при следните условия:р азмер на кредита – 3000 лв.; Застрахователна премия - 765,36 лв.; ГПР – 48,14%; Лихвен процент на кредита – 41,05%; Обща сума, дължима по кредита – 5 580,81 лв. /при реално усвоена главница от 3000 лв.

Излагат се доводи, че застрахователния сертификат, съдържащ условията на застраховката, са с шрифт, много по-малък от 12. Липсва и ясно посочен лихвен процент на 1 ден. Не е ясно как е формирана всяка месечна вноска. Не е ясно защо при отпуснат заем в размер на 3000 лв., лихвен процент от 41,05% и ГПР от 48,14%, крайната дължима от сума възлиза на 5 580,81 лв., тоест оскъпяването надхвърля допустимия от закона ГПР от 50%.

Сочи се, че в случая при определяне на ГПР по кредита не е включен разхода за застрахователна премия. В този смисъл, би следвало ГПР да е с размер, равен на възнаградителната лихва, тоест да възлиза на 41.05%, а той не е, поради което се прави извод, че договорът е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди се, че застраховката „Защита на кредита” не е индивидуално договорена с ищеца, а е част от Общите условия, изготвени от икономически по-силната страна – „***************“, върху която ищецът като потребител не е можел да влияе. Поддържа се, че механизмът на сключване на договора е, че на ищеца са били изпратени като пакет документи както индивидуалния договор, така и този със застраховател, при това едностранно определен от ***************. Следователно, той като потребител не е имал избор нито за застраховател, нито е получил каквито и да било оферти от кредитора за възможности да прецени с кое застрахователно дружество да сключи застраховка, като практически сключването на договора е било обвързано със задължително застраховане и допълнителни разходи именно с предложеното от *************** застрахователно дружество.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с която искът се оспорва като неоснователен.

Излагат се доводи, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Сочи се, че още при кандидатстването за кредит през приложението на Банката, при избора на сумата и срока на кредита, потребителят е уведомен, че застраховката не е условие за получаване на кредита Предвид че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит, за което в хода по кандидатстване клиентът е бил уведомен няколко пъти и все пак същата е доброволно и изрично заявена от кредитополучателя, факта, че последната е могла да бъде прекратена от ищеца без никакви последствия по процесния договор за кредит, съобразявайки разписаното в чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и § 1. т. 1 от ДР на ЗПК, се поддържа, че в настоящия случай застраховката не следва да се приема като част от общите разходи по кредита, съответно не трябва да бъде включена при изчислението на ГПР.

Поддържа се, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите – главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора). Тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин и процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Сочи се, че чл. 9.3 от Договора за кредит указва размерът на лихвата за 1 ден – изчислена като 1/360 част от лихвения процент.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/ .

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

2

-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е изпълнил задълженията си точно, в т.ч. наличието на валидна клаузи за застраховка на кредитополучателя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора факти.

НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.

УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3