Решение № 1095 от 13.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1095 гр. Пловдив, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300501497 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на И. И. М.,ЕГН-********** чрез процесуалният му представител адв.Ст.Я. против решение № 1252/18.03.25г.,постановено по гр.д.№ 12252/23г.по описа на ПдРС,7-ми гр.с.,с което е допуснато извършването на съдебна делба между П. Т. К.,ЕГН-********** и И. И. М.,ЕГН-**********,на следния недвижим имот, а именно: УПИ VII – 471 от кв. 62 по регулационния план на с.***,одобрен със Заповед № 376/09.07.1976г.,с административен адрес: с.***,с площ от 1700 кв.м.,ведно с разположената в имота масивна жилищна сграда с площ от 70 кв.м. и навес, при граници: от две страни – улица, УПИ VIII – 467, УПИ X – 469, УПИ II – 470 и УПИ VI -472.,при квоти: за П. Т.

К.,ЕГН-********** – ½ ид.част, и за И. И. М.,ЕГН-**********- ½ ид.част и е отхвърлен предявения иск за делба по отношение на М. Г. М.,ЕГН-********** и Б. И.

М.,ЕГН-**********.

Излагат се доводи,че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно по съображения във въззивната жалба и се иска отмяната му,като вместо това се постанови друго,с което съдът да признае И. И. М. за собственик на целия имот.Претендират се разноски.

Въззиваемата П. Т. К.,ЕГН-**********,чрез процесуалния си представител адв.Й.Д. в писмен отговор е изразила становище за неоснователност на жалбата.Счита,че решението е 1 правилно по изложените съображения.Претендира разноски.

Въззиваемият Б. И. М.,ЕГН-********** счита въззивната жалба за процесуално допустима и основателна.Иска съда да отмени атакуваното решение,като признае жалбоподателя за единствен собственик на процесния имот.Не претендира разноски.

Въззиваемата М. Г. М.,ЕГН-********** не е изразила становище по въззивната жалба.

Съдът,като съобрази доводите на страните и след преценка на събраните доказателства,приема за установено следното:

ПдОС намира жалбата за процесуално допустима.Подадена е в законоустановения срок от легитимирана страна,имаща правен интерес от обжалване на атакувания съдебен акт.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Пред ПдРС е предявен иск по чл.34 от ЗС за делба на недв.имот във фазата по допускането.

С обжалваното решение ПдРС е допуснал съдебна делба между двама съделители П.

Т. К. и И. И. М. при равни квоти-1/2 ид.ч. по отношение на недвижимия имот,описан по– горе и находящ се в с.***.Искът за делба е отхвърлен по отношение на съделителите Б. И.

М. и М. Г. М..

Твърденията на ищцата П. Т. К. са,че процесният недвижим имот бил придобит от наследодателя А. И. М. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от 01.11.1995г.,обективиран в нотариален акт № ***г.на нотариус с район на действие-Районен съд Пловдив.Наследодателят починал на ***г.,като оставил за наследници своите родители – ищцата П. К. и И. М..Баща му И. М. починал на ***г. и оставил за наследници ответниците в производството-съпругата си М. М. и двамата си синове от брака му с нея-И. и Б. М.Поддържа,че поради невъзможност за доброволно уреждане на спора между страните,иска процесният недв.имот да бъде допуснат до съдебна делба.

В отговора си по чл.131 от ГПК ответникът И. И. М. оспорва иска.Признава,че действително през 1995г. бабата и дядото на ответника - А. М. И. и И.ка И. М. решили да прехвърлят имота на брат му – А. И. М.,срещу задължение за издръжка и гледане,но такова не било изпълнявано.Според ответника, нотариалният акт,по силата на който бил прехвърлен имота,бил нищожен,защото в него било вписано като ЕГН на брат му,различно от това,което той притежавал.Поддържа,че живее в имота от раждането си,като от 1986г.в имота живеели само той,брат му А.,баща им и техните баба и дядо.Наследодателят А. М. починал на ***г.,като не изпълнил задължението си по договора за издръжка и гледане.Поради това бабата и дядото на ответника образували гр.д.№ 3200/2001г. по описа на Районен съд Пловдив за разваляне на сключения договор с наследниците на А. М.,(които към онзи момент били неговите родители И. М. и П. К.),но предвид настъпила смърт на ищците, производството било прекратено.През 2005г.починал и бащата на ответника – И.

2

М.,съответно същият оставил за наследници съпругата си М. и двамата си сина Б. и И..М. М. и Б. М. се отказали от наследството.Ответникът И. М. твърди,че от 2000г.владее процесния недвижим имот и едва с исковата молба установил,че ищцата имала претенции към него.Оспорва съставения в полза на К. констативен нотариален акт,доколкото същата била разбрала за собствеността на сина си А. едва през 2013г.Ответникът сочи,че не следвало да афишира осъществено владение по отношение на ищцата, доколкото той вече бил придобил имота по давност към 2013г.В отговора се поддържа,че И. М. е собственик на целия недвижим имот,като ½ ид.част от същия е придобита въз основа на осъществено давностно владение.С молба от 12.02.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив,И. М. посочва,че прави възражение за придобивна давност за частта,притежавана от ищцата.

Постъпил е отговор и от ответника Б. И. М.,в който се твърди,че този ответник е направил отказ от наследството от покойния наследодател И. А. М.,поради което иска по отношение на него искът за делба да се отхвърли.

Ответницата М. Г. М. не е изразила становище.

Не е спорно,а и е видно от представеният НА № ***г.,че процесният имот е придобит от наследодателя на страните А. И. М. с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане.По делото са представени писмени доказателства.Във връзка с възражението за придобиане на имота по давност са разпитани двама свидетели на ответника И. М.-А. С. и Р. А.,и двама свидетели на ищцата-С. К.,нейна дъщеря, и С. А..

За да постанови обжалвания съдебен акт,първоинстанционният съд е разгледал възражението на ответника И. М. за изтекла в негова полза придобивна давност и е намерил същото за неоснователно,за което е изложил подробни мотиви;стигнал е до извод,че следва да се допусне делба само между съделителите П. Т. К. и И. И. М. при квоти по ½ ид.част за всеки от тях и съответно е допуснал извършването на съдебната делба между тях двамата при равни квоти относно процесния имот,а искът за делба е отхвърлен по отношение на останалите двама ответници.

Фактическата обстановка по делото се установява такава,каквато е изложена в атакуваното решение.Във въззивното производство не са ангажирани доказателства,които да променят приетата и изяснена от районния съд фактическа обстановка,поради което въззивната инстанция я възприема изцяло и препраща към нея,без да е необходимо да се преповтарят събраните пред първата инстанция доказателства.

Във връзка с договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане ответникът е направил две възражения: че същият не е породил правни последици за А. И. М.,защото в нотариалния акт е записан човек с неговите имена,но с друго ЕГН,и възражение за нищожност на договора поради неговото неизпълнение.

И по двете възражения районният съд е изложил подробни мотиви.По отношение на различното ЕГН в нотариалния акт от това на наследодателя А. М. съдът е приел,че се касае за техническа грешка в изписването на първата цифра от ЕГН-то в нотариалния акт и се е 3 обосновал подробно с аргументи,които напълно се споделят и от настоящата инстанция.По отношение на възражението за нищожност на договора,правилно ПдРС е посочил,че неизпълнението на договора не води до недействителност на същия,а има за последица само развалянето му по реда на чл.87,ал.3 от ЗЗД.Действително в отговора си на исковата молба И. М. не е навел конкретни пороци на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане по смисъла на чл.26,ал.1 и ал. 2 от ЗЗД,които да обосноват нищожност на договора.Доколкото не се е стигнало до постановяване на съдебно решение по заведеното от бабата и дядото на ответника гр.д.№ 3200/2001г. по описа на Районен съд Пловдив за разваляне на договора,то същият е породил правно действие,което не е отменено с обратна сила и така наведеното възражение е неоснователно.

Видно е от представеното удостоверение за наследници на А. И. М. изх.№ 1114/12.07.2022г.,че същият е починал на ***г.като неженен и е оставил за наследници своите родители: майка – ищцата П. К., и баща – И. А. М.,поради което всеки един от тях на осн.чл.7 от ЗН е придобил по ½ ид.част от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

И. А. М. е починал на ***г.,видно от удостоверението за наследници на същия,като е оставил за наследници съпругата си М. Г. М. и двамата си сина – Б. И. М. и И. И. М.. На основание чл.9,ал.1 от ЗН всеки един от тях е получил по 1/3 ид. част от наследството на И.

М..

Впоследствие двама от наследниците на И. М.-М. и Б. М.и са направили откази от наследството му през 2005г.и през 2008г.,вписани в особената книга на съда,видно от представените удостоверения,издадени съответно: по ч.гр.д.№ 6531/2005г.на ПдРС по отношение отказа от наследство на Б. М.,(с определение № 140/06.12.2005г.),и по ч.гр.д.№ 7540/2008г. на ПдРС по отношение отказа от наследство на М. М. (с определение № 43/27.03.2008г.).

С така направените откази от наследство от М. Г. М. и Б. И. М. на основание чл.53 от ЗН се уголемява дела на единствения останал наследник на И. М. – И. М.,поради което и именно върху последния е преминала притежаваната от наследодателя ½ ид.част от процесния имот.

Правилно районният съд е разпределил съсобствеността върху делбения имот към 2008г.по следния начин: ½ ид.част за П. К. и ½ ид.част за И. М..

По делото е представено и удостоверение за наследници на А. И. М. изх. № 12/17.05.2013г.,издадено от Община С.,в което като единствен негов наследник е вписана ищцата П. К..Именно въз основа на това удостоверение за наследници е съставен констативен НА за собственост върху недв.имот,придобит по наследство № ***г.,с който ищцата е призната за индивидуален собственик на процесния недвижим имот.Предвид обаче представеното удостоверение за наследници на А. М. от 2022г.,правилно първоинстанционният съд е приел,че посоченият по-горе НА № ***г. не отразява правилно правата на собственост на ищцата върху процесния недвижим имот,тъй като освен нея,наследодателят е оставил и своя баща като наследник,доколкото последният е починал 4 след него.

Ето защо според

ПдРС посоченият констативен нотариален акт отразява притежаваните от ищцата права само до размера на ½ ид.част,като за останалата ½ ид.част легитимиращото действие на констативния нотариален акт е оборено,поради което за същата ищцата не се легитимира като собственик.Този извод на съда също се споделя изцяло от настоящата инстанция.

По отношение на направеното от И. М. възражение за придобИ.е на делбения имот по давност,районният съд се е позовал на ТР № 1/06.08.12г.на ВКС по т.д.№1/2012г.,обсъдил е подробно свидетелските показания и събраните писмени доказателства.В мотивите си съдът е обосновал подробно и изчерпателно извода си за неоснователност на това възражение,като е приел,че не се доказва И. М. да е преобърнал владението и от съсобственик съвладелец да е станал собственик владелец.

В настоящия случай безспорно ответникът И. М. е започнал да осъществява фактическата власт върху имота въз основа на наследяване-придобил е 1/3 ид.част от имота по наследяване от баща си И. М. и след отказа от наследство на М. и Б. М.и делът му се е увеличил до ½ ид.ч.,но останалата ½ ид.част е придобита от ищцата П. К..При това упражняване на фактическата власт върху имота,се признават правата на собственост и на ищцата.Т.е.към датата на започване на упражняването на фактическата власт върху имота,ответникът И. М. е бил със съзнанието за притежаваните права от ищцата.Предвид основанието,на което е възникнала съсобствеността между двамата,правилно съдът е приел,че презумпцията по чл. 69 ЗС,че се предполага,че владелецът държи вещта като своя,се счита за оборена и И. М. се е явявал владелец на притежаваните от него идеални части от съсобствеността и държател на идеалните части на другия съсобственик - ищцата.