Определение № 1051 от 05.10.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. София, 04.10.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20211100602427 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 341, ал. 2 от НПК.

Атакуваното разпореждане е от категорията актове, подлежащи на въззивна проверка по реда на глава двадесет и втора от НПК.

С протоколно определение от 10.03.2021 г. по НОХД № 17202/2020 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 10-ти състав, е прекратил съдебното производство по внесен обвинителен акт на Софийската районна прокуратура (СРП), срещу подс. СВ. К. СВ., за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, на основание чл. 249, ал.

1 и ал. 4, т. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т. 1 от НПК, и е върнал делото на СР П, за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила.

Като основание за прекратяване на съдебното производство, съдът е посочил, че на досъдебното производство, при изготвяне на обвинителния акт, е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до ограничаване правото на защита от страна на подс. С.С.. Процесуалното нарушение се изразява в неточности в обвинителния акт, които водят до неяснота в обвинението, което е пречка подсъдимият да организира ефективно защитата си. В заключение, първата инстанция е преценила, че описаното съществено нарушение на процесуалните правила представлява основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП, за отстраняване на същото.

Срещу определението на СРС – НО, 10-ти състав, е подаден частен протест от прокурор при СРП. С така подадения протест представителят на държавното обвинение изразява несъгласие с доводите на първия съд за допуснато съществено процесуално 1 нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на подс. С.. Първоинстанционният акт е дефиниран като неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като един от изтъкнатите за това доводи, е че самият подсъдим е имал намерение да сключи споразумение, което от своя страна означава, че е разбирал ясно в какво точно е обвинен.

Посочените от съда неясноти са определени като необективни, неоснователни и безпочвени.

Предлага се отмяна на протестираното определение на СРС и връщане на делото на първоинстанционния съд, за насрочване и разглеждане от по същество.

Съдебният състав, след като се запозна с подадения частен протест и след като извърши преценката по реда на чл. 345, ал. 3, вр. чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК, установи, че частният протест е депозиран в законоустановения седем дневен срок от произнасянето в открито разпоредително съдебно заседание на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт.

Съдебното производство по НОХД № 17202/2020 г. по описа на СРС – НО, 10-ти състав, е образувано въз основа на внесен на 26.12.2020 г. в СРС – НО обвинителен акт по досъдебно производство № 272 ЗМК 9101/2020 г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр. пр. № 9101/2020 г. по описа на СРП, срещу СВ. К. СВ. – за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С внесения обвинителен акт срещу подсъдимия СВ. К. СВ. е повдигнато обвинение за това, че на 04.02.2020 г., около 22.00 часа, в гр. София, в къща, нахождаща се в кв.

Драгалевци, ул. ****, се заканил с престъпление срещу личността на Я.Г.А. с думите „Ще се върна, ще те убия“ и това заканване е възбудило у А. преживяване на интензивен и реален страх от осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

Със свое разпореждане от 17.02.2021 г., съдията – докладчик по НОХД № 17202/2020 г. по описа на СРС – НО, 10-ти състав, е насрочил образуваното по обвинителния акт дело в разпоредително заседание, което е проведено на 10.03.2021 г.

В хода на разпоредителното заседание, обвинението и защитата са изразили готовност за сключване на споразумение, но съдът е счел, че са налице неясноти в обвинителният акт, което води до ограничаване правото на защита на подс. С.. С протоколно определение от 10.03.2021 г. по НОХД № 17202/2020 г., СРС – НО, 10-ти състав, е прекратил съдебното производство по делото и е върнал същото на СРП, за отстраняване на допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила. В мотивната част на така постановения съдебен акт съдът е приел, че спрямо подсъдимия е предявено обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – за закана с престъпление срещу личността, а именно с убийство, на Я.Г.А.. Във внесения обвинителен акт, обаче, СРП е посочила на заглавната страница, абзац четвърти, като пострадало лице св.

Г., а малко след това, че подулата се вежда е на св. А.. От тук, според СРС, се получава и първата неяснота в обвинението, което води до объркване кое точно се твърди да е пострадалото лице, а именно св. А. или св. П., които от своя страна имат еднакво презиме Г..

На следващо място, като друга неяснота на обвинителния акт, е визиран посочения час на извършване на деянието. Конкретно, обстоятелството, че се твърди в обстоятелствената част на обвинителния акт, че „към 22.00 часа“ е започнал генезиса на ситуацията, която в крайна сметка, след известно време е ескалирала до степен на консумиране на инкриминираното от 2 подсъдимото лице деяние, което, обаче, впоследствие се изнася, че е извършено „Около 22.00 часа“, независимо от изтеклия период от време. На трето място е посочено различното изписване в отделните части от обвинителния акт на инкриминирания израз - „Ще се върна и ще те убия“ и „Ще се върна, ще те убия“. В обобщение, първият съд е преценил, че следва да упражни правомощието си по чл. 249, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от НПК за прекратяване на съдебното производство от делото и връщането му на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, които са отстраними чрез изготвянето на прецизен обвинителен акт.

Срещу така постановения съдебен акт е депозиран частния протест от прокурор при СРП.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество ; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението ; да участва в производството ; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е неоснователен, а атакуваното определение на първоинстанционния съд – законосъобразно и правилно.

Извършвайки собствен анализ на материалите по досъдебното производство, въз основа на които е образувано съдебното производство пред първия съд, въззивният съд констатира, че в хода на досъдебната фаза и при изготвяне на внесения в СРС – НО обвинителен акт действително е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК – едно от посочените от първостепенния съд, което е довело до ограничаване правото на защита на обвиняемoтo лицe.

С внесения за разглеждане в СРС – НО обвинителен акт, срещу подс. С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, а именно за закана с убийство срещу Я.Г.А.. Въззивният съдебен състав се солидаризира с извода на първия съд, че записаното на страница първа, абзац четвърти от обвинителния акт, че подсъдимият е ударил свидетелката Г., а пък се подула дясната вежда на свидетелката А., действително води до неяснота в обвинението. Тъй като и двете са с презиме „Г.“ – и сочената за пострадала Я. А., и сестра св. Н. П., не става несъмнено ясно, кое точно е лицето, което е ударено, при все че и двете свидетелки са присъствали на инкриминираното събитие.

Действително, този факт не е сред съставомерните такива, но направеното твърдение от страна на прокуратурата за него е в тясна връзка с инкриминираното от същата деяние, поради което се явява от значимост за определяне на фактическите рамки на очертаната от държавното обвинение, подлежаща на доказване, фактология. Освен това, не следва да се 3 изпуска от внимание и правото на ясни, безпротиворечиви и ненуждаещи се от тълкуване твърдения по фактите, срещу които подсъдимият да може да организира защитата си.

Поради това е необходимо да бъде категорично разграничено към коя от двете свидетелки се отнася описаното физическо посегателство. Обвинението трябва да бъде предявено по безспорен и категоричен начин и подобни неясноти в обвинителният акт са недопустими.

Освен това, от съществено значение е, не само дали подсъдимия разбира в какво е обвинен, а и това, че обвинителният акт трябва да бъде максимално прецизен и точен, пострадалото лице следва да бъде ясно кое е, а от така структурираното обвинение не се разбира дали удареното лице е пострадалото или не. Поради изложеното, настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно определянето от районния съд на това нарушение като съществено и ограничаващо правата на подс. С..

На тази плоскост, за разлика от първата съдебна инстанция, въззивният съд не идентифицира съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия/подсъдимия, досежно фактическите твърдения, от една страна, че развитието на ситуацията, довела в края до инкриминираното деяние, е започнало „към 22.00 ч.“, а самото прието от прокуратурата за престъпно деяние е извършено „Около 22.00 ч.“, като междувременно е възникнал вербален конфликт, ескалирал във физически такъв. Според настоящата инстанция, приблизителното определяне на времето на извършване на инкриминираното деяние с предлога „около“ не нарушава правата на обвиняемото/подсъдимо лице, в частност правото му на защита, преценено през призмата на ясно и безпротиворечиво обвинение. И двата предлога – „към“ и „около“, дават възможност за изграждане на сравнително точна, в приемливо малък за целите на наказателния процес хронологичен диапазон определяема представа, че между визираните моменти е възможно да измине недълъг период от време, при всички положения в рамките на няколко минути, преди и/или след твърдения час – 22.00. Житейски не е възможно винаги, всъщност дори доста рядко, съвсем точното и прецизно определяне на точното време – дата, час, минути, на извършване на конкретно деяние, твърдяно за инкриминирано, поради което не е в противоречие с ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и е допустимо визирането му по този начин – с предлога „около“. В този смисъл не представлява засягане на правото на защита на подсъдимото лице очертаването на времеви интервал, изминал от началото на вечерта, определено от прокурора с „към 22.00 ч.“ и момента на извършване на твърдяното престъпно деяние, времево ситуиран „Около 22.00 ч.“, тъй като не внася неяснота и неопределеност за фактите, в частност за времето, относими към общия съставомерен признак „време на извършване на деянието“.