Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 103 от 25.03.2025, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1167/2024
Вид
Решение № 103
Подписан
25.03.2025
В сила
04.07.2025
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.189, ал.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4, изр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Пазарджик, 25.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220201167 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. С. Ш. от гр. Пазарджик против Електронен фиш за налагане на глоба серия К № ..., издаден от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с целта на закона и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя застъпва становище, с което се поддържа жалбата. Излага допълнителни мотиви за отмяна на атакувания ЕФ, включително и в писмени бележки.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира 1 разноски.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш жалбоподателят Й. С. Ш. е наказан за това, че на ... часа в обл. Пазарджик, главен път I-8, ... с посока на движение от гр. Пазарджик е управлявал лек автомобил „...“ с рег. № ..., като при максимално разрешена скорост за движение извън населено място от 90 км/ч., е заснет с мобилна радарна система АТСС (АRH CAM S1) и отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост при извършено нарушение на скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120cd11 – установена стойност на скоростта 126 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП и е издаден процесния електронен фиш серия К № ... от ОД на МВР Пазарджик, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

В конкретния случай административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният фиш съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на 2 електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от ... г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Ето защо подробните доводи на процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока, подкрепени със съдебна практика, която е изгубила отдавна значение, тъй като касае действащите законови разпоредби преди актуалната законова редакция на чл.189, ал.4 ЗДВП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.

19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от ... г., бр. 54 от 2017 г.), са неоснователни. След като законодателят е предвидил, че електронният фиш съдържа данни само за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, но не и данни за конкретен издател, то атакуваният ЕФ е съобразен със закона. Следва да се отбележи, че ЗДвП се явява специален закон спрямо ЗАНН и се прилагат именно неговите разпоредби по отношение издаване на ЕФ, а не общите правила, разписани в ЗАНН. Всички доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, касаещи приложението на разпоредбите на ЗАНН за конкретен издател – физическо лица - на административен акт, са неоснователни, именно защото не са съобразени с това обстоятелство.

Същите съображения важат и по отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително поолекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията, при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш.

Тези условия са лимитативно изброени в чл.189, ал.4 от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

В конкретния казус управлението на МПС е констатирано и заснето с изправно, одобрен тип средство за измерване, преминало периодичен технически преглед (за което са приложени и доказателства по делото) мобилна (преносима) радарна система за контрол на скорост на МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации, тип ARH CAM S1, за чието 3 използване на посоченото място и време е представен и надлежен протокол по чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от ... г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към протокола е и приложена снимка от разположението на техническото средство, а в приложените фотоси са точно посочени и GPS координатите на разположение на същото, които не оставят никакво съмнение за точното място на разположение на техническото средство. В протокола е посочена датата на неговото използване, която съвпада с датата на нарушението, а часът на нарушението попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим съгласно протокола. Същият отразява и мястото на контрол, както и режима на измерване и посоката на задействане – снимани са били автомобили, движещи се и в двете посоки. Отразени са и броя на установени нарушения - 127. Протоколът е регистриран с № 1006р-12307/16.07.2024 г. В протокола е посочена и датата на приемане и проверката му от служител на ОД на МВР Пазарджик, както и свалянето на записите на нарушенията – все ... г., която дата е удостоверена и с подпис от съответния полицейски служител върху протокола. Тази дата съвпада с датата на използване на техническото средство, съответно с датата на нарушението. Видно е, че в своята съвкупност всички тези обстоятелства сочат, че редът на Наредба № 8121з-532 от ... г. е спазен.

Съдът констатира, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на 5 броя фотоси, които техническото средство изготвя в хода на работата си при установяване на нарушение. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта, а именно на ... часа в обл. Пазарджик, главен път I-8, .... Разминаване между скоростта, която се сочи като измерена по данните от фотосите и възприетата като установена в ЕФ се отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа грешка от 3 %, която е отчетена в полза на нарушителя, тъй като от фотосите е видно, че 4 скоростта на движение е била 130 км/ч, а в ел. фиш е посочена скорост от 126 км/ч. Посочени са нарушените разпоредби на ЗДвП - чл.21, ал.1, както и наложената глоба по размер, място, начин и срок на плащане.

Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено заснемането и е засечена превишената скорост. В атакувания ел. фиш е посочен вида и серийния номер на техническото средство. Те са посочени и в протокола за проверка № 121-СГ-ИСИС/01.09.2023 г. и в изготвените фотоси, т.е. средството за измерване е в достатъчна степен индивидуализирано.

Като се има предвид приложените фотоснимки, придружаващи ЕФ и имащи статут на веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП, може да се заключи, че са заснети от техническото средство, което е напълно валидно и са изготвени в съответствие с техническите изисквания. Визираните реквизити на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засечен е бил приближаващ се автомобил. Отчетената скорост е на заснетия автомобил, а не на друг лек автомобил, т.к. камерата е насочена и е засекла приближаващ се автомобил с оглед пресечната точка на векторите на същата, а и видно от фотосите, точно там се движи процесният автомобил, а около него и не се наблюдават други.

В заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която предвижда забрана за водача при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишава установени стойности на скоростта, като за извън населено място тази стойност е 90 км/ч, а водачът се е движил със скорост 130 км/ч. При установяване на скоростта на движение е отчетен толеранс от минус 3 % от измерената скорост, което е в рамките на техническата грешка допустима за техническото средство за измерване, поради това посочената на снимковия материал, отчетената скорост на движение на МПС от 130 км/ч, съответства на описаната в ЕФ скорост от 126 км/ч.

Не е изтекъл и законоустановеният давностен срок. Съгласно Тълкувателно решение № 1/... г. на Върховния административен съд, 5 постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г., съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като е установено нарушение от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и датата на издаване на електронния фиш неминуемо следва да съвпадат. Разпоредбата на чл.189, ал.11 ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. В тази насока са например Решение № 255 от ... г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.